Whiskeytemple_Vladimir 
Отново е ред да ви срещна с една „вебленова“ стока, която аз, а може би и вие бихте нарекли с благо чувство и преклонение пред труда на произвелите я – „вода на живота“. Или уиски, с което наименование тя е добила популярност. Преди няколко дни използвах моментите на по-хладно и щадящо здравето време, за да опитам младока от снимката. Това е 12-годишният Глендронак /Глендронах/, прекарал няколко месеца в бъчви от сладкото френско вино сотерн /sauternes/. Сотерн произлиза от района на Бордо и вината, обозначавани по този начин обикновено са сладки, а често и доста скъпи. Преди време успях да изнамеря една по-достъпна бутилка в „Metro“, която носеше богат жълто плодов профил и осезаема сладост. Цената `и бе поносима, по спомен около 13-15 лв., но съм сигурен, че това е само „върхът на айсберга“ и наистина класните вина от този тип са труднодостъпни. Но моментите на изследване на виното ми помогнаха да разгадая по-лесно уискито. Затова ще си позволя да ви дам един приятелски съвет – ако тепърва навлизате в уиски вселената и искате да развивате любопитството си, отделете време и средства, за да опитате вината шери, мадейра, порто, сотерн, сира, бароло, амароне, марсала – бъчвите им често /поне на първите изброени/ биват замесени в стареенето на „водата на живота“, а не върви да откривате „шери/ порто нотки“, без да знаете какво е шери/ порто, нали?
Защо нарекох уискито „вебленова стока“? Веблен /Торстен/ е името на икономист и социолог с норвежко-американски корени, който изследва ценообразуването през 19-ти век и по неговото име се означават стоките, които не са от първа необходимост и чието притежание и употреба някои използват, за да демонстрират социалния си стасус и препълнените си шепи с даровете на гражданския оборот – затова като техен синоним се ползва и термина „престижни стоки“. Споделям това, за да си изясним защо ценообразуването на уискито в края на 20-ти и 21-ви век е повече от шантаво. Истината е, че в началото на новия Милениум търговията стана по-глобална от всякога, а богатият Изток и Запад /САЩ/ поглъщат всеки блестящ предмет, който би отразил просперитета им. Веблен твърди, че тези престижни вещи се купуват най-вече, за да се парадира с тях /използва други думи/, а не толкова, за да се ползват. По негово време уискито не е било „престижна“ отвара, тъй като тогава все още виното и конякът са били водещите напитки, отразяващи „моженето“ и „имането“. В наши дни именно зърнената отвара ръководи парада на популярността и е резонно да я причислим към категорията на „престижните“. До подобен извод стигам и при всекидневното си ползване на Instagram, където се подвизавам доста успешно от около година и половина. Има профили на наистина състоятелни люде, които не спират да аранжират колекциите си от редки японски уискита, представители на Макалън, Далмор или безумно оценени бърбъни. Разликата в снимките е в подредбата на бутилките, но идеята им е ясна. И преди да премина към дегустационните си ще вметна, че тези „луксозни“ вещи /по дяволите, мразя това определение, когато се отнася до уискито – то е напитка, произведена от зърно, която трябва да носи наслада чрез отпиване и вдишване на богатите `и аромати/ битуват в „собствена икономическа вселена“, в която колкото по-скъпо оценени са, толкова повече се търсят. Но за триковете на психологическото ценообразуване ще поговорим в следващата статия. А сега за течността, която представям.
Поредният Глендронак акостира в блога Храм на уискито. Той е на 12 години, бутилиран е при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят и в отсъствие на процеса на студената филтрация. Първоначално уискито отлежава в бъчви от европейски дъб /навярно ползвани шери бъчви/, а през финалния етап на стареене лежи в бъчви от сотерн. Не знам обаче кое шато ги е ползвало преди това.
Аромат – кокос, зрял жълт плод, праскови, кайсии, компот от тях, жълти сливи, мед, малц, зърно, меден сироп, липов чай, пикантност, индийско орехче, осезаема сладост, спомен за меденки и медена пита, свежест. Слаба асоциация със сладко от червен плод, ванилия, кисел спомен като от зрял цитрус. „Пролетен“, свеж мирис, който добива и леко билков мотив. Нотки жълти стафиди, щрудел и кисела нотка като от печена ябълка, намек за ананас и ананасов сок. Прилика с лакта, слаба парфюмност, ядки и вино, съчетани с бонбони маршмелоу. С вода – чай, бисквити с мед, гроздов сок, обилна сладост от жълт плод, малц и накиснато зърно. Вкус – сладост, слаба пикантност, свежест, която се подчертава от зърнения мотив, почти нулева горчивина, свежа жълта плодова нотка, малц, намек за препечено дърво, восък, мед, печено геврече или „кравайче“, слаб цветен нюанс, а по-късно и леко нагарчащи ядки и слаб намек за дървесна опушеност. С вода – сладост, лакта или карамел, зърно. Става някак по-мазен. Финал – среден, пъпеш, лека сладост, приятна пикантност, малц, праскови, ядки, свежест, слаби танини и сухота, слаба дървесност, ябълки, круша, но печена с масло и сгряващо усещане. С вода – слаби танини, които приятно допълват сладостта и нежната пикантност. Нотки гроздов сок.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: около 110 лв.
В обобщение: нежно уиски като за топло време, което подхожда и за аперитив.
