Whiskeytemple_Vladimir 
Мисля, че всеки момент от развитието ни заслужава внимание, без значение дали е с положителен и отрицателен заряд. Негативните преживявания несъмнено изграждат опита ни и ни позволяват да се развием, правят ни по-гъвкави и устойчиви. Позитивните по-скоро вдъхновяват, също спомагайки за натрупването на опит. Придържайки се към горенаписаното мисля, че всяка статия и форма на контакт в изминалите над 3 години спомогна да открия по-добрата си версия. Но има някои, които чувствам особено специални и значими. Правя толкова може би непонятно встъпление към настоящото ревю /аз съм блогър и това правя – представям опитаните от мен дестилати/, тъй като днешната статия носи номер 600 в блога Храм на уискито. За три години и половина откакто поддържам блога съм изписал 600 материала, някои от които доста дълги, други по-телеграфни, но сумарно обхващащи няколко хиляди страници. Затова днес ще си позволя да отбележа този повод, който няма аналог в България с чудато интро /встъпление/ и наистина вкусно уиски, мостра от което пристигна до мен благодарение на приятел /наздраве, Стан/.
Статистиката борави с понятието „човекочасове“, чрез което се изследва производителността на труда. Аз не съм статистик, но знам колко усилия съм вложил в блога /говоря за физически усилия, не финансови/. Ако приемем, че нормалната продължителност на труда е около 8-10 часа, след което време работещият се изключва от дейността си, то при мен потокът от енергия, който отделям към този проект не секва нито през една минута, казано по-модерно – „24/7“. И това не ме измаря, а ме зарежда, помагайки ми да преборя щуротиите от ежедневието ни. Простащината ни заобикаля, с нея ни заливат и т.нар. „медии“, облъчвайки ни с негативна енергия целодневно, което доведе до това, че вече не ги следя. И вместо само да мрънка колко тегаво е всичко, реших да концентрирам възможностите си в единствения активен уиски проект в България, в който всеки, разполагащ с елементарни езикови познания, може да получава информация, написана от българин на български. Да, английските източници са много, но тези, които аз следя са няколко. Блогърството е разпространен занаят на запад, където колеги-ентусиасти често захващат подобни начинания с единствената цел да получават изгоди от производители, дистрибутори и търговци. Стилът им на писане и на структуриране на статиите ги издава. И иначе чудесната идея да се пръска информация и знание се изражда в почти безплатна реклама, което аз не одобрявам. Затова спокойно изразявам мнението си, без значение какво мисли един или друг субект. Нека уточня, не обиждам, а формирам мнение по значими по моите разбирания теми. Може би не винаги съм прав, но кой е?! Който си мисли, че винаги е прав е глупак.
Преди да пристъпя към представянето на уискито и дестилерията, тъй като това е неин дебют в блога, ще си позволя в няколко реда да опиша само една година от блогърстването ми в стойности, ползвайки извадка от анализите на Гугъл. Правя го, защото хиляди хора в някаква степен гласуваха доверие на блога и без вас той нямаше да бъде същия. Казвам хиляди, защото за периода от 20.07.2016г. до 20.07.2017г. през Храма на уискито се преминали 25 000 човека /Гугъл ни нарича потребители, аз използвам думата „малцофили“/. 25 хиляди любознателни хора, чиято активност е довела до 105 000 прочитания на блога. Ако споделях голи снимки, продавах дрънкулки, пишех за политика, спорт, телефони или за клюки тези стойности може би биха били незначителни, особено ако търсех продажба на рекламна площ. Но аз се занимавам със стока, която не е от първа необходимост и която, каквото и да си говорим, все още не е популярна в България – уискито. И то не с „пиенето“ му, защото аз не пиша за това как се „пие“, а се мъча да наложа културата по ценене на качеството. И всичко това, без да търся къде да сложа едно каре за някой жаден рекламодател или как да интегрирам изскачащи прозорци към глуповати сайтове. Simple as that.
И след като навярно загубих няколкото човека, попаднали на статията, нека ви представя уискито, което ме занимава днес – Strathisla 36 y.o. single malt, single sherry cask #1536, cask strength whisky. По дългото наименование се досещате, че течността е наистина специална. Произведена е в дестилерията Стратайла /Strathisla/, бутилирана е от компанията Сигнътъри /Signatory/ и е на цели 36 години, 74 месеца от които прекарва като финално стареене в бъчва от шери олоросо, първо пълнене с №1536, след като преди това е отлежавала близо 30 години във вече ползвана шери бъчва. Уискито е бутилирано в натуралния си цвят, без разреждане с вода /cask strength/, като е дестилирано на 04.04.1979г., а е бутилирано на 10.01.2016г. Общо са напълнени 262 бутилки, а моята доза идва от № 240. „А, нещичко за дестилерията би ли ни казал?“ – разбира се, скачаме на долния абзац.
Стратайла е една от най-старите дестилерии в Шотландия. Намира се в района Спейсайд и се твърди, че функционира от 1786г. В началото е носела името „Milltown distillery“, като това име запазва до 70-те години на 19-ти век. Милтаун е основана от Джордж Тейлър и Александър Милн. Интересен факт за нея е, че преди да започне уиски производство в нейните граници се е варяла бира от монаси.
През 19-ти век неколкократно е засягана от пожари, дължащи се зародени искри при меленето на ечемика. В края на века отново е преименувана на Милтаун, за да се стигне до 1951г., когато връща актуалното си име.
Вече през 20-ти век дестилерията успяла да оцелее около двете Световни войни, за да се стигне до началото на 50-те години, когато била закупена от компанията „Chivas Brothers“ /Шивас Брадърс/, които я придобили за 71 000 паунда, след което я ремонтирали и променили името на Стратайла. В идните години броят на казаните бил увеличен, тъй като уискито на Стратайла се превърнало в движещ малцов мотив на смесеното уиски „Шивас Рийгъл“ /Chivas Regal/, добре познато и у нас. През 70-те години в Стратайла се произвежда и опушеното уиски „Craigduff“, което може да срещнете в гамата на компанията-бутилировач Сигнътъри.
Вече в края на 20-ти и началото на 21-ви век „Chivas Brothers“ били закупени от алкохолния гигант „Перно Рикар“ /Pernod Ricard/, който насочил усилията си да превърне дестилерията в притегателен център за туристи. Затова Стратайла започнала да се рекламира като „Домът на Шивас“.
Аромат – плодова дъвка, експлозия от тъмни плодове, кола, сладко от ягоди, череши, сливи, нар, малини, къпини – представете си букет от тях. Нотки шоколад, слаба пикантност, спомен за разредител, асоциация с банан, дори презрял банан, бананов крем и бананови сладки, кафе, плодов ликьор от червен или тъмен плод, тъмен ром, вкусно бренди. Асоциация със зряло тъмно грозде. Шери, шери, шери. Слаба дървесност, плодова сладост, нотки карамел, мирис, напомнящ ми на стара хартия, намек за мокра дървесина или влажен шкаф, слаба асоциация с ферментиращи праскови. Дадох му доста време и мирисът еволюира към нещо, което бих определил като „тъмно плодова бомба“. Разви се спомен за подправки, пюре от тъмни плодове, сок от боровинки, концентрат от тъмен плод, ферментиращ портокал. В съзнанието ми се появи и прилика с череши, киснати в алкохол, презрели кайсии, плодово боле, още шоколад с плодове, карамел и карамелов топинг. Заемките тъмен ром и бренди прогресираха /над час продължи цялата дегустация/, тъмни стафиди, киснати в тях. Крем кафе със сушени плодове, а след още минути и спомен за екзотичен плод във фонов режим. Ликьор от вишни или малини/ ягоди, напомнящи ми на френския „Шамбор“. Орехов сладкиш, сладко от орехи, допирна точка с шери педро хименез и сладко от круши. С вода – цветя, тъмни плодове, сладолед или сладкиш, който се базира на тях, намек за лешници и лешникова паста, роза, розов цвят, малини, мокра пръст и кола. Вкус – сладост, карамелизирани плодове, следи от шери, усещане като от трохи, дървесност, приятна чили нотка, почти нулева горчивина, сладко от червен или тъмен плод, което е прегоряло, асоциация с препечена филия, намазана с подобно сладко, лека сухота след време. Нотки дървесен пушек, кайсии слаб мотив кайсиеви ядки, цитрус, но без присъщата му горчивина. След второто отпиване още „трохи“ и танини, но пикантността остава все така смирена и нежна. Избухват тъмните плодове. С вода – сладост, дървесност, „трохи“, слаба пикантност, билки, екзотичен плод, фина опушеност, много слаба, солена лакта и фъдж. Финал – траен, сладост, спомен за тъмна бира, сухота, почти нулева пикантност, много нежна плодова горчивина, описаните по-горе тъмни и червени плодове в микс, доминирани от сушените сливи или сладкото от тях. Последваща сухота и неочаквана препратка към свежестта на магданоз. Пикантността се усили след второто преглъщане, като се отключи и по-осезаема дървесност, все така дирижирана от шерито. С вода – какао, печени лешници, сухота, слаба дървесност, сол, която ми се стори доста явна.
Оценка: 93-94/100 /тук не давам линк, тъй като това е първото уиски с подобна оценка/. Цена: над 400 евро по аукционите.
В обобщение: 🙂 🙂 🙂 Уиски, на което мога да се наслаждавам цял ден и то още преди да съм го отпил.
