Whiskeytemple_Vladimir 
В статия № 697 в блога Храм на уискито ще попътуваме по дестинацията Португалия-Ирландия-Белгия-Люксембург-България.
Началната точка ще бъде, по-конкретно областта Естремадура. В този район преди век-век и половина засилено се е произвеждало едно от характерните подсилени вина за Португалия – каркавелос /carcavelos/. Може би знаете, че в земите на Магелан винарите сътворяват някои специфични за тази част на света напитки – портото, мадейрата, а към тях след началното поясните добавям и споменатото вино каркавелос. Общото при тях е, че към ферментиращите винени зърна в определен момент се добавя натурален спирт или бренди, който повишава алкохолното съдържание на виното и прекъсва процеса на ферментация. Порто /бяло порто, руби и тауни/ и мадейра съм пил, но до каркавелос не съм имал щастието да се докосна. Причината е, че в последните години тази винена разновидност не се консумира толкова силно, колкото преди век и районът се застроява, поглъщайки някогашните лозови масиви. Затова не мога да споделя и личните си впечатления за това вино, но пък прочетох, че за направата му се ползват бели и червени видове грозде, а получената благинка отлежава няколко години /между 3 и 5 години/ в дъбови бъчви. По-особеното при технологията на производство е, че с добавения алкохол /бренди/ алкохолното съдържание на виното се повишава до 20%, след което към него се добавя по-сладък гроздов концентрат /vinho abafado/, чиято ферментация е била прекъсната в ранен етап с добавяне на алкохол. Всичко изписано до тук подсказва, че това вино има основополагаща роля при изграждането профила на уискито, което днес представям – бъчви от него са ползвани за цялостно отлежаване на ирландското уиски Тийлинг /Teeling/, което виждате на заглавната снимка. Ок, след като получихме необходимите бурета, нека насочим поглед към Ирландия.
Началната точка ще бъде, по-конкретно областта Естремадура. В този район преди век-век и половина засилено се е произвеждало едно от характерните подсилени вина за Португалия – каркавелос /carcavelos/. Може би знаете, че в земите на Магелан винарите сътворяват някои специфични за тази част на света напитки – портото, мадейрата, а към тях след началното поясните добавям и споменатото вино каркавелос. Общото при тях е, че към ферментиращите винени зърна в определен момент се добавя натурален спирт или бренди, който повишава алкохолното съдържание на виното и прекъсва процеса на ферментация. Порто /бяло порто, руби и тауни/ и мадейра съм пил, но до каркавелос не съм имал щастието да се докосна. Причината е, че в последните години тази винена разновидност не се консумира толкова силно, колкото преди век и районът се застроява, поглъщайки някогашните лозови масиви. Затова не мога да споделя и личните си впечатления за това вино, но пък прочетох, че за направата му се ползват бели и червени видове грозде, а получената благинка отлежава няколко години /между 3 и 5 години/ в дъбови бъчви. По-особеното при технологията на производство е, че с добавения алкохол /бренди/ алкохолното съдържание на виното се повишава до 20%, след което към него се добавя по-сладък гроздов концентрат /vinho abafado/, чиято ферментация е била прекъсната в ранен етап с добавяне на алкохол. Всичко изписано до тук подсказва, че това вино има основополагаща роля при изграждането профила на уискито, което днес представям – бъчви от него са ползвани за цялостно отлежаване на ирландското уиски Тийлинг /Teeling/, което виждате на заглавната снимка. Ок, след като получихме необходимите бурета, нека насочим поглед към Ирландия.
Не бихме имали уиски представяне без съответния спирт, нали? Алкохолът, който ние днес наричаме едномалцово уиски Тийлинг е произведен преди време в друга ирландска дестилерия – тази на Куули /Cooley/. Тийлинг и Куули са два отделни уиски производителя, но допирната точка между тях е фамилията Тийлинг. В края на 80-те години на 20-ти век, във времето когато ирландската уиски индустрия все още е на прага на оцеляването, Джон Тийлинг взема решението да откупи фабриката за дестилиране на медицински спирт, която по-късно наименува „Cooley“. Снабдява я с колонни дестилатори и медни казани и започва да пише нова глава в уиски индустрията на Ирландия. Неговите двама сина, Джак и Стивън, също се включват в бизнеса и започват да трупат опит /родът Тийлинг се слави като отколешен уиски производител/, за да се стигне до 2012г., когато „Beam Inc.“ /компанията зад марката „Джим Бийм“/ купува Куули. С натрупаните средства Джон поема по нов път, а Джак и Стивън откриват собствената си дестилерия Teeling в сърцето на Дъблин. Преди да реализират продажбата обаче хората от Тийлинг си запазват правото, а може би го откупуват, да бутилират дестилирано в Куули малцово уиски под името „Teeling single malt“, докато тяхното собствено уиски старее в складовете им. Такава е съдбата и на течността, за която си пишем днес. Тя е била дестилирана от Cooley, но бъчвата се предлага от името на Teeling distillery. Имайте предвид, че повечето млади ирландски производители, които все още нямат собствено старо уиски предлагат такова, закупено някога от Куули.
Не знам доколко сте запознати с асортимента на Тийлинг, но освен няколкото дестилата без посочена възраст, дъблинският производител експериментира с различен подбор на бъчви при пускането на лимитирани серии, често предназначени за определен пазар. Бъчва № 949, съхраняваща дестилираното през 02/2002г. уиски, е била пусната на белгийския пазар. Как се сдобих с бутилката? През 2015г. се намирах в Люксембург и я открих в един чудесен алкохолен магазин. Неотворена остана няколко години, но подходящият момент настъпи и вече на родна земя успях да я опитам. Преди това си позволих да я разходя в един от отминалите снежни дни, за да подготвя част от снимките за статията.
Това, което отличава този Тийлинг от останалите му малцови събратя е фактът, че е пълнен само от спомената бъчва от каркавелос № 949 и то без разреждане с вода /с други думи уискито се води „cask strength“/. Затова и алкохолният му градус е зашеметяващ – 56%. Уискито би следвало да е 13-годишно. Дестилирано е през февруари и е бутилирано през март 2015г. Със сигурност знам, че цветът му не е подправян с карамел е150 и се дължи единствено на взаимодействието между спирт и дървото. Течността е двойно дестилирана през медните казани на Куули и не е студено филтрирана. Тази информация също е отразена на етикета на бутилката. Това, което не може да прочетете там е колко вкусно е уискито. А то наистина ми хареса.
Аромат – спомен за праскови, нектарини, жълти ябълки, пъпеш, ананас, екзотични плодове, фреш от портокал, портокалово сладко, ванилия, нежна пикантност и приятна дървесност. Жълтите плодове доминират. Долавя се и спомен за ванилов сладкиш, ромова есенция, портокалов или прасковен ликьор, магданоз и нотки свежест, зелени билки, канела, ябълков щрудел, зряло бяло грозде, вивени мотиви, прилика с млечен шоколад, жълти сливи, далечна асоциация с бърбън, карамфил, тирамису, бакпулвер и слаба парфюмност. С вода – още жълти плодове, канела, роза, дървесност и нетипична асоциация с ръжено уиски. Добавих още малко вода, след която се засили свежестта и се разкри зърнен нюанс. Вкус – интензивен, маслен, носещ обилна сладост, пикантност, асоциация с бял шоколад, мед, грозде, праскови, нектарини, сочен пъпеш, ананас и зряло манго, сладки цитруси и доловима дървесност. Разгадах още негорчиви ядки и спомен за бяло сладко вино. С вода – сладост, по-слаб интензитет по небцето, нотки джинджифил, свежи треви, кокос и цитрус. Финал – среден, интензивен, нотки малц, сладко-нагарчащо усещане и спомен за цитрус, мед, тоник, лимонена кора, зелени билки, дървесност и последваща сухота. Уискито е игриво, но не незряло. Лека горчивина като от ядки, жълти ябълки, канела, бяла халва дори, както и леко нагарчащи бадеми. С вода – пикантност, дървесност и още нагарчащи ядки.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: струваше около 70 евро.
В обобщение: класно уиски, комбиниращо влиянието на бурето с плодовите нюанси на алкохола.
