Whiskeytemple_Vladimir 
Нещо против да ви представя едно „немско“ уиски? Не точно немско, а по-скоро американско, но с лек акцент. Става дума за произвежданото в щата Тенеси уиски, носещо името Джордж Дикел /George Dickel/, който няколко века назад се родил в Германия, само за да положи началото на популярния в САЩ бранд. Първият ми контакт с течност, наименована „George Dickel“, датира от преди почти три години и по ред причини бе кратък и непълен. И тогава, както и в края на месец октомври 2016г. гостувах в бар Калдо в София, но през ранното лято на 2014г. опитах на място George Dickel № 12 Tennessee whisky /“Белият етикет“/, докато днес ви запознавам с огнения му роднина – „Каскейд Холоу“, облечен в червена ризница. Но преди да му дам думата, нека представя дестилерията по-подробно.
САЩ е страна, изградена от преселници. Сред тях основен дял са заемали европейците от западна Европа, в частност германците, част от които са пренесли със себе си познанието по производството на алкохол. Германец е бил Якоб Бьом, приел по-късно фамилията Бийм, такъв е бил и Джордж Дикел, роден в немските земи през 1818г. /в градчето Грюнберг/. Дикел се заселил в началото на 40-те години на 20-ти век в района на Нешвил, Тенеси и захванал търговия.
В идните години започнал да продава алкохол, а в края на 60-те години оссновал компанията „George A. Dickel and Company“, основната дейност на която се свеждала до препродажбата на дестилирано другаде уиски. В района на Тълахома, Тенеси към този период функционирала дестилерия, носеща името „Cascade distillery“, в която дялово участие придобили съдружниците на Дикел. Нейното уиски често било продавано от Дикел преди това. Самият Дикел починал в края на 19-ти век, в резултат на травма след езда, и контролът върху компанията и върху дестилерията преминал в ръцете на съдружниците му.
Началото на 20-ти век поднесъл странна изненада за производителите от Тенеси – в щата бил въведен „Сух режим“ около 1910г. и производството на уиски се насочило към щата Кентъки, където се преместила и дестилерията „Cascade“, която затворила врати в началото на 1920 година заради централизирано въведения „Сух режим“ на територията на САЩ, продължил до началото на 30-те години. До преместването на производството обратно в Кентъки, което се случило в края на 50-те години, уискито се произвеждало в дестилерията „OFC“ /Old Fire Copper/ във Франкфорт, Кентъки, основана в края на 19-ти век от полковник Едмънд Тейлър /E. H. Taylor/. По време на „Сухия режим“ уискито се произвеждало в дестилерията „Stitzel-Weller“ и се предписвало от лекар като медицински спирт.
Правният ред бил променен след отмяната на „Сухия режим“ и през 1958г. в Тенеси, в близост до някогашната дестилерия „Cascade“ била основана новата – „Cascade Hollow distillery“ /в областта Кофи/. Именно в нея за първи път предз 1964г. било произведено уиски „George Dickel“ /Black Label № 8/. През следващите години собствеността върху дестилерията и произвежданото в нея тенеси уиски била придобита от алкохолния гигант Диажио /Diageo/. По ред причини дестилерията преустановила производство в края на 90-те години, но през 2003г. заработила отново. През 2007г. на пазара дебютирало и уискито „George Dickel Cascade Hollow“, което било спряно от производство през 2013г.
Да обобщим: заедно с Джак Даниелс /Jack Daniel`s/ Джордж Дикел формира основния процент дестилирано тенеси уиски /тепърва се появяват и по-малки играчи/. За разлика от бърбъна, то се филтрира през въглища от кленоно дърво преди пълненето му в бъчвите – процес, известен с името „Lincoln county process“. Минималната възраст на тенеси уискито е 2 години, подобна на тази, важаща за стрейт бърбъна /straight bourbon/. По негово подобие, тенеси уискито се дестилира от каша, включваща минимум 51% царевица, а останалото количество до 100% се допълва от друга зърнена култура /при Cascade Hollow попаднах на информация, че съотношението е следното: 84% царевица, 8% ръж и 8% покълнал ечемик/. Тенеси уискито се бутилира в натуралния си цвят, по подобие на братовчеда си – стрейт бърбън. Напитката от снимката е 40-градусова, което пък е законовият минимум на алкохолно съдържание в САЩ за бърбън и тенеси уиски. Щях да забравя – отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб. И нещо интересно: уискито се изписва като „whisky“, по подобие на шотландската практита.
Аромат – канела, мляко с ориз и канела, сладка млечна царевица, осезаема кисела нотка като от презрял плод /праскова или портокал/, пикантност, ръж. Мирисът за 40-те си процента е доста интензивен, за което навярно отговорна е и младостта на дестилата. Долових още нотки карамфил, карамел, дървесност, плодов мотив /сладко от сини сливи/, нектарини, желиран плодов бонбон, печени фъстъци, фъстъчено масло, ванилия, крем карамел, кондензирано мляко или течна сладка сметана, намек за сладко от портокали, тъмен сладникав ром, борови иглички и боров мед. С вода – не се промени съществено, като след минути разгадах спомен за домашен какаов крем или брауни с какаов крем. Вкус – силна сладост, пикантност, нотки ръж, но не прекомерни, масленост, ферментиращи плодове, фъстъчено масло с мед, презрял портокал, дори цветен спомен. Долових и асоциация със зрели сини сливи, джинджифил, напитка, наподобяваща сладък тоник /нещо билково/, дървесност, грозде и лека сухота, съчетана с нагарчащ мармалад. Уискито се усеща по-интензивно от 40-те си градуса. С вода – сладост, кайсии и някак размито усещане, което не ми се хареса толкова. Финал – среден, сладост, съчетана с пикантно сгряващо усещане, мента, ядки, слабо нагарчащи бадеми, какао и препечена филия /прегоряла/, мед, дървесност, спомен за вкуса на чипс с гъби и сметана, малц и накиснато зърно. С вода – изтънява и губи от чара си.
Оценка: 86/100. Цена: неизвестна
В обобщение: вкусно уиски, носещо силна сладост, плодови мотиви и ръжено намигване.
