Dark Mode On / Off

Benjamin Prichard’s Tennessee malt whiskey


 В последните две статии ви срещнах с две уискита, които изцяло паснаха на вкусовите ми предпочитания: Kilkerran 12 y.o. single malt и BenRiach 15 y.o. Madeira wood finish. Суеверните биха повярвали, че „третата стомна“, третото поредно представяне би промениро тази тенденция и в случая ще се окажат прави. Остава ден до Whiskey Fest Sofia 2017 и реших днес да опиша американското уиски Benjamin Prichard’s Tennessee Malt whiskey, което отлях преди миналогодишното издание на събитието с надеждата да ме повали на земята от кеф. Е, за малко щях да падна, но не останах впечатлен от напитката. Преди да ви разкажа защо, ще споделя няколко слова с по-общ характер, касаещи спецификите на дестилирането на спирт в САЩ.
 САЩ основно произвежда три вида уиски: ръжено уиски /rye whiskey/, бърбън /bourbon/ и тенеси уиски /Tennessee whisky/ whiskey/. Може да откриете и дестилати от пшеница, просо, едномалцови уискита от ечемик, както и смесени уискита, но те са засега не са чак толкова много. Законовата регулация за стрейт бърбъна/ стрейт ръженото уиски и тенеси уискито е доста стриктна, когато се отнася за продуктите за вътрешния пазар. По мое мнение е по-сериозна от тази в Шотландия и Ирландия, доколкото изключва ползването на карамел Е150 и задължава всяко стрейт и тенеси уиски да отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб. И тъй като днес ни събира продукт на позициониран в щата Тенеси производител, ще акцентирам върху изискванията, въведени спрямо продуктите от този вид. С федералното законодателство са описани предпоставките, които следва да са налице, за да може произведен спирт в щата да се обозначи като „Tennessee whisky/ whiskey“. От 2013г. функционира и местен, щатски закон /със съответното му наименование сред системата от нормативни актове в САЩ/, който определя „тенеси уискито“ като: дестилиран в Тенеси алкохол, който е произведен от смес, съдържаща поне 51% царевица, не е дестилиран на повече от 80% алкохол /160 proof/, пречистен е през слой кленови въглища, отлежава в нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб в Тенеси, в които алкохолът е напълнен при не повече от 62,5% /125 proof/ и е бутилиран при не по-малко от 40% алкохол /80 proof/. Ако изключим процеса на филтриране през кленови въглища /известен като Lincoln county process/, то тенеси уискито си е бърбън.
 Говорейки за тенеси уиски навярно името на Jack Daniel`s изплува в съзнанието ви като най-виден представител на категорията. Освен него, и притежаваният от Диажио бранд „George Dickel“ произвежда тенеси уиски. В настоящата статия № 648 от блога Храм на уискито обаче аз пиша за продукт от щата Тенеси, в частност от окръг Линкълн /Lincoln county/, който също се обозначава като „Tennessee whiskey“, в случая като „Tennessee malt whiskеy“, но се различава от гамата на двете знаменити марки.
 Уискито се произвежда в дестилерията Причърдс /Prichard`s distillery/, основана в края на 90-те години на 20-ти век в Келсо, Тенеси от наследник на Бенджамин Причърд /Фил Причърд/, за който се говори, че имал собствена дестилерия през 19-ти век. Фил Причърд започнал производството на ром, а по-късно и на уиски, което добивал през медни казани, а не през колонни дестилатори. Освен тази му разлика с продуктите на големите компании, Причърд не прилага процеса на филтрирането на спирта през кленовите въглища, преди пълненето в бъчвите. Това му право е признато от щатското законодателство /отново от акта от 2013г./. 
 През 2013г. отворил и втора дестилерия в Нешвил. Новата дестилерия била снабдена и с нови медни френски казани, наричани „alembic stills“. Новите казани навярно са произвели и специфичното уиски, което виждате от снимките. Обозначено е като „малцово тенеси уиски“, бутилирано е при 40% алкохолно съдържание, може би в естествен цвят, дължащ се на интензивното обгаряне на дървените бъчви. Тук е мястото да вметна, че американските производители тълкуват в по-широк смисъл понятието „малц“ – за разлика от останалия свят, който под него възприема покълналия ечемик, в САЩ смисъла му се обогатява и обхваща всяка покълнала, малцирана зърнена култура. Това, а и профилът на уискито, който усетих, ме кара да си мисля, че дестилатът е базиран на дестилирана каша, включваща освен ечемик и ръж. Отлежаването пък протича в малки по обем бъчви от американски дъб с вместимост от 15 до около 50 галона / 1 галон = приблизително на 4 литра/. Липсва посочване на възрастта на дестилата.
 Аромат – непознат за мен мирис. Интензивен спомен за сок от ябълки, щрудел, обилна доза канела, дървесност, манго, карамел, печен тестен сладкиш с круши и ябълки, свежест, какаов енергиен десерт, прасковен ликьор. Канелата обаче остана доминираща в съзнанието ми. Намек за гроздов сок и зряло грозде, доза тревистост и слаба сладост. С вода – карамел, нотка шоколад и допълнителен спомен за канела. Вкус – слаба пикантност, анасон, нищожна сладост, странно мазен, напомнящ ми на подобие на машинно масло, спомен за сол, свежест под формата на ябълки, канела, щрудел, спирт, препечено, прегорял крем карамел. С вода – сладост, свежите плодове и странното мазно усещане. Финал – къс до среден, нотки прегоряло, слаба пикантност, затоплящо усещане, слаба сладост, боровинки, касис, но като от безалкохолно, свежи ябълки. С вода – танини и дървесност.
Оценка: 60/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уискито не ми хареса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram