Dark Mode On / Off

Highland Park Dark Origins single malt whisky

 Да ви издам ли най-голямата тайна за уискито? Не я знам, но ще споделя нещо друго. То се произвежда от хора, огромният процент от които вярвам са професионалисти в работата си. Също такива хора, също много добри в занаята си, са и тези, които популяризират вкусната течност. Истината е, че всяка една компания, независимо от това колко голяма е или колко добро уиски произвежда, се нуждае от реклама и маркетинг. Иначе как бихме научавали за новите продукти на пазара?
 Проблемът за мен понякога идва от факта, че някои компании, особено големите играчи на пазара, борещи се за легендарен статут в сърцата на ценителите-малцофили и ценителите-колекционери, прекаляват с рекламата и изграждащите я истории, навярно сътворени в някой офис от отделите по продажби. Глуповати сравнения между уиски и друг продукт /ако говорим за Макалън – аналогията с „Ролс-ройс“/ са ми някак неприятни, особено когато човек е посетил някои други дестилерии и лично се убеди в красотата на самия работен процес, зад който стоят ръцете на много обикновени хора. Затова и не бях във възторг от шумотевицата, която се развихри около уискито от началната снимка, когато то дебютира на пазара. Няма да ви занимавам на кого е посветено и защо се казва „Тъмен произход“ /на мен ми звучи по-скоро като заглавие на филм на ужасите/. Вместо това, искам да акцентирам върху отличителните му белези, които бутилката съхранява. Представям ви Highland Park Dark Origins single malt whisky.
 Ако отворите сайта на Хайленд Парк, водени от желание да прочетете нещо полезно за уискито, навярно ще останете разочаровани. В краткото му описание водещо е рекламното послание. След това може да зачетете текста, че Dark Origins „ползва два пъти повече бъчви от шери, първо пълнене, от стандартната 12-годишна вариация“. Колко са при едното, колко са при другото? Никой не казва. В сайта на британския търговец „Master of malt“ сочат, че бъчвите, в които отлежава „Тъмен произход“ /реших да се накажа с българския му превод/ са 80% първо пълнене бъчви от шери от американски и испански дъб, и 20 % вече ползвани шери бъчви. Може би информацията е достоверна, но я няма в описаните на продукта на самия сайт на Хайленд Парк. Но пък там може да прочетете, че уискито вече не се предлага от дестилерията. Замени го друг дестилат, криещ годините си /името му бе свързано с поредната доза Северна митология, която ми идва в повече/. Това, което знам за ботлинга и което ме вълнува е, че течността не е студено филтрирана и е бутилирана при 46,8%. Супер, но нищо не се казва за характера на цвета на благинката. Няма текст в този смисъл и на самата бутилка. Да, хората от дестилерията твърдят, че не ползват карамел Е150а, но защо не го напишат на стъклото? Защо не е посочена и възрастта на уискито? Все въпроси, на които не мога да дам отговор, а ми се иска, тъй като това е призванието на един обективен блогър. Рекламата е задължение на хората, които работят за съответния бранд. Не мога да бъда категоричен и за цената му. В България беше около 140 лв, а на запад му искаха 70 и повече евро.
 Аромат – подправки, сладки сушени плодове от тъмната гама, сгряваща пикантност, тъмни череши и боровинки, киснати в алкохол, намек за опушеност, който е почти изцяло претопен във влиянието на виното шери. Долавя се лека зърнена, малцова нотка, сушени тъмни сливи, сладко от сливи, младолика свежест, карамел, боров мед, сладкиш с шоколадова глазура и тъмни плодове, нотка станиолче от кутия с цигари, прегорял печен карамелизиран плод, печена карамелизирана коричка от тиква или печени ябълки с канела. Шери заемките доминират. Разгадах и асоциация със сладко от круши, намек за тропически плод, билки и тъмни нотки като от концентриран плодов сок. Прилика с мириса на клечка с кибрит, сладко от ягоди и тъмна алкохолна напитка. С вода – още шери след минути, зрели тропически плодове, дори киви, ананас и подправки. Вкус – обилна сладост, малц, следи от шери, доза минералност, солидна пикантност, восък, сладък цитрус, интензивен, чили, изсмуква влагата от езика. Стои някак свеж, намек за опушеност, а при второто отпиване асоциация със свеж тропически плод, карамел и захарен памук. С вода – сладост, по-слаба пикантност, пушек, шери, малц и сушен тъмен плод. Финал – среден, малц, сухота, сгряващо усещане, след което се появява приятна малцова сладост, към която се прибавя и по-осезаемата опушеност. Асоциация с нещо прегоряло, следи от шери, мед, тревистост, свежест. Слаби танини. С вода – билки, сладост, желирани бонбони „кола“, слаба опушеност и нищожни танини. 
 Оценка: 86-87/100. /цък за още уискита с подобна оценка/. Цена: беше около 140 лв. В обобщение: младо уиски, при което комбинацията между интензивно шери влияние и слаби заемки опушеност му придават вкусен облик. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram