Dark Mode On / Off

Jameson 18 y.o. Bow Street cask strength Irish whiskey

 В България сме свикнали да мислим за ирландската марка „Джеймисън“ /Jameson/ като за символ на достъпните уискита, които често ни се предлагат на промоция в заведенията или магазините. Да ви призная, до 2014г., когато опитах за първи път наистина сериозен представител на намиращата се в Мидълтън дестилерия, и аз свързвах продуктите, носещи името на Джон Джеймисън с ниския ценови сегмент. През 2014г. по време на Whiskey fest Sofia 2014 опитах Jameson 18 y.o. blended Irish whiskey, която промени мнението ми. 18-годишната версия на Джеймисън тогава ме изуми с красивия си плодов характер, с който все още не бях запознат. В деня след феста опитах в бар „Мастърпийс“ и 12-годишна версия, донесена от дестилерията, която затвърди позитивните впечатления от едноименното уиски. И от този момент реших да се потопя по-дълбоко в света на ирландското уиски и на Jameson, в частност.
 Оттогава до днес през чашата ми преминаха много ирландски уискита, сред които голям процент е отреден на произвежданите в Мидълтън течности. Ставало е дума и преди, че новият комплекс там добива не само уиски за продуктовата гама на Джеймисън, но и за Power`s, Paddy, Redbreast, Green, Yellow, а скоро и за Red Spot 15 y.o. single pot still whiskey – все марки, притежавани от собственика на Jameson. Освен това, Мидълтън снабдява и не малка част от младите ирландски производители, които бутилират уиски, дестилирано там, докато техният собствен спирт навърши 3-те години, изискуеми по закон. Ако се върнем векове назад, ще открием корените на Джеймисън на друго място, за което ще стане дума в следващите редове.
 Началото на жизнения път на уискито Jameson е поставен през 1780г. в Дъблин от шотландеца Джон Джеймисън /адвокат, женен за представителка на шотландския род Haig – може би ви е познато от едноименното шотландско смесено уиски/. В края на 70-те Джон години се преместил в Дъблин и започнал да работи за Bow Street Distillery. Именно това е предшественикът на Jameson, за която споменах, че е основана през 1780г. 
 През идните години Джон трупал опит и знания, а явно и средства, защото към 1805г. вече бил закупил, а впоследствие и разширил дестилерията, за да се стигне до 1810г., когато някогашната Bow Street Distillery сменила името си на John Jameson & Son. Следващите години били особено благодатни за ирландската уиски индустрия, като към края на века съществували над 80 дестилерии в родината на св. Патрик. Водеща била ролята на Джеймисън.
 Производството обхващало значителна територия в Дъблин, а до самата дестилерия били и
нейните два кладенеца. Носят се слухове за качеството на бъчвите и зърното, както и за уменията на бъчварите по онова време, работещи за Джеймисън. Славата `и напуснала и пределите на Британската империя /към онези години Ирландия все още е част от Империята/. Към края на 19-ти век в дестилерията работили около 300 човека, а складовете `и побирали над 25 000 бъчви, което и по днешните стандарти си е завиден запас.
  Не всички бъчви обаче носели името Джеймисън – голяма част от тях били продавани на търговци-блендъри, като братята Мичел, предлагащи уискито си Green Spot, захранван именно с уиски от Bow Street. Имайте предвид, че към онези години бутилирането на уискито не било толкова разпространено и честа практика била то да се продава с бъчви на хотелиери, бакали или търговци, които често и го разреждали с повечко вода и други несвойствени смеси.
 Новият 20-ти век донесъл силен удар за ирландското уиски. Всичко започнало още през 19-ти век с въвеждането на колонния дестилатор от шотландските производители, позволяващ производството на по-чист, беден на аромати алкохол /какъвто се търсел/, при по-голям обем – ирландците все още ползвали медните казани, които раждали по-натрапчив аромат и вкус. 
 Последвали Войната за независимост, след която Ирландия напуснала обединението на Британската империя и загубила безкрайните `и пазари и Гражданската война. Още по-силен удар нанесъл т.нар. „Сух режим“ в САЩ – именно САЩ били основен пазар за ирландското уиски заради голямата диаспора там. И ако в края на 19-ти век в ирландските дестилерии били над 80, то през 60-те години на 20-ти век те били само 4. За да успеят да оцелеят и да преборят силната шотландска конкуренция Jameson, Cork Distillers Company, произвеждащи Paddy, John Powers и смесеното уиски Powers, се обединили през 1966г. в „Irish Distillers Group“. Извън обединението останали хората от Bushmills, подвизаващи се в Антрим, Северна Ирландия /през 1972г. и те се включили/.
