Една от дестилериите на о-в Айла, където изкарахме почти седмица през август и която не успях да посетя бе тази на Килхоман /Kilchoman/. Може и да не ви се вярва, че не ми остана време за нея, но веднъж стъпил там, човек разбира, че ще му се прииска да се върне, защото красотата на мястото го изисква, а и защото ще му се налажи да прави трудни избори как да се нагажда спрямо графиците на различните производители, заведения и транспорт. Ще допълня, че обмислях да отскоча до Килхоман и до разположения до нея Махир бей /чудесна плажна ивица/ в деня, през който бяхме в Брухлади – наех такси, не съм си позволявал да шофирам при употреба на алкохол. Сутринта имахме регулярен тур и ни се отвориха няколко часа. Прецених обаче, че фамилният прозводител на рода Уилис заслужава не само да мина за половин час /толкова щеше да ми остане между първия и следобедния тур в Брухлади, като отчета и пътя до Килхоман/, а трябва да получи цялото ми внимание за обстойна визита, обхващаща поне половин ден, в който да достигна и до плажа. По тези съображения в последния ден гарнирах ранното посещение в Ардбег с дегустация в склада на Бунахавън. Другите две дестилерии, които не можах да разгледам бяха Калила, която в този момент преминаваше през заключителните си ремонтни дейности за новото отваряне и Арднахо. Тя стои южно на няколко мили под Бунахавън и на път за Буна преминахме до нея, но все още няма свое уиски и не ми бе особено интересна на този етап. Със сигурност обаче триадата Килхоман/ Калила и Арднахо ще попадне в графика за следващия престой на острова.
И тъй като нямам разказ за дестилерията, реших да ви разкажа за още едно от нейните уискита, което феновете на по-силните феноли биха могли да заобичат. Визирам Kilchoman 2021 Edition PX Sherry cask single mlat whisky, който се открива от месеци и тук. Приятел ми остави бутилката в края на пролетта, за да я опитам. Беше си топло, но аз съм отговорен индивид с развито чувство за малцово любопитство и дълг към нашата малка уиски общност, и в една прохладна вечер пристъпих към пресушаване на милилитрите в чашата, предлагащи тандем от силни опушени заемки и интензивно влияние от виното педро хименез.
Задното етикетче, висящо от гърлото на бутилката, издава част от важната информация за партидата. Тя включва общо 33 бурета с уиски. По-любопитните данни се намират в сайта на дестилерията – по-голямата част от тях /24 бъчви/ са били дестилирани през 2013г., като уискито е било прехвърлено за допълнително досъзряване в бъчви от шери педро хименез за период от 12 до 18 месеца. Благинката от останалите девет бурета е изцяло отлежавала в педро хименез бъчви, като уискито е било дестилирано през 2015г. Това дава остнование да приемем, че възрастта на уискито, ако такава беше отразена на етикета му, щеше да възлиза на 5-6 години, тъй като това би бил най-младият компонент в партидата. Финалната смес от 33-те героя /общо 12 000 бутилки/ е била разредена с вода, преди уискито да бъде бутилирано на 47.3% алкохол в натуралния си цвят и без студена филтрация.
Аромат – мощна опушеност в почти медицински стил, череши, коктейлни череши, намек за компот от череши, сладост, интензивна пикантност, марципан, печени фъстъци, фъстъчено масло, спомен за мириса на катранен шампоан, шоколадови бонбони „пияни вишни“, билков ликьор с опушен мирис, ухание като от препечена филия, карамелизиран плод. С вода – още сладост, червени плодове и още опушеност. Вкус – пепел и сладост, пикантност, усещане като от червени сладки плодове, препечено, лека киселинност, свежо усещане, което се долавя под ярката опушеност. Стои интензивно. С вода – сладост, свежа нотка от самия алкохол, по-лека опушеност. Финал – продължителен финал, сгряващо усещане, опушеност, нотки марципан, лека сухота и слаба сладост, напомняща на описаните червени плодове. С вода – без особена промяна.
Оценка: 85-86/100. Цена: около 150 лева /по спомен/
В обобщение: опушена бомба със сладък и плодов профил.
Чудесно ревю, Влади!
Точно това издание, отлежало в PX бъчви, не съм и не бих си го купил, само заради цената. И също, защото за по-малко пари мога да имам Loch Gorm, при това от много силната партида от 2020 г., която все още се намира у нас, а за малко повече – сингъл каск изданието с финиш в Мадейра бъчва.
Иначе, Kilchoman е дестилерията, чието уиски за мен е „гузно удоволствие“, в смисъл, че съм готов да платя повече, отколкото бих платил за друго уиски на същата възраст. Отново, Loch Gorm е ярък пример – около 120 лв. за уиски, на което едва му стабилизираха възрастта на 9 години през 2020 г. и което купувам без колебание. По принцип избягвам да правя така и съм подминал не една бутилка, за която уиски общостта е пяла хвалебствия, но цената, на която съм можел да я купя е била неоправдано висока според мен. Явно към Kilchoman имам сантименти, които надделяват над рационалните съображения 🙂 И не е като да няма защо. Обективно измеримото качеството е на върховно ниво: естествена презентация, висок алкохолен градус, качествени бъчви, интересни финиши. Единственото, което искам да видя още, е години на етикетите на изданията от основната гама. Loch Gorm от край време си е с посочена възраст, 100% Islay и то, но те са годишни издания и сравнително скъпички. Дестилерията е вече на 17 годинки и е редно Machir Bay и Sanaig да се появят с поне 8 на етикетите.
Ники, привет!
Благодаря ти за отделеното време и за комплимента!
Килхоман си ги харесвам още от първите срещи с техните млади към онзи момент уискита и изпитвам искрено уважение към делото на фамилията, изправила се пред никак леката задача да се конкурира с далеч по-утвърдените и състоятелни производители от района, имащи и своята дъллгогодишна фенска общност.
Килхоман вече се разпознава и тук, но ми се струва, че в идните няколко години ще успеят да дръпнат още повече – както спомена и ти, при тях презентацията никога не е в ущърб на купувача и ако човек харесва стила на Айла, сигурен съм, че рано или късно ще загледа по-щателно и гамата на Килхоман. Тя и сега си е достатъчно шарена, но някъде ми попадна, че в дестилерията къткат 16-годишен малц /все още в бурето си/, преминал през шери отлежаване. Сигурен съм, че ни готвят изненади и на този фронт, внедрявайки една стабилна 15-ка /като за начало/. Защо не в две експресии с бърбън и винено отлежаване?!
А сега се подсещам, че още не съм описвал нашенската бърбън бъчва, бутилка от която стои някъде из шкафовете ми, очаквайки малко по-типично за сезона време.
Наздраве! 🙂
На таз годишния Feis Ile е имало 16 годишно Kilchoman уиски 🙂 Аз съм много любопитен да пробвам нещо от тях на възраст 12-15 и нагоре години, за до 10 вече имам отлични впечатления. Стига да не ми коства един бъбрек, разбира се. Kilchoman са една от дестилериите, консултирани от великия д-р Джим Суон, вечна му памет. Негова е в голяма степен заслугата за стила на модерните уискита от много от по-младите дестилерии: дълга ферментация, бавна дестилация, STR бъчви и т.н. Общо взето, търсеният ефект е бил лек, плодов дестилат, който да не изисква дълго отлежаване в силни бъчви, а да бъде готов за пазара максимално бързо. Въпросът е как този дестилат ще понесе по-продължително отлежаване и ще запази ли нотки от оригиналния профил. При Arran, които също са консултирани от д-р Джим Суон, се видя, че поне до 18-21 години уискито им е чудно, сега е редно Kilchoman да се отчетат 🙂
Наздраве!