Whiskeytemple 
Ако се разтършувате из сайта или просто прегледате етикета „Springbank“, ще се натъкнете на никак не малко мои разкази за уиски от дестилерията, което вече съм срещал и опитвал по малцовия си път. Последното негово уиски, попаднало тук, бе Springbank 10 y.o. Local barley – далеч по-златиста на цвят благинка, сравнена с тази от снимката. „По-златиста“ и в чисто цифрово измерение, тъй като осигуряването на бутилка от нея вече ще коства издирването `и на аукцион, където цената, срещу която ще можете да я завоювате, ще надхвърля първоначалната обявена стойност. Освен чисто обективната причина за това /ограничен брой бутилки/ е налице и засилен колекционерски интерес към тези серии, което кара света да лудне по тях – не мога да пропусна и позитивните впечатления, които те оставят в опиталите ги.
Не казвам, че 15-годишният дестилат, част от основната гама на производителя, който ревюирам днес, се намира на всеки ъгъл, но се предлага регулярно и може да бъде открит на запад в различни партиди. Като същински зъл вестоносец обаче ще акцентирам върху ограничената наличност и в западните търговски ширини – поне в обозримо бъдеще официално Спрингбанк няма да получи внос в България. Но щом съм успял да открия бутилка отвън, то при желание от ваша страна задачата би била напълно постижима. Но отново изживяването си идва срещу определена цена, „вина“ за която има не само интересът около всеки продукт на Спрингбанк /знаете, тя бутилира уискито си под три марки – силно опушеното Лонгроу, Спрингбанк, който отстъпва по този показател и тройно дестилираният Хейзълбърн/, но и крайно ограниченият производствен обем. Той, в съчетание с по-бутиковия подход при производството несъмнено засилва чара на делото на рода Мичел, които почти 200 години управляват малцовите кранчета.
В началото на 2024г. успях да докопам стъкло от споменатия вече 15-годишен ботлинг, бутилиран на 09.11.2023г. В сайта и преди съм представял уиски на производителя на аналогична възраст, но то бе далеч по-светло. По-новите му версии бележат трайна промяна в курса на бутилирането му, като се селектират по-пресни бурета от шери. Не съм категоричен дали сред ползваните бъчви няма и екс-бърбън съдове, но цветът на благинката несъмнено подсказва мощното винено влияние. Говоря смело за цвета, тъй като Springbank не ползва оцветител карамел е150а, което изрично е отбелязано на задния етикет. Уискито не е студено филтрирано и носи 46% алкохолно съдържание.
Аромат – интензивно усещане за шери, какао и какаов десерт, кожа, сушени тъмни плодове и явна опушеност, към която добавям и т.нар. Springbank funk с водещата асоциация за мирис като от обор. Боровинки, тъмни череши, мирис като от клечка от кибрит, прегоряло дърво/ въглен. Долових и форма на свежест, йод, обелка от орех, тъмни стафиди киснати в алкохол, нотка бренди, крем брюле с боровинково сладко, козунак със стафиди напоени с алкохол, карамел. Шери влиянието прогресира. Сушени фурми и още по-тъмен профил след минути, към който бих добавил и нотки ванилия. С вода – още какао, шоколад, какаови бисквити, тирамису, винени щрихи, карамел. Вкус – сладост, пикантност, чили, шоколад, червени и тъмни плодове, намек за опушеност, торта Гараш, бонбони виолетки, банани, портокалови кори, канела, минералност и пикантност като от уасаби/ горчица. С вода – профил, вдъхновен от олоросо шери с нотки шоколад и опушеност, сушени плодове и подправки. Финал – среден до траен, какао, опушеност, слаби танини, шери профил, чувство за трохи, лека киселинност, сладост, тъмно грозде, боровинки, нагарчащи орехи и форма на свежест. С вода – опушени тонове, пикантност и танини.
Оценка: 90/100. Цена: по спомен ми коства около 150 евро.
В обобщение: уиски, издържано в две направления – шери и опушеност
