Dark Mode On / Off

Whisky tasting 09.02.2017г.


 В края на зимата поставихме началото на малцовия отоплителен сезон в Шумен. Виждам, че навън все още има сняг до колене, но само след няколко мигвания календарът ще сочи първа пролет. И за да я преварим, а и за да почетем винената февруарска традиция около св. Трифон, от Храма на уискито решихме да спретнем една сбирка, вдъхновена от виното, в частност от винените бъчви, които често уиски индустрията ползва за цялостно или частично отлежаване на уиски. Идеята ни съзря бързо като тайванско уиски и през изминалата седмица посрещнахме поредната доза малц и усмивки в Шумен. Какво опитахме?




 Пръв сред равните беше 10-годишният Глен Морей /Glen Moray/, отлежавал изцяло в бъчви от шардоне.


 Вече в блога са налични няколко статии, посветени на споменато уиски от шотландския регион Спейсайд, в които съм изразявал задоволството си от качествата на едноименния малц. Без да блести, Глен Морей ми се струва, че изпълнява по добър начин ролята на ежедневно уиски – уиски, на което можем да се наслаждаваме и без необходимостта от специален повод. Затова, когато открих забравена бутилката от снимката миналото лято, която вече не се предлага тук, а е заменена от по-млад дестилат, при който не се посочва конкретна възраст, а и който отлежава само частично в бъчви от шардоне, не се колебах дълго, преди да я прибава към малцовия бункер. По време на класа ми направи приятно впечатление, независимо че не успя да трогне мнозинството от гостите. Защо и доколко ми хареса ще споделя в идните дни/ седмици/ месеци, когато ще я представя в отделна статия, както съм процедирал до момента с всяко уиски от малцова сбирка.

 Следваща по ред бе изненадата от Уелс – Penderyn madeira cask finish single malt whisky. 


 Не крия, че харесвам продукцията на младата и единствена до момента уелска дестилерия. Особеното при нея е, че ползва нестандартен меден казан, свързан с колонен дестилатор, както и че залага на наистина добри бъчви при избора на дървена обител за уискито си, което рефлектира и върху цялостната ми нагласа спрямо гамата. Повечето дестилати на компанията са 41- или 46-градусови, част от тях не се студено филтрирани, а доколкото чух не са и оцветени. Може би заради цялата описана екзотика, финиширалото в бъчви от мадейра уиски се прие добре на класа. Един от моите фаворити е. Ще ви го представя по-късно, но в блога вече съм го описвал преди време и ако ви се чете, може да прегледате етикета „Penderyn whisky“ в категориите с етикети в дясната част на екрана.

 Трето по ред бе почти кърваво червеното уиски Отръск – Auchroisk 14 y.o. single malt whisky, syrah cask finish. 


 Да се намери едномалцово уиски Отръск не е лесна работа, тъй като собствениците от Диажи /Diageo/ го ползват като малцов донор за смесените им уискита, най-вече за „J&B“. Отново през изминалия летен сезон открих самотна бутилка, която приютих в малцовото семейство с идеята да споделя с гостите на някой от бъдещите класове. Особеното при нея бе, че течността отлежава за известен период в бъчви от сира, на което се дължи естествения ръждив цвят. Уискито раздели сбирката на две – някои го заобичаха и полюбопитстваха дали може да се намери друга бутилка, докато други го отхвърлиха почти с отвращение. Това само доказа тезата ми, че понятие като „най-добро уиски“ не съществува и който се мъчи да ви убеди в противното, просто раздува рекламни локуми. И неговото ревю ще се появи скоро в блога.

 Четвъртата стартова позиция бе отредена на „вездесъщия“ Макалън, Едишън 2. Ако се чудите по какъв начин подбирам последователността на уискитата ще ви кажа, че го правя съобразно профила им – никога не поставяйте началото на дегустация с опушено уиски, ако след него следват благинки с неопушен характер, както и не отпочвайте дегустацията на шери отлежалите благинки преди тези с по-светъл профил.


 В края на миналата година го опитах, за което свидетелства представянето му в блога. Харесах го, не защото бе Макалън, а защото предлагаше добре издържан ароматно-вкусов профил, обвит в стилните 48,2% алкохолно съдържание, макар че крие възрастта си. Красивият натурален цвят подсказва, че уискито е отлежавало в бъчви от шери, които са запазената марка на бранда. Или поне бяха, до появата и на бърбън отлежавал Макалън /Fine Oак/. Позитивните ми впечатления от него се потвърдиха и сега – по време на краткото уиски дефиле, в което време се насладих на силния пикантен вкус на малца. Предполагам, че ще го представя отново в близко бъдеще.

 Пети по ред, но първи по алкохолен градус и по позитивни отзиви бе Aberlour A`bunadh, партида 55, бутилиран без разреждане с вода – или казано по друг начин, с градуса на бъчвата/ бъчвите от партидата /cask strength/. 



 Уискито е отлежавало в шери бъчви /oloroso butts с вместимост от над 600 литра/, на което може би се дължи и тъмния му цвят. Не съм сигурен дали е подсилен с карамел /би било жалко ако е/, но мощните 60,9% стопиха дори леда от близките тротоари. Силен аромат, запомнящ се вкус и много позитивни реакции спрямо тази „шери бомба“ – още докато го разливахме с Яна бяхме готови да го опитаме. За целите на науката и прогреса, разбира се. И той ще получи заслуженото си индивидуално представяне в блога, а междувременно представяне очакват още три-четири представителя на дестилерията.


 С това ще приключа краткото изложение, пропито с малц и винени заемки. Ако ви се струва любопитно, просто заповядайте при следваща ни сбирка, за да си поговорим за това що е то вкусно уиски и има ли то място в чашата ни.

 Наздраве, приятели!
 Качество преди количество! 

We’ve bottle down, we’ve bottle down! Ally glasses inbound. Dispatching asap. 🙂 Howdy boys and girls, bourbon buddies and malt laddies? Yesterday I hosted another whisky tasting and we had a great time. It was wine inspired class, so I presented Glen Moray 10 Chardonnay matured, Penderyn Madeira finish, Auchroisk 14 y.o. Syrah finish, Macallan Edition 2 and Aberlour A`Bunadh,batch 55. Aberlour was the ultimate champion. I liked all of them, cause they’re different and have a lot to offer. Glen Moray 10 is solid wee dram. Sadly, this was one of the last available bottles in Bulgaria, cause it’s replaced by a NAS version, which is finished in chardonnay casks. I love Penderyn. There’s bright future ahead them. Mark my word. Fresh summer explosion which left me wondering how did they manage to put so many fruits in such tiny bottle?! Auchroisk 14 – not easy sipper. Lots of red fruits and berries, but some found unpleasant notes, which they described as off putting. Not me. I utterly enjoyed it. What could I say about Edition 2? Beautiful hefty spiciness, leather note, some dried fruits and nice balance between wine/cask and spirit. Aberlour A`bunadh blew my socks of. It could sound a bit weird, but it reminded me of Millstone 2008 PX cask dutch single malt whisky. Yes, obviously it’s sherry monster, but it was on the sweet side. I expected more dried fruit notes due to the oloroso maturation, but I’m very pleased with what I got. Lots of baking spices and cherries, Turkish delight, too. Cheers all! Have a great weekend! #cheers #kanpai #aberlour #france🇫🇷 #scotch #scotland #scotchwhisky #macallan #glenmoray #sherry #wine #syrah #penderyn #wales #singlemalt #bourbon #spain🇪🇸 #whiskyporn #whiskeyporn #drink #cocktail #fancy #party @glen_moray_whisky @penderyn.distillery @the_macallan @_aberlour #tasting #joy #pictureoftheday #picoftheday @murraymcdavid
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram