Whiskeytemple 
В топлия мартенски ден ревюирам едно вече не особено „топло“ /да си го кажем директно – неактуално и неналично за поръчка/ уиски на шотландската дестилерия Бенриах. Benriach 10 y.o. Curiositas се появява тук с помощта на миниатюрите, които открих преди няколко месеца – не си набавих стъклото в пълен обем, когато бе в продажба и сега разчитам на малките епруветки – за щастие са стъклени, а не пластмасови. То не е голяма рядкост и често се появява на аукционите, като интересът към него е сравнително слаб. Аз го харесвам и ще си набавя пълноразмерна бутилка в даден момент – безспорно ревю на такава би било по-пълноценно от отзиви, основани на миниатюра. Такава /нормална бутилка/ имам от актуалната опушена 10-ка на Benriach – The Smoky Ten, която вече представих тук и която до съвсем скоро се намираше дори и в тукашните магазини на Била. Не знам защо след това изчезна – било заради изтекла кампания или поради слаби продажби.
Двете уискита са сходни като замисъл, но се различават в някои направления. Curiositas е плод на предишния собственик на Glendronach, Glenglassaugh и Benriach – Били Уокър, който постави латински имена на опушените версии на последно изброената дестилерия. Защо? Нямам отговор, но ако изчетете някои от тях с леко гърлен и зловещ глас, биха прозвучали като заклинание. От друга страна, актуалните собственици на дестилерията /компанията Браун-Форман/ означават далеч по-ясно версиите, при които има влияние на торф.
Браун-Форман и Били Уокър споделяха и общ подход към градуса на двете уискита – 46%, ако не броим едни ранни версии на Curiositas от може би 2009г., пълнени на едва 40%. The Smoky Ten ясно е описан като ботлинг, при който цветът не е манипулиран. При Curiositas /визирам големите бутилки и техните кутии, които разглеждах онлайн, защото на моите мъници трудно може да се събере какъвто и да било текст/ подобно означение не открих. Както и такова за отсъствието на студена филтрация. И ако по отношение на цвета считам, че също е напълно естествен, то по отношение на студеното филтриране наблюденията ми са, че напитката не се замъти, щом добавих вода.
Със сигурност актуалната 10-ка изглежда по-тъмна в чашата, отколкото Curiositas. Съпоставка между цветовете на малцовите напитки в миниатюра и в голямото стъкло не би била акуратна заради по-дебелото стъкло на по-големия стъклен съд. Smoky Ten ползва три вида бъчви – чисто нови дъбови, от бърбън и от ямайски ром. По отношение на Curiositas информацията онлайн е разнопосочна – някои източници твърдят сходна рецепта на дъбовия материал, докато други определят буретата като екс-бърбън, първо пълнене. На мен Curiositas ми се стори доста плодов, доставящ спомен за тропически плодове и бих предположил, че и тук е налице ром влияние.
Аромат – медицински мехлем за мазане /от онези, в които няма подобрители на мириса/, хлебни банани, лимони, марината, зелени ябълки, сладост, мента/ евкалипт и дори анасон, малц и опушено месо. Нотки бяло вино, тропически плодове, мед, сладко от манго, ананас, смлян пипер, доза парфюмност. Постепенно опушеността спада и изпъкват асоциациите с жълти и зелени плодове. Появи се и спомен за зрели мандарини. С вода – свежест, мента, зелени ябълки. Вкус – маслен, обилно сладък, нотки препечено, опушеност като спомен за прах. Малц, чили, крем карамел, сладникави лимони, усещане за зрели жълти плодове. Стои някак плътно и не незряло. Канела и още зрели круши. С вода – сладост, пикантност, свежест, плодов нрав, лимонена кора. Финал – среден, сладки зрели жълти плодове, тропически плодове, опушеност, зелени лешници, бяло вино, захаросани лимони, мента, жълто грозде и последваща сухота. С вода – нотки обгорено дърво, запечен жълт плод, плодово сладко от жълти плодове, опушеност и лека пиперливост, сухота, слаб тъмен спомен за пестил.
Оценка: 86-87/100. Цена: неактуална.
В обобщение: уиски, което съчетава влиянието на опушеността и асоциациите с тропически плодове.
