Dark Mode On / Off

Jameson Select reserve blended whiskey

 В една вече далечна реалност, ще я нарека есента на 2014г., по време на Уиски фест 2014г. посетих кратката /по моите стандарти/ презентация на ирландското уиски Джеймисън /създадено от шотландец/. Срещата не беше замислена като събитието на века – нищо епохално, просто три дестилата от портфолиото на компанията, целящи да очароват може би току-що прохождащите в света на уискито /Original, Select reserve и Gold/ или по-широкоскроените малцофили, за какъвто се възприемам. Та, на този клас /наречето го дегустация, презентация/ опитах за първи път Jameson Select reserve /наричано и „Small Batch“/. Това е смесено ирландско уиски, което към онзи момент бе известно и като Black Barrel за хората от голяма част от света /вече се предлага под това име и в България, което идва и с промяна на визията на бутилката/. И тъй като уискито ми се стори приятно, си обещах да го опитам отново, тъй като не успях да го „разчовъркам“ по-задълбочено по време на мероприятието. Две години по-късно изпълних дадената думо и днес ще се опитам да го опиша малко по-подробно.

 Началото на жизнения път на уискито Jameson е поставен през 1780г. в Дъблин от шотландеца Джон Джеймисън /адвокат, женен за представителка на шотландския род Haig – може би ви е познато от едноименното смесено уиски/. В края на 70-те години се преместил в Дъблин и започнал да работи за Bow Street Distillery. Именно това е предшественикът на Jameson, за която споменах, че е основана през 1780г. През идните години трупал опит и знания, а явно и средства, защото към 1805г. вече я бил закупил, а впоследствие и разширил, за да се стигне до 1810г., когато някогашната Bow Street Distillery сменила името си на „John Jameson & Son“. 

 Следващите години били особено благодатни за ирландската уиски индустрия, като към края на века съществували над 80 дестилерии в родината на св. Патрик. Водеща била ролята на Джеймисън. Производството обхващало значителна територия в Дъблин, а до самата дестилерия били и нейните два кладенеца. Носят се слухове за качеството на бъчвите и зърното, както и за уменията на бъчварите по онова време, работещи за Джеймисън. Славата `и се носила и извън пределите на Британската империя /към онези години Ирландия все още е част от Империята/. Към края на 19-ти век в дестилерията работили около 300 човека, а складовете `и побирали над 25 000 бъчви, което и по днешните стандарти си е завиден запас. Не всички бъчви обаче носели името Джеймисън – голяма част от тях били продавани на търговци-блендъри, като братята Мичел, предлагащи уискито си Green Spot, захранван именно с уиски от Bow Street. Имайте предвид, че към онези години бутилирането на уискито не било толкова разпространено и честа практика била то да се продава с бъчви на хотелиери, бакали или търговци, които често и го разреждали с повечко вода и други несвойствени смеси. 

 Новият 20-ти век донесъл силен удар за ирландското уиски. Всичко започнало още през 19-ти век с въвеждането на колонния дестилатор от шотландските производители, позволяващ производството на по-чист, беден на аромати алкохол /какъвто се търсел/, при по-голям обем – ирландците все още ползвали медните казани, които раждали по-натрапчив аромат и вкус, а и произвеждали по-малко. Последвали Войната за независимост, след която Ирландия напуснала обединението на Британската империя и загубила безкрайните `и пазари и Гражданската война. Още по-силен удар нанесъл т.нар. „Сух режим“ в САЩ от 20-ти и началото на 30-те години на ХХ век – именно САЩ били основен пазар за ирландското уиски, една от причините за което били и ирландските заселници. И ако в края на 19-ти век в ирландските дестилерии били над 80, то през 60-те години на 20-ти век те били само 4. За да успеят да оцелеят и да преборят силната шотландска конкуренция Jameson, Cork Distillers Company, произвеждащи Paddy и John Powers, произвеждащи смесеното уиски Powers, се обединили през 1966г. в Irish Distillers Group. Извън обединението останали хората от Bushmills, подвизаващи се в Антрим, Северна Ирландия /през 1972г. и те се включили/. През 1971г. старата дестилерия на Jameson на Bow Street, затворила и цялото производство се насочило към по-новия комплекс в Мидълтън, Корк. По-късно осталаните постройки в Дъблин били превърнати в музей и туристическа забележителност, била построена още по-голяма дестилерия в Мидълтън, като Irish Distillers били придобити от Pernod Ricard, а през 2005г. Bushmills били продадени на Diageo за 200 млн. паунда /а към днешна дата са собственост на Хосе Куерво/.

 Select reserve/ Black barrel представлява смес от две групи уиски – едната е царевичното уиски, навярно добито през колонен дестилатор, а другата представлява характерното за Ирландия „pot still“ уиски. „Пот стил уиски“ е алкохол, получен при дестилация на смес от покълнал и непокълнал ечемик, протекла през меден казан /в случая през три медни казани/. Двете категории впоследствие са обединени и са оставени да отлежават в бъчви от шери и бърбън. Част от бърбън бъчвите са обгорени по технологията „charring“, взаимствана от американската бърбън индустрия. Крайният продукт е студено филтриран /“пречистен“/, бутилиран при 40% алкохолно съдържание и за нещастие при добавен оцветител карамел Е150 /това е придало и наситения оттенък на напитката/. Благинката не носи означение на възраст.


 Аромат  – зелена, свежа нотка, сгряваща пикантност, съчетана с остротата на спирта, спомен за зелен плод, зърнена нотка, присъща на смесените уискита, сладникав, напомнящ на бърбън. Появи се и спомен за мириса на зелени зарзали, подправка от типа на пипера, праскови, портокалово масло, масленки, карамел и карамелов бонбон, нотка „шкаф“, далечна асоциация с мириса на ръжено уиски, борови иглички, етерично масло от лавандула. С вода – още повече тревистост и ферментиращи кайсии. Вкус – обилно сладък, маслен, предлагащ споменатите бърбън щрихи, зелени ябълки, праскови, приятна пикантност и спомен за зелена трева. С вода – още сладост, жълти ябълки, сладко от жълт плод и тревистост. Финал – къс до среден, маслен, сладникав, съвсем слабо нагарчащ /ядки и цитрусова кора/, мента, асоциация със зеле, „маслени череши“ /това ми спусна въображението/. Послевкусът е по-рафиниран от вкуса, където долових лека острота. С вода – свежест, маслена сладост и зелени билки.
 Оценка: 83-84/100. Цена: между 40 и 50 лв.

 В обобщение: приятно смесено уиски, при което мирисът и вкусът предлагат малко повече острота, отколкото ми се искаше. Липсваше ми зрялост. Ако харесвате стандартния Джеймисън мисля, че и този би ви допаднал. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram