Whiskeytemple_Vladimir 
В края на зимата поставихме началото на малцовия отоплителен сезон в Шумен. Виждам, че навън все още има сняг до колене, но само след няколко мигвания календарът ще сочи първа пролет. И за да я преварим, а и за да почетем винената февруарска традиция около св. Трифон, от Храма на уискито решихме да спретнем една сбирка, вдъхновена от виното, в частност от винените бъчви, които често уиски индустрията ползва за цялостно или частично отлежаване на уиски. Идеята ни съзря бързо като тайванско уиски и през изминалата седмица посрещнахме поредната доза малц и усмивки в Шумен. Какво опитахме?
Пръв сред равните беше 10-годишният Глен Морей /Glen Moray/, отлежавал изцяло в бъчви от шардоне.
Вече в блога са налични няколко статии, посветени на споменато уиски от шотландския регион Спейсайд, в които съм изразявал задоволството си от качествата на едноименния малц. Без да блести, Глен Морей ми се струва, че изпълнява по добър начин ролята на ежедневно уиски – уиски, на което можем да се наслаждаваме и без необходимостта от специален повод. Затова, когато открих забравена бутилката от снимката миналото лято, която вече не се предлага тук, а е заменена от по-млад дестилат, при който не се посочва конкретна възраст, а и който отлежава само частично в бъчви от шардоне, не се колебах дълго, преди да я прибава към малцовия бункер. По време на класа ми направи приятно впечатление, независимо че не успя да трогне мнозинството от гостите. Защо и доколко ми хареса ще споделя в идните дни/ седмици/ месеци, когато ще я представя в отделна статия, както съм процедирал до момента с всяко уиски от малцова сбирка.
Следваща по ред бе изненадата от Уелс – Penderyn madeira cask finish single malt whisky.
Не крия, че харесвам продукцията на младата и единствена до момента уелска дестилерия. Особеното при нея е, че ползва нестандартен меден казан, свързан с колонен дестилатор, както и че залага на наистина добри бъчви при избора на дървена обител за уискито си, което рефлектира и върху цялостната ми нагласа спрямо гамата. Повечето дестилати на компанията са 41- или 46-градусови, част от тях не се студено филтрирани, а доколкото чух не са и оцветени. Може би заради цялата описана екзотика, финиширалото в бъчви от мадейра уиски се прие добре на класа. Един от моите фаворити е. Ще ви го представя по-късно, но в блога вече съм го описвал преди време и ако ви се чете, може да прегледате етикета „Penderyn whisky“ в категориите с етикети в дясната част на екрана.
Трето по ред бе почти кърваво червеното уиски Отръск – Auchroisk 14 y.o. single malt whisky, syrah cask finish.
Да се намери едномалцово уиски Отръск не е лесна работа, тъй като собствениците от Диажи /Diageo/ го ползват като малцов донор за смесените им уискита, най-вече за „J&B“. Отново през изминалия летен сезон открих самотна бутилка, която приютих в малцовото семейство с идеята да споделя с гостите на някой от бъдещите класове. Особеното при нея бе, че течността отлежава за известен период в бъчви от сира, на което се дължи естествения ръждив цвят. Уискито раздели сбирката на две – някои го заобичаха и полюбопитстваха дали може да се намери друга бутилка, докато други го отхвърлиха почти с отвращение. Това само доказа тезата ми, че понятие като „най-добро уиски“ не съществува и който се мъчи да ви убеди в противното, просто раздува рекламни локуми. И неговото ревю ще се появи скоро в блога.
Четвъртата стартова позиция бе отредена на „вездесъщия“ Макалън, Едишън 2. Ако се чудите по какъв начин подбирам последователността на уискитата ще ви кажа, че го правя съобразно профила им – никога не поставяйте началото на дегустация с опушено уиски, ако след него следват благинки с неопушен характер, както и не отпочвайте дегустацията на шери отлежалите благинки преди тези с по-светъл профил.
В края на миналата година го опитах, за което свидетелства представянето му в блога. Харесах го, не защото бе Макалън, а защото предлагаше добре издържан ароматно-вкусов профил, обвит в стилните 48,2% алкохолно съдържание, макар че крие възрастта си. Красивият натурален цвят подсказва, че уискито е отлежавало в бъчви от шери, които са запазената марка на бранда. Или поне бяха, до появата и на бърбън отлежавал Макалън /Fine Oак/. Позитивните ми впечатления от него се потвърдиха и сега – по време на краткото уиски дефиле, в което време се насладих на силния пикантен вкус на малца. Предполагам, че ще го представя отново в близко бъдеще.
Пети по ред, но първи по алкохолен градус и по позитивни отзиви бе Aberlour A`bunadh, партида 55, бутилиран без разреждане с вода – или казано по друг начин, с градуса на бъчвата/ бъчвите от партидата /cask strength/.
Уискито е отлежавало в шери бъчви /oloroso butts с вместимост от над 600 литра/, на което може би се дължи и тъмния му цвят. Не съм сигурен дали е подсилен с карамел /би било жалко ако е/, но мощните 60,9% стопиха дори леда от близките тротоари. Силен аромат, запомнящ се вкус и много позитивни реакции спрямо тази „шери бомба“ – още докато го разливахме с Яна бяхме готови да го опитаме. За целите на науката и прогреса, разбира се. И той ще получи заслуженото си индивидуално представяне в блога, а междувременно представяне очакват още три-четири представителя на дестилерията.
С това ще приключа краткото изложение, пропито с малц и винени заемки. Ако ви се струва любопитно, просто заповядайте при следваща ни сбирка, за да си поговорим за това що е то вкусно уиски и има ли то място в чашата ни.
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!
