Whiskeytemple 
В днешната уиски история ще ви срещна с една от най-старите официални версии на шотландската дестилерия Арън /Arran/, ако не броим далеч по-труднооткриваемия и скъп 25-годишен ботлинг, който все още не съм опитвал. Вместо него, разполагам с 21-годишната версия, която закупих през 2020г. Арън 21 току-що бе стъпил и на наша земя, когато заредих малцовия снаряд за доста прилична цена /по спомен бе между 200 и 250 лева/. Първата ми среща с продуктите на дестилерията датира назад във времето и с всяко опитано тяхно творение се убеждавах все повече, че сокът в бутилката си струва цената. И ако преди няколко години гамата бе сравнително къса, то днес вече тя обхваща стабилно портфолио, включващо версии с посочени и неотразени години, както и къси серии за отделни пазари – за България вече имаме бутилирани вече две разновидности, като с 10-годишната шери бомба ще ви запозная съвсем скоро. А за това време се промени и визията на бутилките, които стоят вече далеч по-разпознаваемо и откритото стъкло позволява по ясно да възприемем натуралния цвят на малцовата отвара.
Това, което печели вниманието ни обаче е съдържимото в бутилката. Лицевият етикет еднозначно сочи, че уискито не е студено филтрирано, а цветът не е манипулиран с карамел е150. Алкохолните единици са 46. Не бях сигурен за вида на отлежаването и проверих официалния сайт, където бе акцентирано върху наличието на ползвани шери бурета, но според мен в комбината участват и бърбън бъчви – след няколкото срещи с уискито се затвърдиха впечатленията ми, че то гравитира около по-свежия плодов профил и най-вече около асоциациите с печени ябълки и круши. Шери влиянието за мен е доста плахо, но в случая това адски ми допадна. Ако търсите по-богато откъм винени заемки уиски на производителя, може би е по-удачно да погледнете към по-младия 18-годишен Арън.
Аромат – солиден спомен за ябълки, печени ябълки, сладкиш с ябълки, круши, канела, презрели банани, ананас, пикантно усещане, дървесина, жълто зряло грозде, восък, затоплена сладкарска хартия, далечна асоциация с портокал с карамфил, портокалов локум и накиселяващо усещане. С вода – затоплящо усещане, канела, плодови нотки, десерт с ябълки и прилика с плодови бонбони от жълтата гама. Вкус – сладост, пиперливост, восък, свежи плодови нотки, слаба масленост, гроздов сок, бонбони „гумени мечета“ с плодов вкус. С вода – сладост, плахи танини, ананас. Финал – среден, зелени ядки /слабо нагарчащи зелени лешници/, сладост, пикантност, плодови заемки от светлата гама. Баланс между сладост, възраст/ влияние на дървото и плодови щрихи. С вода – дървесност, слабо нагарчащи ядки. Без съществена промяна.
Оценка: 89-90/100. Цена: споменах за колко го купих.
В обобщение: семпло уиски /не го възприемайте за обида/, което не бих казал, че блести с особен спектър от ароматно-вкусови нюанси, но това, което предлага е баланс и доста приятен за мен профил. Особено в ситуациите, когато не търся интензивно шери влияние.
