Whiskeytemple_Vladimir  |
| сн. Whiskybase |
Настана време за среща с тъмната страна на уиски вселената. Тъмната, гъста, високоалкохолна вселена, силно повлияна от дългогодишния контакт на зърнената отвара с дъбовите бъчви, съхраняващи още по-тъмното и сладко шери. А стане ли въпрос за старо шери отлежало уиски първата асоциация, която се заражда в главата ми е тази с дестилерията на Глендронак /Glendronach/, отстояща на няколко десетки мили западно от Абърдийн. Мдаа, днес ще ви представя едно старо уиски, от което на пазара са пуснати едва 651 бутилки.
Дестилерията на Глендронак преди година смени собстениците си. Вместо досегашните господари от „Benriach distillery co“, командването поеха американците от Браун-Форман, които поне засега продължават наложената практика на бутилиране на къси серии от старо уиски, пълнено само от една бъчва – т.нар. „single cask“ версии. За сведение: масовото уиски се пълни от десетки, дори стотици бъчви, които биват смесвани в по-големи съдове преди бутилирането им с идеята да се хармонизират преди затварянето им в стъклото. Обикновено течността се разрежда с изворната вода на дестилерията и не надвишава 40-46% алкохолно съдържание /40% е минимумът, при който се пълни уискито/. Но тъй като светът не е еднакво устроен и е изграден и от хора с повече знания и възможности, дестилериите решават да бутилират и уиски от друг порядък. При някои от тях се е наложило предлагането на уиски, пълнено само от една или няколко бъчви и то без разреждането му с вода /на английски се означава като „cask strength“/. Ясно ви е, че именно алкохолът пренася ароматите и вкуса, не водата. Именно заради повечето алкохол и заради ограничената наличност, тези ботлинзи са по-скъпи и редки. Такова уиски описвам днес.
По ред причини не ви представям моя снимка на цялата бутилка – началната е от сайта whiskybase. Основната е, че не разполагам с нея. Цената `и на запад е около 260 евро, а тук още не съм я срещал. Колкото и да ми се иска да мога да си купувам всяка бутилка с уиски, това не може да се случи. Аз съм блогър, а не шейх и набавянето на необходимото количество за ревю следва да бъде постигнато по друг начин. Алтернативата в моя случай дойде под формата на стилен комплект от 6 семли /мостри/, които закупих от виртуален приятел, живеещ на запад. Всяка една от тях крие едно от уискитата от партида 15 на дестилерията Глендронак, отлежавали над 20 години в бъчви от шери.
В днешните редове визирам чудесния Glendronach 21 y.o., vintage 1995, single malt, single PX puncheon cask № 4418, cask strength whisky… Време е да преведа името му и на български. Става въпрос за 21-годишен Глендронак, отлежавал през цялото време след дестилацията си през 1995г. в една единствена бъчва от шери педро хименез, с № 4418 /тип пънчън – около и над 500 л./, бутилирин без разреждане директно от нея при градус от 52,6%. Ако трябва да задълбая в повече конкретика, уискито е дестилирано на 16.06.1995г. и е бутилирано преди два месеца – през май 2017г. Общият брой бутилки от тази бъчва е бил 651, а моята доза идва от № 233. Цветът на уискито се дължи изцяло на испанското вино и на дъбовата бъчва и е натурален, а самата течност не е пречиствана посредством технологията на студената филтрация.
Аромат – интензивен и сгряващ тъмноплодов мирис, богат на подправки от типа на карамфил, канела и индийско орехче, сушени тъмни плодове, череши киснати в ром или бренди, какао и какаов крем, боровинки, къпини, сушени сладки ягоди, кафе, далечна асоциация с кленов сироп, гъст сладък карамелов топинг. Уискито е доминирано от следите от шери. В някаква степен мирисът ми напомни и на аромата на мухлясал шкаф, в какъвто често се съхраняват сладка. Дървесността е осезаема. Появи се и лек накиселяващ мотив като от сладко от сини сливи и в по-далечна степен като от цирус, нотки препечен карамелизиран плод. С вода – шоколадов десерт с тъмни и червени плодове, доза свежест, кафе, мокра борова дървесина и асоциация с желирани бонбони с аромат на кола или горски плод. Вкус – сладък и приятно пикантен. Дървесността не се прояви в прекомерна горчивина. По-скоро в лека сухота. Долових нотки тъмен плод, дървесна опушеност, подправки, които отприщват слюноотделянето и намек за цитрус, но без горчивината му. И вкусът очаквано се доминира от шерито. По-късно долових слаб минерален мотив и спомен за бонбоните „кола“. С вода – карамелов сладкиш или карамелови бонбони, шери, слаба сладост, нежна пикантност, сушени тъмни плодове. Финал – сладък, среден до траен, носещ асоциация с тъмно зряло грозде или друг тъмен плод, намек за сладка тъмна бира. Послевкусът е сгряващ и пикантен, като ми напомни и на шоколад, но не с високо какаово съдържание. Стори ми се леко маслен, като по нещо ми напомни на вкуса на чипс с масло и гъби. С вода – появи се приятна нотка гума или прегоряло, съчетана с маслени червени и тъмни плодове, сушени ягоди, мед, нищожна какаово присъствие и влияние като от слабо нагарчащ цитрус.
Оценка: 88/100 /последвайте червения линк за още статии с подобна оценка/. Цена: над 500 лв.
В обобщение: уиски, което спокойно мога да опиша и като коледен шери гигант, при който уискито е добре скрито зад приятната дървесност и влиянието на виното.
Оценка: 88/100 /последвайте червения линк за още статии с подобна оценка/. Цена: над 500 лв.
В обобщение: уиски, което спокойно мога да опиша и като коледен шери гигант, при който уискито е добре скрито зад приятната дървесност и влиянието на виното.