  През 1971г. старата дестилерия на Jameson, тази на Bow Street, затворила и цялото производство се насочило към по-новия комплекс в Мидълтън, Корк. По-късно останалите постройки в Дъблин били превърнати в музей и туристическа забележителност, била построена още по-голяма дестилерия в Мидълтън, като „Irish Distillers“ били придобити от „Pernod Ricard“, а през 2005г. Bushmills били продадени на „Diageo“ за 200 млн. паунда /към
днешна дата са собственост на „Хосе Куерво“/.
 Сами се убеждавате, че ирландската уиски индустрия е преминала през изключително тежки времена, които са наложили окрупняването на отделните производители, процес довел след себе си и до затварянето на историческия символ – Bow street distillery. Едва в края на 80-те години на 20-ти век, с основаването на дестилерията Cooley /Куули/ в Дъндалк ирландците поемат по-свободно въздух и да отправят поглед и към по-високия сегмент.
 Понастоящем ситуацията в Ирландия е коренно различна. Освен традиционните стари уиски производители, какъвто е Jameson, пазарът се краси и от гамата на по-млади играчи – в Дъблин от няколко години вече функционира дестилерията Тийлинг /Teeling/, която преди около месец пусна с благотворителна цел първите си няколкостотин бутилки със single pot still whiskey – уискито, което отразява достиженията на ирландската уиски индустрия, изградено на база дестилиран покълнал и непокълнал ечемик. В идните години се очаква и първото уиски на дестилерията Waterford, която по мнение на запознатите с процесите там ще предложи наистина иновативен подход при подбора на суровини /ечемик/ и при самата дестилация. Имайте предвид, че тук не целя да обхвана житието на всеки нов производител в Ирландия, но общото впечатление е, че хората там работят усилено за повторното въздигане на авторитета на местната уиски промишленост.
 Последните няколко години индикират подобен курс и в политиката на „Перно Рикар“. Появиха се някои интересни разновидности, които акцентират върху по-разчупения поглед над портфолиото. Началото постави Jameson Caskmates Stout edition, последван от IPA edition. При Redbreast се появи Lustau, Redbreast 15 & 21 y.o., базовият Power`s се сдоби с по-зрели роднини John`s Lane 12 y.o. Yellow Spot 12 надгради „Зеленото петно“ /Green Spot/, появиха се и модификации на Green Spot с винен финиш, а само преди дни в Ирландия бе представена и 15-годишната вариация /Red Spot 15 y.o./, отлежавала в бъчви от бърбън, шери и марсала. Не на последно място се нарежда и благинката, която ревюирам днес, която бе пусната в продажба преди няколко месеца. 
 Преди да продължа с изложението, искам да внеса едно уточнение. Винаги съм бил коректен и сега няма да променя тази си практика. Голямата бутилка закупих отвън, още преди да науча, че ще се внася в България. Малко след това приятелите от „Перно Рикар – България“ се свързаха с мен и ми предложиха умаленото `и копие, което виждате на двете снимки. Тази „малка“ /на фона на масивното стъкло на баткото/ бутилчица ползвах за подготвянето на настоящата статия.
 И двете версии пристигнаха с масивни дървени кутии, в които открих по една медна „монета“ – на гърба на всяка една от тях е изписан код, който може да въведете в сайта на Jameson. Това ще открие пред вас интерактивна информация за бутилката. Говорейки за външния вид на Jameson 18 y.o. Bow street, наистина не бих могъл да подмина теглото на кутията. Направена е от дърво, а предният `и капак е от мед или от материал, който я наподобява. Не знам каква част от стойността на бутилката е отредена за „опаковката“, но тя определено изглежда масивна и скъпа – повече от явно е желанието на собствениците на Джеймисън да накарат продукта си да изпъкне. Моето мнение е, че малко са се престарали и аз не бих имал нищо против и малко по-лека кутия, която да смъкне малко и от стойността на продукта. Естетите и колекционерите предполагам биха били на противоположно мнение.
