Dark Mode On / Off

Kilchoman Loch Gorm 2009-2017 single malt whisky

 
 Дали защото все още зимата се опитва да ни стряска с по-хладни и мрачни дни, дали защото фините прахови частици във въздуха и мирисът на комин все още ми напомнят за Коледа, но в последните няколко седмици основно въртя-суча и все около опушените уискита насочвам вниманието си. Мисля, че си подхождат на времето навън и сега им е моментът. Пролетта и лятото, освен ако не става дума за доста нетипично хладен ден, свързвам с по-леките и плодови по стил благинки и „пушилките“ биха останали в режим на изчакване. Но колкото и да се мъчи да се държи на ниво, зимата си отива, а последните `и мигове се крепят на няколкото седмици до настъпването на пролетта. Затова не губя време и провеждам една приятна чистка на „торфения“ сегмент на виртуалното ми меню, представяйки ви често напитки с по-сериозен аромат и вкус, белязани от участието на почвения слой, наричан „торф“, при сушенето на ечемика за тях. В статия № 692 от блога Храм на уискито ще стане дума за подобна течност, произлизаща от дестилерията Килхоман /Kilchoman/. Не, не се бъркате – само преди няколко ревюта отново стана дума за уиски от Килхоман, което обаче бе доста по-различно /тук може да прочетете и представянето на Kilchoman 2011-2015 Madeira cask/, който успя да привлече вниманието ми. В следващите редове главен герой ще бъде шери отлежал дестилат от фамилния производител, който носи името на намиращото се в близост до дестилерията езеро Лох Горм /Loch Gorm/.
 Това е версията от 2017г., пусната на пазара в началото на април 2017г. Приятел разполагаше с бутилка и я сподели с мен, за да мога да придобия визуална представа за самия ботлинг и да успея да го понаснимам /Велизаре, наздраве!/. В предходните пет години хората от дестилерията са бутилирали други по-млади версии със същото име, отлежавали в аналогични бъчви от шери олоросо. Уискито не носи конкретна възраст, но на предния му етикет са отразени годините на дестилиране и бутилиране /2009-2017г./, което позволя да предположим, че е на около 8 години. Не е студено филтрирано и е представено в натуралния си цвят /пише го на етикета му/. Заради увеличеното търсене миналогодишната партида е била в тираж от 13500 бройки, което позволява да я е определим за къса серия, която на запад е почти изкупена.

 Без значение от вида на ползваните бурета и този Килхоман е произлязъл от двата медни казана в дестилерията. Интересното е, че първият казан, наричан „уош стил“ /wash still/ се зарежда с 3000 литра от бирата /wash/, след което добитите 1000 литра нискоалкохолен спирт /low wines/ се насочват към втория меден казан, наричан „spirit still“. В края на дестилацията занаятчиите от дестилерията твърдят, че получават 300 литра бял прозрачен спирт с 69% алкохолно съдържание и 600 литра „feints“, които се дестилират със следваща партида нискоалкохолна бира. Именно тази 69-градусова част се разрежда с вода до 63,5%, преди да се насочи към буретата за отлежаване. А поне по данни от самия сайт на производителя, на седмица се пълнят едва около 22 бъчви.

 Основният процент от тях произлизат от САЩ и вече са били ползвани в бърбън индустрията /американското законодателство в сегашния си вид не позволява повторно отлежаване на бърбън в ползвана вече бъчва/ – в частност от дестилерията на „Бъфало Трейс“ /Buffalo Trace/, която по лични наблюдения произвежда доста добри царевични и ръжени разновидности на уискито. Шери буретата пък се набавят от испанския производител „Мигел Мартин“, а компания им правят ограничен брой бъчви от порто, сотерн, мадейра и други червени вина. Точка на процеса поставя бутилирането на уискито, което също се осъществява в рамките на дестилерията. И след всичко изброено нека ви запозная с конкретните си впечатления.

 Аромат – сладникав, носещ спомен за лимон, съчетан с мента, сладко бяло грозде, нотка нафталин, маслинена марината, крем с жълти плодове, приятна пикантност, въглени, сажди, дори катран, месо от барбекю, сочни стафиди, сос барбекю, слаба асоциация със сладко бяло вино и следи от шерито във фон. Нотки сусамов тахан, свеж тревист мотив, борова смола, карамел, а след минути се появи спомен за череши, шоколад и асоциация с мириса на гумичката от молив. Дори горчица. С вода – лакта, дим, лепило, сладникав плодов нюанс с лек тъмен облик, ромова есенция, портокалов ликьор, млечен шоколад. С още вода – солени подправки и спомен за ядки. Вкус – сладост, прах, зелени билки, пикантност, отприщва слюноотделянето, сладникав лимон или мандарина, отново дим и сажди /асоциация с тях/, препечено месо на дървени въглища, ананас или друг екзотичен плод и спомен за прегорял крем карамел. С вода – сладост, лакта и по-слаба пикантност. Финал – среден до траен, интензивен, сладникав, носещ усещане за малц и сгряващо чувство. Прилика със сладко бяло вино, нагарчащ бадем или цитрусова кора, слаба сухота и описаните по-горе опушени белези. Разгадах и прилика със смлян черен пипер, ким и подобни готварски подправки. С вода – слаби танини, опушеност, нагарчащи кайсиеви ядки или бадеми и йод.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.

 В обобщение: солиден представител на опушената школа, при който шери влиянието не измества фокуса от самия спирт, а нежно го допълва.       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram