Dark Mode On / Off

Benriach 17 y.o. Solstice tawny port cask finish single malt whisky

 Уикипедия твърди, че слънцестоене са онези два момента от годината, при които денят и нощта си оспорват лидерството най-явно. При лятното слънцестоене денят е най-дълъг, а при зимното нощта е победителят. Може да се зачудите дали не съм стоял дълго под капчука или пък да не би да ме е гонил бесен язовец в пазарен ден, четейки тези редове. Написаното обаче не е плод на болен ум или мокри крака, а на целенасочено въведение в света на шотландското слънцестоене. На английски това понятие се превежда като „solstice“. А, че то и на етикета на бутилката го пише … Вече се досещате къде ви водя, нали? Точно така, в поредното уиски представяне, заемащо номер 698 в блога Храм на уискито, в което ще има доста снимков материал за разглеждане и не до там слова за четене.
 В „Игра на тронове“ седем сезона повтаряха, че зимата идва. До подобно прозрение достигнах и аз преди повече от 7 месеца. Беше топъл августовски ден, когато реших, че е време да си купя бутилка с уиски, чието име отдавна ми се набиваше в очи. Това бе именно 17-годишният Бенриак, който виждате по-горе, известен и като Solstice. Пиша за август, а снимките са със зимен фон. Да не съм бил в Колумбия? Истината е, че аз нямам навика да пресушавам бутилка за ден, два или месец. Аз съм уиски изследовател, а не член на клуб по надпиване и закупуваните от мен стъкла просъществуват за по-дълъг период. Ако приемете един приятелски съвет, не гr занулявайте за кратко и вие. Уискито е високоалкохолна напитка и за да разгърне потенциала си се нуждае от време след отварянето си. Колко точно е въпрос на индивидуална преценка. Може да е месец, два, а може и повече. Да не говорим, че прекомерното препускане при наливането не оказва благоприятно въздействие върху организма ни. Затова пристигналата през лятото на 2017г. бутилка посрещна в завидна форма снега на 2018г., а навярно ще я запозная с лятото, а защо не и с есента на настоящата година.
 Но да се върнем пак към отминалия август. В края му с Яна щяхме да мръднем към морето /психически сме си мръднали отдавна/ и се нуждаех от красива течност, която да разходим до морския бряг за стилни и изкушаващи снимки. Запалих се по качването им в Инстаграм, а и вече разполагах с фотоапарат, което предопредели решението ми. Представях си кадри на заровена в пясъка бутилка, каквито обаче не направих, но пък ги замених с далеч по-нетрадиционни фотоси, които предлагам и на вашето внимание и оценка /ще се радвам някой от вас да сподели мнението си – нещо от типа на: „Браво, бай Владо!“; „Супер са!“ или далеч по-скромното „Владо – папа!“/. Солстис ме спечели не само с името си, а с вътрешната си малцова красота – кутията му не съм я снимал, но на нея изрично е посочено, че уискито не е оцветено с карамел е150 и това, което виждаме като нюанс се дължи единствено на ползваните бъчви.
 Имаше и друга, далеч по-дълбока причина да взема с нас Солстис. Вече стана ясно как се превежда името му и си помислих, че би било доста готино, ако снимковият материал към статията кореспондира с него, включвайки летни и зимни снимки. Със сигурност е иновативен подход, а по този начин краските на малца биха могли да се проследят по-пълноценно на различните местности /горният кадър е от терасата на стаята ни – сложихме една табуретка върху масичката и докато Яна се молеше за живот и здраве на стъклото, аз боравих със заснемащото устройство – под терасата има пропаст и нямаше възможност да нараня някото/ и при разностранни времеви условия.
 Бутилката оцеля при първата снимка и я взех за кратък тур на любимия Созопол. А какво море би било без изображение на фона му, докато сред водите път си проправя малко рибарско корабче?! 
 Вече се свечеряваше, но светлината все още позволяваше запечатването на няколко кадъра. Всъщност то си беше достатъчно светло, но към онзи момент ползвах единствено базовия обектив към фотоапарата си, а той не се спогажда добре с тъмното. За финал на фотосесията разположих бутилката с изглед към новата част на Созопол и заливчето на централния плаж. Резултатът бе повече от задоволителен. Какво обаче криеше шишето?
 Бенриак е дестилерия от сърцето на шотландския район Спейсайд, известен с плодовите си, леко пикантни и не до там интензивно опушени уискита. Спейсайд е най-новият обособен район за целите на уиски индустрията, който географски се числи към Висините. Дестилерията се намира между Елгин и Аберлауър, а в съседство е разположена и посестримата `и – дестилерията на Лонгморн. И само за да ме опровергаят, хората от Бенриак са си го написали на задния етикет, че за разлика от други производители от областта, ползват и опушен малц, такъв при който ечемикът в хода на подготовката му е сушен с топлия дим от разпалвания с торф огън. С други думи, това уиски спада към категорията на „опушените малцове“. Друга отличителна негова черта бе високият алкохолен градус на бутилирането му – цели 50%, както и липсата на студено филтриране на дестилирания алкохол. За отлежаването му пък са ползвани два вида бурета – такива от бърбън, в които е преминала основната част от стареенето му и бъчви от порто тауни /tawny port pipes/, които са допринесли за по-плодовия профил на течността и за по-наситения `и натурален цвят. Четейки тези му характеристики вече знаех, че уискито ще си заслужава, в което се убедих снощи, когато в удобната атмосфера на дома опитах благинката.
 Аромат – спомен за смола, боров мед, катран или катранен шампоан, боровинки, сладко от ягоди или касис, асоциация с прегоряло сладко от тъмен плод, солидна сладост, тъмни стафиди, зряло тъно грозде, сушени сливи, доза минералност, опушеност, опушено месо, сос барбекю и прилика с представения наскоро Kilchoman Madeira cask 2011-2015. Долових и нотки течен шоколад, пикантност, лешници, лешникова паста, нуга крем, сладко от портокали, бонбони маршмелоу печени на огън, сладко от вишни с характерната му лека кисела нотка, сладко от кайсии, фъдж, доза свежест, сладко от круши, тютюн и карамелов топинг. С вода – шоколад, приятна дървесност, ванилов сладолед с карамел и банани, карамфил. Вкус – сладост, спомен за тъмно грозде, приятна пикантност и дървесност, слаба опушеност, лека сухота, слаби танини, доза минералност, отново асоциация с опушено месо, намек за крем брюле, сушен тъмен плод /тъмни боровинки/, портокалово масло, ананас и усещане за „трохи“, индикиращи описаната дървесност. С вода – още сладост, лакта, свежи жълти плодове, слаб спомен за цитрусова кора, джинджифил, прегорял крем брюле и намек за опушеност. Финал – среден, интензивен, сгряващ, суховат и не до там сладък, носещ танини, нежна опушеност, нотки червени ябълки, канела и черешов ликьор. С вода – прегоряло, дървесина, плодов концентрат от тъмни плодове, прегоряло сладко от диви ягоди.
 Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 140 лв.
 В обобщение: добре балансирано уиски, предлагащо вкусен синхрон на опушени тонове и плодови нюанси.
     

3 Comments

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

  2. Определено този Benriach ме спечели:)
    Тъй като спомена за фотосите, които са страхотни, си позволих (надявам се нямаш против) две малки редакции 🙂
    http://oi65.tinypic.com/21l6hoz.jpg
    http://oi64.tinypic.com/20kwxmx.jpg

    Пламен

    1. Whiskeytemple_Vladimir

      Привет! Бенриак 17 порт финиш си е класна благинка и се радвам, че го грабнах. Струва си всеки лев.
      Благодаря за идеята със снимките. С китовия обектив са правени тези и са тъмнички.
      Наздраве! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram