


Без значение от вида на ползваните бурета и този Килхоман е произлязъл от двата медни казана в дестилерията. Интересното е, че първият казан, наричан „уош стил“ /wash still/ се зарежда с 3000 литра от бирата /wash/, след което добитите 1000 литра нискоалкохолен спирт /low wines/ се насочват към втория меден казан, наричан „spirit still“. В края на дестилацията занаятчиите от дестилерията твърдят, че получават 300 литра бял прозрачен спирт с 69% алкохолно съдържание и 600 литра „feints“, които се дестилират със следваща партида нискоалкохолна бира. Именно тази 69-градусова част се разрежда с вода до 63,5%, преди да се насочи към буретата за отлежаване. А поне по данни от самия сайт на производителя, на седмица се пълнят едва около 22 бъчви.

Основният процент от тях произлизат от САЩ и вече са били ползвани в бърбън индустрията /американското законодателство в сегашния си вид не позволява повторно отлежаване на бърбън в ползвана вече бъчва/ – в частност от дестилерията на „Бъфало Трейс“ /Buffalo Trace/, която по лични наблюдения произвежда доста добри царевични и ръжени разновидности на уискито. Шери буретата пък се набавят от испанския производител „Мигел Мартин“, а компания им правят ограничен брой бъчви от порто, сотерн, мадейра и други червени вина. Точка на процеса поставя бутилирането на уискито, което също се осъществява в рамките на дестилерията. И след всичко изброено нека ви запозная с конкретните си впечатления.

Аромат – сладникав, носещ спомен за лимон, съчетан с мента, сладко бяло грозде, нотка нафталин, маслинена марината, крем с жълти плодове, приятна пикантност, въглени, сажди, дори катран, месо от барбекю, сочни стафиди, сос барбекю, слаба асоциация със сладко бяло вино и следи от шерито във фон. Нотки сусамов тахан, свеж тревист мотив, борова смола, карамел, а след минути се появи спомен за череши, шоколад и асоциация с мириса на гумичката от молив. Дори горчица. С вода – лакта, дим, лепило, сладникав плодов нюанс с лек тъмен облик, ромова есенция, портокалов ликьор, млечен шоколад. С още вода – солени подправки и спомен за ядки. Вкус – сладост, прах, зелени билки, пикантност, отприщва слюноотделянето, сладникав лимон или мандарина, отново дим и сажди /асоциация с тях/, препечено месо на дървени въглища, ананас или друг екзотичен плод и спомен за прегорял крем карамел. С вода – сладост, лакта и по-слаба пикантност. Финал – среден до траен, интензивен, сладникав, носещ усещане за малц и сгряващо чувство. Прилика със сладко бяло вино, нагарчащ бадем или цитрусова кора, слаба сухота и описаните по-горе опушени белези. Разгадах и прилика със смлян черен пипер, ким и подобни готварски подправки. С вода – слаби танини, опушеност, нагарчащи кайсиеви ядки или бадеми и йод.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.
В обобщение: солиден представител на опушената школа, при който шери влиянието не измества фокуса от самия спирт, а нежно го допълва.