Dark Mode On / Off

Glendronach 11 y.o., vintage 2006, single pedro ximenez sherry puncheon #1979, single malt whisky, Batch 16

 Ако ме попитате кои са трите дестилерии от Спейсайд, които асоциирам с шери отлежалото уиски и с т.нар. „шери гиганти“, бих се спрял на Гленфарклас /Glenfarclas/, Макалън /Macallan/ и Глендронак /Glendronach/. Може да прозвучи и пресилено, но тези производители биха заели челните позиции по този показател и в контекста на целия набор от шотландски производители, без значение на местоположението им. С това не казвам, че за мен те са „най-добрите“ или че превъзхождат по презумпция конкурентите си – единствено акцентирам върху политиката им при избора на буретата, в които да отлежава добитият зърнен алкохол. Сходство между решенията им се открива и в наложилата се практика, поне при Гленфарклас и Глендронак, на пазара да се предлагат версии, пълнени от една бъчва /single cask/ – имайте предвид, че за поддържане на по-достъпното портфолио често се смесват десетки бурета. Днес за пореден път искам да привлека интереса ви към продукт на Глендронак, част от „сингъл каск“ гамата, мислена като средство, с което да се обърне внимание на по-запалените уиски ентусиасти.

 Случайно или не, имах щастието да посетя всяка една от изброените в началото на статията три дестилерии и лично се убедих в отношението им към буретата, съхранявали преди това испанското вино шери в различните му видове. Приоритет сред тях се отрежда на олоросо шери, но при Глендронак се залага и на педро хименез шери – то е по-сладко и не толкова богато на нотки сушени тъмни плодове. При Макалън основополагащи са бъчвите от олоросо. Подобна е и ролята им за Гленфарклас, но в складовете там се съхраняват и малък на брой бурета от фино шери.

 Дали щях да свързвам Глендронак с шери отлежаването, ако преди няколко години дестилерията не бе закупена от Били Уолкър и неговите бизнес партньори? Може би не. Факт е, че преди придобиването Glendronach преимуществено се е ползвал като компонент на смесените уискита на „Алайд Домек“/ „Перно Рикар“, а наличните едномалцови версии към онези години съществено са се различавали от по-новите им заместители, пуснати под ръководството на Уолкър, отчасти и заради подбора на бъчви. Цветът им е бил подсилван с карамел е150 и ненужно са били филтрирани. Често градусът им е бил на минималния праг от 40%, а за ботлинзи, пълнени само от една бъчва в годините преди затварянето /1996г./ и ведната след отварянето на дестилерията /2002г./, никой не си е и помислял. Затова, говорейки за Глендронак като един от символите на шери стареенето, трябва да отчетем заслугите на Уолкър.

 Делото му е получило своето рекламно каре на гърба на кутията на уискито, за което ще стане дума по-долу. Горните три снимки илюстрират и семплия `и дизайн. На лицевата `и част е посочена и важната за нас информация относно характера на цвета на уискито и отсъствието на студена филтрация на течността. Реших, че е добре да ви представя и тази част, тъй като в предишните ревюта не разполагах с кутия пред себе си, а на самия етикет тя не е отразена.

 Специалното отношение към бутилките от тази лимитирана серия намира своето продължение и в малките детайли – в случая в малкия къс хартия, прикрепен към гърлото на бутилката, съдържащ и дегустационните бележки на създателите.

 За любител на уиски фотографията подобни рекламни решения са добре дошли, тъй като позволяват направата на приятни кадри. От първостепенно значение обаче е полезната за всеки уиски ентусиаст информация за това, което се съдържа в стъклото. А при версиите на Глендронак данните са повече от щедри. В днешната статия № 773 ревюирам бутилка с 11-годишен Глендронак, част от партида 16 /Batch 16/ – в блога са налични представяния и на версии от по-ранни партиди. Уискито е било дестилирано на 19.01.2006г. и е бутилирано 11 години по-късно, след като е прекарало живота си в бъчва от тип пънчън /puncheon е бъчва с обем от около 500 литра/ с № 1979, в която преди това се е съхранявало вино педро хименез /pedro ximenez/. От това буре са произлезли 679 бутилки, като моята е с номер 385. Алкохолният градус е 57,2% и не е разреждан с вода преди бутилирането. Стана дума по-горе, но ще го повторя – цветът не е подсилван с карамел, а уискито не е измъчвано излишно посредством технологията на студеното филтриране, което води до по-богато усещане за течността в устата при изследване на вкуса и финала му.

 Аромат – щедри сладки плодови нюанси, доминирани от нотки ягоди, сладко от ягоди, сушени ягоди, пикантен джинджифил, кафе, сушени сини сливи и боровинки, усещане за плодове киснати в тъмен алкохол, тирамису и приятна дървесност, печени фъстъци, намек за шоколад и шоколадов десерт с карамелизирани ядки. Мирисът е интензивен и носи слабо усещане за парфюмност, обгърнато в сериозен винен спомен. Долових още нотки ким, червени ябълки, смлени орехи, череши, плодово боле, черешов ликьор, дървесина, сушени фурми, тъмни стафиди, нотки петмез, къпини, сладко от круши или праскови, както и слаба асоциация с ацетон. С вода – по-свеж, носи намек за по-светъл плод, карамел, захарен памук, шоколадова вафла с портокал или лимон. Вкус – интензивен, обилно сладък. Предлага лека киселинност като от цитрус, зрял портокал. Долавя се приятна дървесност, усещане като от трохи, слаб нюанс на прах, заглушен от богатите винени заемки, спомен череши, чили. Отприщва слюноотделянето. Напомни ми на плодов сок от червени плодове, бонбони виолетки, сушени ягоди, като при последващите отпивания се засили дървесното влияние, без обаче да достига неприятни стойности. С вода – по-благ, но още по-сладък. Шери нотките се засилват. Долових щрихи сушени червени плодове, карамелизирани плодове и асоциация със сладко от червен плод. Финал – среден до траен, сладост, дървесност и сгряваща пикантност. В някаква степен, макар и слабо, ми напомни на ръж. Долових още спомен за боров мед, лека масленост, червени сушени и пресни плодове, винени заемки, зрели червени сливи, червени ябълки, доза свежест и череши. С вода – прилика със сладка белгийска бира от типа на Leffe Ruby, доза пикантност, малц и намек за сушен червен плод.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: търгуваше се около и под 200 лв.

 В обобщение: сладка плодова шери бомба.

    

2 Comments

  1. Владо използвай фактически верни неща. ГленДронак е в Хайленд. Не е в Спейсайд. Стига си слагал реклами на онези, които ти плащат във всеки удобен случай.

    1. Благодаря ти за отделението време в четене на статията ми. Твоето мнение е полезно за мен. Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram