Whiskeytemple_Vladimir 
Времето лети, а с него се променят и възприятията ни за света около нас. Уискито не прави изключение и е напълно нормално течност, която преди сме намирали за не до там изискана и класна, или пък ни и е впечатлила, при последваща дегустация да промени представата ни в противоположна и неочаквана посока. Казано просто – уискито от различните партиди носи различни вкусови белези, като е възможно да е настъпила и промяна в начина, по който ги разчитаме. Затова в следващите редове ще ви представя бележките си за Redbreast 12 y.o. single pot still whiskey – уиски, което презентирах на дегустационния клас в Шумен през месец април, но което бях пробвал и миналата година. Как ми се стори то сега? Нека видим в следващите редове.
Ако следите блога навярно не се учудвате, че си позволявам да ревюирам повторно някои дестилати. Особено тези, които са ме впечатлили преди време, с идеята да ги разконспирирам и да изпитам сетивата си с тях. Все пак, проверката е висша форма на доверие – ако ми позволите да се позова на този отмрял лозунг. Едно от уискитата, което ме зарадва през изминалата година бе именно 12-годишният Редбрест, произвеждан в дестилерията на Jameson. Но нали съм си Тома Неверни, в мен се породи съмнението, че уискито не би могло да бъде толкова добро – трябва да има нещо гнило. Но гнило нямаше. Напротив, уискито от бутликата, която лежи в тъмния шкаф се оказа поне толкова добра и вкусна, колкото течността, която описах миналия септември. И тук намесвам понятието „константност, постоянство“, което не се постига лесно. Но да не избързвам. Малко факти за марката.
Историята на уискито е свързано с компанията „W & A Gilbey“ /английска компания, произвеждаща основно джин – едно от любимите английски питиета/, които някога през 19-ти век произвеждали уиски, макар и под името „Castle Grand Whiskey“. В началото на 20-ти век „W & A Gilbey“ заформили алианс с Jameson /като един от основните ирландски играчи Джеймисън се оказал необходимия партньор за популяризирането на марката, а ако не се лъжа именно в неговата дестилерия се е произвеждал дестилата за Redbreast/, а малко по-късно /някъде от около 1912г./ историята познала името „Redbreast“ като марка на уиски. „Redbreast“ в превод означава червеношийка и наименованието се свързва с председателя на „Gilbey“, който бил запален орнитолог. В негова чест на кутиите на Redbreast е изобразена тази малка птичка, която зимува в Ирландия, въпреки хладното и мрачно време. Търсейки информация за уискито попаднах на данни, че уискито носи това име от 1939г., но не мога да бъда сигурен в достоверността на прочетеното. Това могат да ни кажат единствено хората от Jameson, запознати с „живота и битието“ на благинката. Уискито натрупало популярност и до 1986г. се продавало под марката на „Gilbey’s“, като през същата година правата върху марката били продадени на Jameson. През 80-те години предлагането на Redbreast било позамряло. Промяната на собствеността явно оказало благотворно влияне върху съдбата на уискито и през 1991г. то се появило с нови сили на пазара, като вече се дестилирало в Мидълтън.
Redbreast, във всяка една от вариациите му представлява „single pot still whiskey“. Това ще рече, че е съставено от малциран и непокълнал ечемик, без наличие на друга зърнена култура, каквато можем да срещнем при обикновеното бленд, смесено уиски. Наличието на непокълнал, зелен ечемик пречи уискито да бъде квалифицирано и като едномалцово. Вън от тези законови пречки, присъствието на непокълнал ечемик по никакъв начин не се отразява неблагоприятно върху профила на благинката. Напротив, придава `и особен чар, който препоръчвам да бъде опознат. Дестилатът, който представям е 12-годишен, т.е. най-младият му компнент е на тази възраст /не е пълнен от една бъчва, тъй като уискито не е от категорията на т.нар. „single cask“ уискита/, 40-градусов е и цветът му е подсилен с карамел /не разбирам защо, предвид зеления цвят на бутилката/. Редбрест използва уиски, отлежавало в бъчви от бърбън и шери, като попаднах на информация, че тези от бърбън са първо пълнене. Как ми се стори при повторното ревю?
Аромат – силен, спиртен в началото, но с течение на времето и под въздействието на въздуха се променя към по-добро, карамел, сладникав /и то не малко/, в мен се породи спомен за зелени пъпеши /от онези кръглите, които май внасяме от Гърция, които са адски сочни и ароматни/, зелени ябълки, праскови, осезаем спомен за бърбън в началото, сол, препарат за мебели, пикантен, слаб спомен за сушени плодове, доминиран от спомена за мед, тревист /спомен за чай и билки/, череши, сладкиш с кафе, и прогресираща нотка шери /дайте време на уискито, с времето се развива и разкрива потенциала си/. Позволих си да добавя вода накрая – след нея мирисът стана още по-свеж и зелен, засилиха се нотките карамел и зелени ябълки. Вкус – пикантност и то не малка, ментов спомен, чай, сладост, флорални нотки, кайсии, нектарини и праскови, карамел, спомен за печен сладкиш. След капките вода – слаба горчивина. С добавянето на вода уискито малко се поразми – пийте го чисто. Финал – среден до продължителен, крем карамел, сладост, плодове, масленост, стафиди, сушени боровинки, коктейлни череши. С вода – повече сушени плодове, сладост и препечено.
Оценка: 88,5/100. Цена: между 60 и 90 лв, в зависимост от магазина.
Оценка: 88,5/100. Цена: между 60 и 90 лв, в зависимост от магазина.
В обобщение: интересно и наистина качествено уиски, което може да предложи приятни моменти, ако му дадете шанс. В предишното ревю съм го оценил с 89/100, което подсказва качествата му. В блога е налично и ревюта на Redbreast 15 y.o. single pot still whiskey, което може да прочетете, следвайки линка.
Наздраве, приятели! 🙂
