Whiskeytemple_Vladimir 
Да се върнем в 2013-а година за момент … Моментът мина. Защо заговорих за тази вече далечна година? Уискито от снимката е пуснато на пазара именно тогава, затова. Името му навярно ви говори доста, тъй като е популярно сред средите на малцофилите, а и в блога вече съм го споменавал доста пъти. Става въпрос за Аберлауър и неговия „cask strength“ вариант /дестилат, бутилиран без разреждане с вода с градуса на бъчвата или бъчвите/, наименован „A`bunadh“. Абуна /в превод от галски – оригинален/, както се произнася името му, е уиски, бутилирано без студена филтрация, може би в натурален цвят, чийто алкохолен градус се определя в зависимост от съответната партида. Всяка година хората от шотландската дестилерия от района Спейсайд, притежавана от френския алкохолен гигант Перно Рикар, пускат на пазара по няклоко вариации /партиди/ от него, всяка от която носи различен градус, който обаче винаги е доста висок. При уискито от снимката, което е част от партида № 46, е цели 60,4%. Независимо от разликите между разновидностите на Абуна, всяка една от тях отлежава в шери олоросо бъчви /sherry butts – големите бъчви с вмесимост от над 600 литра/ и крие годините си, независимо, че някъде попаднах на информация, че се смесват много млади и по-стари дестилати за постигане на оптимален резултат / материалът сочеше възраст между 5 и 25 години, но конкретният избор е поставен в ръцете на хората от дестилерията за всяка партида и може да варира/. Различието в партидите води и до разнообразие в ароматно-вкусовия профил на уискито.
Аромат – спомен за ръж, силна пикантност и форма на свежест, бонбони „пияни вишни“, череши киснати в алкохол, канела, карамфил, сладко от сини сливи, сушени сини сливи, зелени билки, мента, спиртност, нещо прегоряло, яйчен крем с препечена коричка, тъмен ром, слаба сладост, ядки от типа на бадеми, нотка „шкаф“. С течение на времето асоциацията с тъмен ром се засили, а мирисът и високият му градус, съчетан с младостта му оставят охлаждащо чувство в носа. Появи се и спомен за подправки от типа на пипер от пакетче, намек за боровинки. Уискито е с висок градус и добавях вода три пъти – с нея се появи спомен за кафе, какао, още подправки, сушени тъмни и горски плодове, лек кисел оттенък, пикантност, плодов ликьор, карамел, тъмен шоколад, а след третото добавяне на вода повече плодове, карамел и спомен за мокро дърво. Вкус – интензивен, почти гъст, маслен, сладък, но силно пикантен и спиртен, изсмукващ влагата от езика и носещ спомен за боров мед, тъмни плодове и лакта. С вода /добавяне три пъти/ – сладост, чили, нагарчащо усещане като от ядки, свежест и ябълки. С още вода – червени плодове, пикантност, сладост и последваща сухота, а след третото разреждане с вода чувството на сухота се засили, като към него се прибави по-силен спомен за лакта. Финал – среден, нагарчащ, горчиви ядки, далечна асоциация с ръж и ръжено уиски, сладост, масленост и сгряващо усещане. С вода – череши, горчиви ядки, какао и дървесност, а при последващото прибавяне на капките вода послевкусът стана някак по-зелен и свеж, без обаче да губи горчивия си пикантен характер.
Оценка: 85/100. Цена: на запад сега е между 60 и 70 евро.
В обобщение: силно повлияно от подсиленото вино уиски /шери гигант/, при което забелязах силна пикантност и горчивина, „виновен“ за които навярно е европейският дъб.
