Whiskeytemple_Vladimir 
Първата статия за ноември ще бъде втората по ред, в която ще стане раздумка за продукт на шотландската дестилерия Гленкадам /Glencadam/. Преди няколко дни споделих впечатленията си от независимата версия на „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/, дестилирана през 1993г. Днес ще се върнем към официалния прочит с уиски, видяло меден казан и бял свят малко по-късно – през 1998г. Паметното събитие се е случило на 5.11.1998г. – ревюто му пък идва почти 21 години по-късно, пишейки го на 04.11.2019г. Бутилирано е през септември 2018г. Шишето пък закупих през февруари, но ще пропусна конкретния ден, че и без това началото изобилства от цифри. По-важно е какво се крие в стъклото.
Първият ми контакт с благинката бе през май и още тогава ми направи приятно впечатление. Оставих я обаче да подиша в идните месеци и едва в края на август я наснимах. Мисля, че фотосите се получиха доста привлекателни и възнамерявам да ви залея с тях – би било супер, ако можех да ви налея и сами да се убедите в стойностите на течността, но това е извън възможностите ми и ще се опитам със снимките да се реванширам.
Смея да твърдя, че тази серия на Гленкадам, включваща уиски, пълнено само от по една бъчва, е първият по-сериозен опит на производителя да привлече вниманието на търсещите индивидуалния характер на дървото, преправено в буре. И преди това са предлагани т.нар. „single cask“ версии, но едва сега на пазара бяха пуснати едновременно няколко различни по вид на отлежаване и години разновидности, които бяха и сравнително достъпни на фона на други подобни лимитирани издания, дело на конкуренти. Подобен бе подходът на компанията-собственик, „Ангъс Дънди“ и към делото на посестримата дестилерия на Гленкадам – намиращата се в Спейсайд Томинтауъл /Tomintoul/. И при нея взорът бе обърнат към късите партиди от по едно буре.
А като говорим за къси серии, при това 19-годишно уиски тя обхваща 643 бутилки, напълнени от един шери бът /sherry butt е бъчва с обем от около 600 литра/, в който преди това е съхранявано шери педро хименез. На пазара може да откриете и стандартен 19-годишен дестилат на дестилерията, но той отлежава по различен начин и е пълнен при 46%. Тук /при уискито, което описвам/ градусът е далеч по-сериозен – 54,2%. Дължи се единствено на естествените процеси, протичащи в бурето /загуба на вода и загуба на алкохол/ и не е редуциран с вода преди бутилирането. По подобие на останалите продукти на компанията и това уиски не е студено филтрирано и не е оцветено с карамел е150 – пише си го на задния етикет и на кутията, която обаче не съм снимал.
Аромат – сладост, джинджифилени сладки, мед, зрели жълти плодове, сладко от круши, тютюн, кожа, лакта, зърно, сладкиш с алкохол и портокалови корички, спомен за самото вино, жълто грозде, канела, накиселяващи жълти ябълки, дюли, тревистост, жълти стафиди, карамелизиран портокал, портокалов ликьор, портокалов мармалад. Постепенно усещането за шерито се усили. С вода – още винени нотки, захарно петле, асоциация с Glengoyne 15 y.o. Distillers Gold, мед, зърно, ванилия, компот от череши, сушени тъмни плодове и локум роза. Вкус – интензивен, изсмуква влагата от езика. Сладост, пиперливост, отново сушени подправки като канела и индийско орехче, киселинност като от цитрус или жълти ябълки, зърно, кокос, ванилия, дървесност и усещане за трохи в устата. С вода – сладост, танини, но по-слаба пиперливост. Финал – среден до траен, сладост, примесена с цитрусово нагарчане, пикантност, жълти плодове, сушени сини сливи, портокалово масло, хмел. С вода – танини, билки, пикантност, нотки прегоряло.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: платих за него около 320 лева.
В обобщение: хармонично уиски с изявен PX профил, зад който прозира по-свежият зърнен облик.
