Whiskeytemple_Vladimir 
Лятото създава в почти всички асоциации за плаж, море, чадър, шезлонг, бира, царевица на хартийка и сладолед от стар бойлер – за мен лятото носи друга представа и тя най-кратко би се побрала в определението „уиски пътешествие“. Такова пътешествие, което, макар и кратко, ние с Яна си спретнахме в края на август. И докато отпускарите прибираха плажни кърпи и мазила за тен, ние стягахме раници, чаши и фотоапарат. Накъде поехме? Отправихме се на изследователска мисия към „Библиотеката“ – уиски бар „The Whisky Library“ в Пловдив, в който вместо мъртво вълнение ни очакваше лежерна джаз музика, удобни мебели, приятелско отношение и нощен хлад. Красота!
Преди няколко статии загатнах за уиски изживяванията в бара, но май забравих да споделя няколкото фотоса, които запечатах там, изчаквайки уискито в чашата да си вземе въздух, преди да го грабна аз. „Библиотеката“ този път бе доста пълна и ангажира и на Иво /момчето зад бара/ му се отвори доста работа. Причината бе, че по същото време в хотела, където се намира заведението, се провеждаше международен алкохолен фест или конкурс, в рамките на който повече от 60-70 съдии отсяваха класни напитки в залите на „Империал“. А какъв по-добър начин да отпуснеш след цял ден опитване и описване на вина, ракии и брендита от приятелски разговор с колегите на по малц и/ или пура?!. Точно тези господа и дами, с всевъзможен произход и богат професионален опит, бяха резидентите на стилния малцов кът и в двете вечери, в които ние с Яна гостувахме там.
Занаятът им ми се струва близък, без значение, че аз не се занимавам с него на такова високо ниво. Аз съм любител с растящ опит, който не е учил в тази сфера, а гради познанията си единствено въз основа на практиката. Затова и ми беше интересно да ги наблюдавам как се държат с уискито, съответно имат ли афинитет към него. Това, че са съдии от бранша не ги прави уиски ентусиасти, ценители или експерти. Както сами подразбирате сред гостите имаше запознати малцофили, както и такива с по-бегли знания по темата.
Гостите не бяха единственият център на моето любопитство. Зад витрините в бара като част от лична колекция може да откриете чутовни имена на дестилати. Снимах бутилките с Макалън /Macallan/, защото светлината и ъгълът при тях ми бе най-удобен, но освен тях зад стъклата прозираха красоти, от които може да ви падне шапката. Ако не носите лична от бара ви дават служебна. :)) История, лукс, стил – палитра от радост за всеки любител на уискито.
Можех още поне 134 часа да ахкам и цъкам с език по редките бутилки, но пред нас стоеше вкусна задачка – да си изкараме чудесно. Огледах рафтовете с натежал малц от близо и далеч /не пропускайте лавиците с по-екзотични уискита/, и не след дълго подготвих вечерното ни меню. За Яна избрах несправедливо недооценявания 10-годишен малц на дестилерията Бен Невис /Ben Nevis/, по-стара версия на който съм описал в блога през 2016г. – също опитана в бара. Аз пък реших да се гмурна в морето от тъмно шери – представено на снимката от 23-годишния Глендронак /Glendronach/, дестилиран през 1993г. и бутилиран през 2016г. като част от лимитираната серия/ партида № 13.
Надявам се сте наясно какво прави толкова специални този ботлинг и аналогичните му версии. Ако не сте, нека поясня. Освен общодостъпно портфолио, състоящо се от дестилати с и без означение на възраст, някои от дестилериите в Шотландия, в частност тази на Глендронак /може да прочетете статията ми за посещението ни там/, пускат по-ограничени, по-специални, издания, които най-често биват колекционирани. Тези по-редки бутилки се пълнят на къси серии или партиди, състоящи се от по една или няколко бъчви. При Глендронак партидите /batch на английски/ вече са 15 или 16, като всяка една от тях е била пускана в съответна година и се е състояла от уиски, пълнено само от по една бъчва. Партидите включват различни по вид вариации /някои по-млади, други по-зрели/, но всяка от тях произлиза от едно буре, в което преди това е съхранявано вино шери олоросо, педро хименез или порто /визирам политиката на Глендронак/.
Заради спецификите на буретата, възрастта на уискито и съответните фири всяка партида включва различен брой бутилки, пълнени без разреждане с вода /носят алкохолното съдържание на бъчвата и се означават като cask strength уискита/. Затова и съществуват различия в процентното съдържание на спирта между отделните серии.
По-специалният характер на тези версии предопределя и по-луксозната им опаковка и кутия, наличието на допълнителни „гъдели“ като листчета, хартийки с описания, удостоверения и т.н. Очаквано, всичко си идва и на по-висока цена. Дали е оправдана или не всеки решава сам според възможностите си.
Отделям толкова внимание на всъпителните слова, тъй като е напълно резонно не всеки от вас да е срещал/ опитвал подобни къси серии. Обяснителните ми бележки относно практиката да се бутилира само по една бъчва при т.нар. „single cask“ серия биха спомогнали и на по-непознатите да разберат защо в раздела с дестилериите в блога, под името „Глендронак“ могат да срещнат на пръв поглед аналогични по възраст уискита, повтаряни многократно. Евентуалното объркване се опитвам да отстраня и като давам подробно описание на конкретната бутилка/ версия.
Стана дума за възрастта на течността от днешното ревю – то е дестилирано на 15.01.1993г. и е било бутилирано през януарни 2016г. при навършени 23 години от бъчва от типа олоросо бът /oloroso е испанско вино, а butt е видът бъчва с вместимост от над 500 литра/. От бурето с № 40 са произлезли общо 584 бутилки, като опитваната от мен бе с № 349. Алкохолното съдържание е 58,5%. Цветът на уискито не е подправен с карамел е150, а благинката не е студено филтрирана – тези му характеристики не са отразени на етикета, а на кутията, която не съм снимал. Именно на дългия престой в дъбовото буре и на предходното съдържимо, шери олоросо, се дължи наситеният цвят на ечемичното уиски.
Аромат – интензивен винен профил, спомен за вишни, сладко от вишни, какао, какаов десерт „flapjack“, пикантност, сушени фурми, череши, боровинки, слаб спомен за прах, тъмен шоколад, сушени сливи, пипер, джинджифил, кафе, прегоряло сладко от ягоди или сливи, плодов концентрат от червени плодове, кола, канела, индийско орехче, прегорял крем брюле с боровинки, щрихи клечка от кибрит. Постепенно разгадах и спомен за мириса на ром El Dorado, меласа, бренди, сушени подправки, ягоди, сладко от малини, сок от нар, амарето, лека свежест и парфюмност. С вода /добавях я на два пъти/ – нотки кафе, прегорял карамел, сладко от тъмен плод, сушени тъмни плодове, въглен. С още вода – по-свеж мирис и плодове в екзотичната гама. Вкус – интензивен, танини, сгряващ профил. Високият градус изсмуква влагата от езика. Усещане за кафе, дървесност, слаба сладост, шери нотки, чили, тъмни и червени плодове в микс, прашна заемка, сухота. С вода – дървесност, солена лакта, тъмни плодове. С още вода – малко повече сладост, восък, сухота, кокос. Финал – траен и интензивен. Усещане за какао, далечна асоциация с опушеност, танини, дървесност, сгряващо усещане, намек за сушен плод, какао, тъмен шоколад с висок процент на какао. Щрихи сяра или асоциация с клечка от кибрит. Бих добавил още кафе и нагарчащи бадеми. С вода – слаба сладост, танини, какао, горчиви бадеми, нюанс на опушеност, пикантност и още кафе. С още вода – сладко-нагарчащо усещане с доминиращи танини.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: сериозен шери гигант за хладно време, при който влиянието на дървото не остава скрито.
