Whiskeytemple 
Присещам се понякога, че през годините освен цели собствени бутилки, се е случвало да си осигуря достъп и до мостри от някои интересни благинки и то благодарение на помощта на приятели и на ентусиасти, следящи сайта. Често забравям за тези ценни малки стъкленици, концентрирал вниманието си върху големите шишоци, с които разполагам и които обичам да снимам. Но когато се сетя за оказаната приятелска подкрепа и усетя, че съм в настроение за конкретното уиски, посягам към малцовия трезор и си капвам от тези отвари. Натрупах никак не малко от тях и ще ги помествам в блога поетапно.
Именно на такава вълна бях снощи и навярно и заради хладното дъждовно време, ми се допи по-зряла „пушилка“ с винено влияние. Поразбутах малките стъклени контейнери и се натъкнах на уискито, което ревюирам сега. Пред очите ми се изправиха едни стотина милилитра от 21-годишния Боумор шато Лагранж, които достигнаха до мен преди може би 3 години, благодарение на жеста на мой приятел. Фил, благодаря ти и за чудесния фотос! И тъй като навън бе просто лека пролетна хлад, а не зимен апокалипсис, реших, че не искам да прибягвам до услугите на някой богат на торфено влияние младок от Лафройг, Лагавулин или Ардбег, а избрах по-слабо опушения и далеч по-зрял 21-годишен представител на Боумор – дестилерия, намираща се в едноименната столица на остров Айла, която посетих през 2022г. и която произвежда не до там мощни торфени зверове.
Е, ако трябва да съм напълно откровен, със силна млада пушилка поглезих Мая, наливайки `и последните милилитри от първата партида на Kilchoman Machir bay – забелязвам, че тя все повече започва да клони към тежките фенолни профили на уискитата, което ме усмихва и ме вдъхновява да мисля за островите около Шотландия, сред които изпъква Айла.
Освен с по-ниските стойности на фенолни съединения, този стар ботлинг може да се похвали с цялостно отлежаване във винени бъчви и то първо пълнене. Ползвани са пресни бурета от френското шато Лагранж, което компанията, притежаваща Боумор – Сънтори, е закупила през 80-те години. Винопроизводителят се намира в района на Бордо.
Уискито е бутилирано на 48,4% алкохол, но не открих информация дали е студено филтрирано /леко се замъти, след като му добавих вода – т.е., бих могъл да предположа, че този процес е пропуснат/ и дали е представено в естествения си цветови нюанс. Дестилерията има обичай да ползва карамел е150а, но тъй като липсват конкретни данни по отношение на този показател, ще се въздържа от предположения в този аспект.
Аромат – спомен за сладко от ягоди, десерт с ягоди, мента, евкалипт, зрял портокал, сок от портокал, мед, опушеност, тъмни боровинки, пикантност, канела, шоколад, тъмни череши, ликьор от червени плодове, смола, асоциация с кленов сироп, бонбон с мирис на червен плод /череши/ и мента, сини сливи, тютюн, локум роза/ягода, лешников крем. Постепенно мирисът придоби по-тъмен профил. Долових още и спомен за мириса на бонбони Тик-Так и нотки лавандула. С вода – мотив клечка от кибрит, по-тъмни асоциации, сладкиш с киснати в алкохол плодове. Вкус – обилна сладост, чили, сладко от ягоди, сок от нар, прах, опушени тонове, тъмно грозде, прегоряло, мента и лека сухота. С вода – микс от червени плодове, сладост, тъмно грозде, опушеност. По-слаба пиперливост. Финал – среден, чили, сладост, восък, опушеност, червени плодове и портокал, слаби танини и сухота. С вода – сладост и още от споменатите асоциации.
Оценка: 88-89/100. Цена: неактуална
В обобщение: опушено уиски, което е силно повлияно от виното. Особено приятно ме изненада мирисът му.
