Dark Mode On / Off

Redbreast 15 y.o. Irish single pot still whiskey /2022 re-review/

 За качествени години, приятели! Мисля, че вече с мнозина от вас се познаваме отдавна и сте забелязали, че предпочитам качеството пред количеството – без значение дали става дума за алкохол или времеви отрязък, в който да можем да се радваме на компанията на близките си. Ако за първи път попадате в блога, имайте предвид, че той съществува от началото на януари 2014г., т.е. скоро отбелязва осмата си година и за този период успя да ме срещне с колеги-ентусиасти, които неведнъж съм поздравявал с обръщението „Качество преди количество!“. Та, ако тепърва навлизате във виртуалните земи на блога Храм на уискито, да си знаете каква консумация на алкохол приветствам.

 Не съм новинарски настроен повествовател и не възнамерявам да правя подробен анализ на отминалата 2021г., още по-малко на събития, които не касаят уиски вселената. Може би най-важният ход, който предприех бе преместването на блога на собствен домейн и разполагането му в удобна онлайн среда, която считам е по-приветлива от платформата „Блогър“, домакинстваща ни дълги сезони преди това. Надявам се новият ни дом да ви харесва. С промяната обвързах и прехвърлянето на съдържанието от блога – ако онлайн откриете статия към стария адрес на сайта, то при последването ѝ ще се озовете тук. В синхрон с това се стремя да предлагам и все по-добро визуално представяне на благинките, които опитвам. Преглеждайки първите си публикации ми идва да се тупна по главата защо по-рано не се ориентирах към снимане с качествени апарати, но пък иначе не бих могъл да проследя еволюцията си, ако не си откривах отминали недостатъци. А и „грешките“ са съществена част от пътя, нали? Същото важи и за нивото на статиите, съответно на ревюираните отвари – останалите ми ангажимети не ми позволиха да бъда толкова активен с писането, колкото в предходни сезони. През 2022г. се надявам да успея да вместя повечко материали, тъй като ме чакат доста благоуханни течности, в които искам да се потопя/ да ви представя. Предстои да видим. Вън от това, вложих доста усилия към поддържането и на социалните канали на Whiskeytemple и ще се радвам, ако ме последвате в платформите Facebook и Instagram, и ако се абонирате за статиите чрез получаването им на електронната ви поща.

 В първото си ревю за 2022г. /постоянно пиша 2020г./ ще си позволя отново да ви срещна с един ирландец, произлизащ от уиски комплекса в Мидълтън – става дума за Redbreast 15 y.o. single pot still whiskey. Ако не бъркам, май вече съм го представял неколкократно, но бележките си базирах на други бутилки. Днес се пресягам към собственото ми стъкло, което носи все още стария етикет – преди месеци рекламният отдел, ангажиран от компанията-собственик, реши да го промени. Кодът на бутилката е L516631113, ако ви е любопитно. Може би тази партида все още се намира тук.

 Редбрест е явният пример на характерното за Ирландия single pot whiskey, при което смес от покълнал и непокълнал ечемик се дестилират през медните казани /в Мидълтън те действат в трио, затова и уискито е тройно дестилирано/ в съответната дестилерия. Тепърва сегментът на пот стил уиски се и ще се разраства, но към днешна дата най-богатата негова палитра се открива именно при Мидълтън, която произвежда и уискито за марките на Jameson. И двете марки са собственост на алкохолния гигант „Перно Рикар“ и може да очаквате известно сходство в отношението му към числящите се към тях дестилати, а от там и прилика в ароматно-вкусовия профил. А при Редбрест той е доста свеж, което се дължи на подхода при дестилацията на уискито, за който стана дума преди малко. От гамата на Червеношийката /Redbreast/ може би симпатизирам най-силно именно на 15-годишния дестилат /да не забравяме и 12-годишната версия, пълнена с градуса на бъчвите/ – портфолиото на Редбрест се увеличи и с някои къси серии от доста по-зряло уиски, но по обективни причини не разполагам с бутилки от него.

 Фактите около благинката са следните: тройно дестилирано пот стил уиски, което не е студено филтрирано, но подозирам, че е с подсилен с карамел е150а цвят. Бутилирано е при 46% алкохолно съдържание, след отлежаване в бурета от бърбън и шери, първо и последващо пълнене. А стъклото бе доста фотогенично на фона на коледните светлинки – това твърдение може и да не е факт, но аз съм доволен от резултата, който ще ви представя един ред по-надолу, с което пък ще се пренесем и към дегустационните ми бележки. Мисълта трябва да тече плавно – същото важи и за отделните части от статията.

 

 Аромат – сладникаво усещане, слаб спомен за балсамико, малини, сладки жълти сливи, свежест, намек за пудра захар, ванилия, сладкарски подправки, ацетон, гума, пиперливост, плодов крем или сладкиш, свежи ябълки и круши, черен пипер, тревистост. По-късно се появи и спомен за млечен шоколад, следи като от шери, спомен за бренди/ коняк, плодова дъвка и някак странна асоциация с пластилин или глина. С вода – карамел, влажна дървесина, лепила, сладост, бърбън влияние, тъмен мотив и ягоди. Вкус – масленост, свежест, сладост, пикантност, свежи жълти и зелени плодове, типичният пот стил облик, зрял цитрус, намек за шери, зелени ядки, асоциация с тъмен ром. С вода – сладост, слаби танини. Финал – среден, сладост, масленост, пикантност, свеж спомен, сладникава лимонена кора, свежи плодове, намек за газирано бяло вино. С вода – бонбонен нюанс, какао и танини.

 Оценка: 88/100. Цена: по спомен между 80 и 90 лева.

 В обобщение: уиски с вкусен баланс между вино и пот стил характер.   

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Препоръчани статии