 Другото ми оплакване е насочено към подбора на цветове на етикета. Зелените краски са супер, но златистите решения в надписа са не само трудни за заснимане, а и сравнително трудни за разчитане. Може да прозвучи като нелепо мрънкане, но често губех някои от детайлите при снимките, особено при тези в помещение с изкуствено осветеление.
 Затова забавих и написването на статията в блога, тъй като исках да снимам стъклото на открито. Ще излъжа, ако кажа, че не съм доволен от резултата. Самата бутилка е доста тежка. Дизайнът `и по нещо ми напомни този на бутилките на японското уиски Хибики /Hibiki/ – може би заради слабо изразените вертикални резки.
 Родството с Хибики продължава в известна степен и при самия профил на уискито, но за него ще ви разкажа след малко. Вчерашният ден бе прекрасен и с Яна използвахме шанса да се разходим и да понаснимам бутилката в свободно състояние. Затова и тази статия изобилства от изображения.
 В началото на статията загатнах за ролята на Jameson 18 в моето уиски пътешествие. Срещата ни през 2014г. не бе последната. В края на 2017г. го опитах повторно, за да затвърдя впечатленията си от него. И тогава уискито ми хареса, но явно заради натрупания вече опит и по-богата база за сравнение ми се стори, че течността би могла да бъде още по-интересна, ако бъде бутилирана при повече от 40% алкохол – това е градусът на стандартния Jameson 18, който смени доскорашната си визия и вече прилича на бутилката, която виждате по-горе. Прилича, но и се различава съществено от нея по някои свои характеристики.
 Уискито /смес между зърнено и single pot still уиски/, за което четене вече няколко минути, също е 18-годишно, но е бутилирано при 55,3% алкохолно съдържание и не е студено филтрирано. В сайта на Джеймисън то е описано като „cask strength“ /тоест, че не е разреждано с вода и това е градусът на бъчвата/. За мен по-удачна е квалификацията му, дадена лицевия етикет – „batch strength“/ „batch alc. content“. От този Джеймисън са напълнени 15 000 бутилки и бъчвите са много повече. Другата му отличителна черта е, че отлежава в ползвани вече бъчви от бърбън и шери, а финалните месеци доотлежава в бурета от бърбън, първо пълнене, които са се съхранявали в някогашната дестилерия на Bow street. С други думи, при него имаме основно отлежаване в складовете на Мидълтън и последващ период на матурация в Дъблин /при обикновения Jameson 18 липсва подобни пътешествие/. Не мисля, че новото местоположение е повлияло на характера на уискито и местенето му в Дъблин е по-скоро рекламен ход. За цвета липсва категорична информация, но ми се струва, че е възможно да е подсилен с карамел е150.
 Аромат – пикантност, джинджифил, масленост, оваляни в масло круши, свеж пот стил облик, тревистост, печени курабии с лимонена есенция, лимонени кори, праскови, нектарини, сладникава глазура от плодов бонбон, нотки шери, но нежно стихнали във фонов режим. Ванилия, пудра захар, спомен за сладкарски подправки, нюанс на ядки, прасковен компот и засилваща се прилика се Redbreast 15. Долових още нотки мента, лимонада с мента, сушени билки, кайсии, зряло манго, сладко от манго, сочна зряла мандарина, карамелизирани сушени плодове, далечна прилика с ацетон, банани, карамел, дървесина, бакпулвер, жълти сливи и асоциация с крокан. С вода – пипер, свежест, дървесност, още тъмни шери заемки, далечен спомен за ягодово сладко, ябълков сайдер и фъдж. Вкус – обилна сладост, слаба пикантност, свежест, тревистост и силна прилика с пот стил уиски, мента, лимонена кора, праскови, сушени жълти плодове, зелени и жълти ябълки. С вода – сладост, нотки сушени плодове, лимон и тревистост. Финал – среден, пот стил нрав, праскови, нектарини, лимон, лимонена кора, масленост, сладост, свежест, намек за жълти круши, слаба пикантност. С вода – плодов нюанс от жълтата гама, слаба сладост, слаба горчивина, сухота и лека киселинност.
 Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 260 лв.
 В обобщение: зряло уиски, доближаващо се до single pot still роднините си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram