Dark Mode On / Off

Spey Tenne tawny port finish single malt whisky

 Навън се вихри снежен ураган, а в чашата ми се бушува тъмния малц-ан. Обзело ме е почти коледно настроение, а сме на прага на пролетта. Виновнитък е неочакваният зимен порив, който завладя последните няколко дни, давайки ми възможност да опитам още някои други малцови уискита, чакащи своя ред вече няколко месеца. Едно от тях е и уискито „Спей“ /Spey/. Освен че носи името на едноименната река Спей, която на места дава чудесни условия за риболов /поне няколко човека видях в нея миналата година, които смело бяха нагазили във водите `и до кръста/, уискито, бутилирано под това наименование, основно се насочва към азиатския пазар. Затова и негов посланик, негово рекламно лице, е бившият футболист Майкъл Оуен, който в миналото се ползваше със слава на континента и образът му е разпознаваем там. Ако оставим настрана това, течността и производителя му, The Speyside distillery, не се ползват на собствен ред със завидна слава. Бях ги чувал, но до скоро не се внасяха в България и не ми беше попадал малц с името „Спей“, а и нямах намерение да си търся цяла бутилка от външен източник. За радост на изследователския ми мечтателски дух, на изминалия Уиски фест София 2017г. Spey single malt, съответно The Speyside distillery, имаха своя щанд и доколкото успях да рабера – би трябвало в даден момент да стъпят по-активно на пазара. Поне така ми сподели вносителят им, Божидар Сисоев, с когото сменихме по няколко думи. За него първо информация получих от моя приятелка, живееща и работеща в Шотландия, която ми подсказа за новия играч в уиски нишата.
 И тъй като това е дебют за дестилерията в блога ще ви представя малко данни за миналото и настоящето `и. Възникването `и се свързва с името на Джордж Кристи, който бил шотландски търговец и в началото на 60-те години на 20-ти век, успял да сбъдне мечтата си да има собствена дестилерия /в края на 19-ти век в района за кратко функционирала дестилерия с подобно име, но в началото на 20-ти век преустановила дейността си/. Поне тогава било положено началото на жизнения `и път, но изграждането `и отнело още близо 20 години и през 1987г. дестилерията била напълно завършена /проблеми с финансирането забавили строителството/. Началото на производствения процес отнел още три години и първият спирт потекъл едва през 1990г.
 През 1993г. било бутилирано първото едномалцово уиски на The Speyside distillery – Drumguish single malt, а в края на 20-ти век били представени и 8-, 10-, 12- и 15-годишни версии, вече носещи името „Speyside single malt“. 
 Впоследствие дестилерията била продадена неколкократно, за да се стигне до 2012г., когато неин нов собственик станала компанията „Hervey`s of Edinburgh“, занимаваща се със смесването и продажбата на уиски /родът Харви се слави с богат вековен опит в тази насока/. Дейността `и е насочена основно към азиатските пазари. Именно новият господар изоставил скучноватото име „Speyside single malt“ и го заменил със „Spey single malt“.
 Освен Spey други продукти на дестилерията са и Beinn Dubh single malt whisky, The Scottish Prince blended whisky, Glenross blended whisky, Highlander blenden whisky, The Speyside single malt и Drumguish single malt whisky.
 Не знам за вас, но за мен миналото на дестилерията е не до там вдъхновяващо. Да не говорим за името на предходните нейни ботлинзи, особено „The Speyside single malt“, които звучат ако не подвеждащо /все едно те са уискито на района Спейсайд/, то поне тежко и натруфено за запомняне. Колко по-лесно е да запомним Glenfarclas, Glendronach, Macallan, Glenfiddich, Aberlour. В тази връзка, промяната на името /и на визията на бутилките/ на гамата на The Speyside distillery е повече от наложителна, за което новия собственик следва да бъде поздравен. Всеки, който се занимава с маркетинг и реклама ще потвърди значимостта на правилния подбор на името на даден продукт. Хората от „Харвис“ са донесли иновация и в друго направление – по отношение на спецификите на „сока“ в бутилката.
 Преди години попаднах на 12-годишната версия на производителя, носеща към онзи момент все още тромавото име „The Speyside single malt whisky“. Течността бе бутилирана при 40% алкохолно съдържание и бе с подсилен цвят. Актуалните представители получиха нов облик – началното стъпало в портфолиото, сред което попада и Spey Tenne /Tenne – тауни/, се бутилира при 46%, в натурален цвят и без студено филтриране. Освен Spey Tenne, Spey Trutina и Spey Fumare, търговската линия на дестилерията включва още наколко уискита без посочена възраст /NAS – no age statement/ като Spey Byron`s Choice, Spey Chairman`s Choice и Spey Royal Choice, а най-зрелият официален ботлинг е 18-годишният Спей. Днес обаче ще се концентрираме върху Spey Tenne single malt whisky tawny port cask finish.
 Възрастта на уискито е скрита зад лъскавото име. Със сигурност обаче уискито е младо – до такъв извод стигнах, след като го опитах. Изначално отлежава в бърбън бъчви, след което се прехвърля в бъчви от порто тауни /tawny port/ за 6 месеца. На тях се дължи и по-тъмния нюанс – карамел е150 не е използван. Пише го на етикета. Също там е отразен факта, че благинката не е студено филтрирана, а цялата партида на Tenne се състои от 18 000 бутилки. Алкохолното съдържание е 46%. А уискито как ми се стори?
 Аромат – усещане за млад алкохол, „wash“ /нискоалкохолната течност, която се дестилира/, нотки кайсии, цветя, мая, накиселяващ плод, грейпфрут, мед, прилика с мириса на бира с цитрус /грейпфрут/, локум, роза, сладост, нотка спиртност, лек метален нюанс, зърно, карамелизиран плод и сок от нар. С вода – мед, зърно, свежест, спомен за свежа люцерна, накиселяващ плод, сладко от кайсии и описаната вече нотка бира с цитрус. Вкус – обилна сладост, слаба пикантност, кайсии, малц, зърно, свежест, свежи зелени ябълки, винен мотив, цветна нотка, локум, бърбън асоциация и карамфил. С вода – още сладост, плодови щрихи. Финал – къс, не особено богат. Слаба пикантност, цитрус /слабо нагарчащ/, мента, последваща сладост, ябълки, круши. С вода – свежо усещане, сладко-нагарчащ спомен.
 
 Оценка: 80/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад е около 40 евро.
 В обобщение: младо уиски, което не успя да ме впечатли.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии