Whiskeytemple_Vladimir 
На вълна „сотерн“ съм и като съм я подхванал, нека ви представя веднагически уискито, което днес ревюирам – Arran Sauternes cask finish single malt /Аран, финиширал стареенето си в бъчви от френското вино сотерн/. В предходната статия с № 601 поговорихме за сладкото френско вино, което бе оказало нежно влияние върху 12-годишния Глендронак, прекарал част от жизнения си път в неговите бъчви. В шкафчето ми обаче се намери и друга бутилка, ползваща подобни бъчви. Да, споменатият в началото Аран, който красиво пасна на горската среда. Отново в предходната статия подхванах темата за т.нар. „престижни“ или „вебленови“ стоки, сред които вече се числи и уискито. Във връзка с написаното там се присетих за проблемите на ценообразуването – не конкретно за уискито, а за всяка вещ, която купуваме. Точно тази тема искам да засегна, преди да представя самото уиски, чиято фотосесия се получи чудесно. Доказвам го с още снимки.
Не знам дали си давате сметка, но влияние върху избора ни преди и в момента на покупката на даден продукт оказват редица психологически трика. Съзнанието ни е сложна вселена, която е и се изучава от съответните науки /психологията най-вече/, което позволява на големите производители и търговски вериги да експлоатират някои негови особености. Може да ви звучи като теория на конспирацията, но в тези среди съществува понятие „психологическо ценообразуване„. Представете си го като сблъсък на два свята – този на потребителя и този на предлагащия стока или услуга. Потребителят изначално ръководи разходите си воден от рационални подбуди, знаейки или въобразявайки си, че знае какво му е необходимо и колко е готов да плати за него. Търговците от друга страна биха били доволни да заменим рационалното с емоционално харчене на средства, при което клиентът се сдобива с вещи, от които може би не се нуждае. Именно психологическото ценообразуване има за цел да въздейства върху нагласите ни и да ни убеди, че придобиването на даден продукт е в наш интерес. Тук се намесват екипи от психолози и от маркетингови специалисти, които изграждат профил на купувача, отчитайки крепостите на рационалността в съзнанието му.
Следва да имаме предвид, че решението ни да разходим средства за нов продукт най-често биват обяснявани с няколко нагласи: чувство на спестовност /става въпрос за цените, завършващи на 99 ст., при които умът ни елиминира първата цифра, склонен да принизи цената на продукта/; усещане за печалба, при което купуваме няколко продукта на цената на един; впечатление, че купуваме нещо с голямо намаление; усещането, че купуваме стока в ограничено количество /често то далеч не е такова, но се акцентира върху тази му особеност, като на артикула се поставя висока цена, за да ни убеди в неговата уникалност/.
Разбирайки тези ни усещания, добрите търговци /професионалистите в своята област/ прибягват до няколко прости похвата, чрез които успяват да отвлекат още някоя друга банкнота от разходната част на портмонето ни. Първото оръжие в техния арсенал са споменатите по-горе цени, завършващи на 99 ст. Вече не съм сигурен, че някъде се продава вещ на кръгла стойност. Идеята зад тях е, че цена от 10.99 би се възприела от мнозина като 10 лв, а не като 11 лв /на практикта разликата между 10.99 и 11 лв е само 1 стотинка, но точната цена успява да откаже голям процент купувачи/. Ако останем на вълна цени трябва да имаме предвид, че цени, завършващи на 6, 8 и 9 също въздействат позитивно при вземането на емоционално решение за покупка на стока. Когато говорим за „престижните стоки“ или „вебленовите стоки“ пък, високата цена, която им се поставя също преследва ефект на емоционално пазаруване, тъй като придобиването им демонстрира изключителност и престиж. Примерите за подобно ценообразуване са почти безкрайни – автомобили, дрехи, накити, напитки, аксесоари и т.н.
Виждам, че статията стана малко по-дълга и опасността да избягам от конкретното уиски ревю е напълно вероятна, ако не се спра. Надявам се обаче да разберете посланието ми – живеем в бедна страна и всеки един разход за вещ, която не е от първа необходимост, каквато е и уискито, следва да бъде добре обмислян и да бъде съотнасян спрямо рационалните ни нужди. Ако сте милионери не бихте имали подобен проблем, но мисля, че мнозинството от нас са далеч по-скромно живеещи хора. А сега, нека се насоча към самото уиски, което презентирах в началните редове на статията – Arran Sauternes cask finish single malt.
Произведено е в дестилерията Аран на едноименния шотландски остров. Дестилерията е млада – на малко повече от 20 години, но се опитва да доставя желаното от потребителя удовлетворение. Аз `и симпатизирам и съм с позитивни усещания за творбите `и. Поне за тези отвари, които съм опитвал към днешна дата /впечатленията ми за тях са налични в раздела с дестилериите по-горе/. По правило Аран не ползва карамел и не пречиства уискито си, посредством технологията на студената филтрация, която по мое мнение отнема натуралния облик и състав на дестилирания спирт, премахвайки мастните съединения в него, останали от ечемика. Ечемична, по-скоро малцова /покълнал ечемик/, е и течността от снимките тук. Уискито не носи означение на възраст и по мое мнение е на не повече от 6-8 години. Поне така го усетих. Бутилирано е при 50 % алкохолно съдържание след отлежаване в традиционни бъчви /ползвани вече за бърбън стареене/ и неизвестен период, прекаран в бъчви от виното сотерн. Цветът очаквано е естественият, а от написаното по-горе може би се досещате, че уискито не е филтрирано чрез прекарването му през филтри под напрежение, след изстудяване на спирта. Всичко това е описано на самия етикет. Там е мястото за подобна информация. Излишната прекомерна реклама може да бъде пропусната, както са процедирали хората от дестилерията. Какво открих при дегустацията му /в блога е налично друго негово представяне от преди почти две години, базирано на току-що отворената бутилка/ ?
Аромат – сладост, зърно, малц, ванилия, интензивен и пикантен мирис, носещ спомен за жълт плод, асоциация с бананов сладкиш или шоколадов десерт с бананова есенция, винени заемки, познати ми вече от опитаното вино сотерн, кайсиево-прасковен облик, свежест, мента, асоциация с мириса на разредител /на мен тази миризма ми харесва/, нотки мед, пъпеш, сгряващо усещане, билков чай /липа/, халва, ванилово-плодов крем, бял шоколад и портокал. С вода – все така интензивен, жълти сливи и стафиди, зелени билки и описаното сгряващо усещане. Вкус – интензивен, пикантен, нотки чили, лютив джинджифил, малц, слаба сладост, леки танини, нагарчащи ядки, отприщва слюноотделянето. Вкусът е доста игрив, свеж, носещ прилика с жълт или зелен плод, напомнящ ми на ябълка или круша, дървесност. С вода – танини, пикантност, младолик профил, а след още вода се появи мотив лакта и слаб солен нюанс. Финал – среден, сгряващ, танини, пикантност, слаба сладост, малц, отново нагарчащи ядки, препечено, жълти сливи, мед, грозде, лека сухота, свежест, лимонена кора. С вода – още танини, бонбони виолетки и щрихи, подчертаващи младостта му.
Оценка: 82/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка или ги потърсете в менюто под статията/. Цена: между 80 и 90 лв по спомен.
В обобщение: приятен нос, съчетан с неочаквана пикантност при вкуса и финала.
