Whiskeytemple_Vladimir 
Не са много уискитата, които бих определил като отлични по показателя „цена-качество“, като обяснението за това е просто: или са прекалено скъпи за това, което предлагат, или за мен не са толкова интересни, че да попаднат в графата на предлагащите завидно качество на поносима стойност. Тук е мястото да посоча едно от изключенията – уискито от снимката, мостра от което достигна до мен благодарение на приятел /наздраве, Велизарe/. Става дума за 12-годишния официален ботлинг на шотландската дестилерия Глен Гири /Glen Garioch/, бутилиран при сериозните 48% алкохолно съдържание. Не стига това, но уискито не е и студено филтрирано, което предизвика в мен емоция като от вида на дузина панаирджийски кебапчета в студен и гладен ден /досещате се, че обичам тези животинки/. В свят, в който повечето млади, а и стари такива, се пълнят при нисък градус /40 или 43%/ и то след пречистване на течността посредством технологията на студената филтрация, отношението спрямо младока от снимката е почти като извадено от античен скрин, водещ към отдавна забравен магически свят.
Глен Гири /не се произнася Глен Гариък или Глен Гариъч/ е дестилерия от шотландските
Висини, разположена западно от Абръдийн, на не повече от 30-40 мили, а може и по-малко, в градчето Олд Мелдръм /Old Meldrum/. За година на основаването `и се спряга 1797г., а за основоположник – Александър Менсън. Името `и е вдъхновено от долината Гири /може и Гийри/, спрягана за „Житницата“ на района.
Висини, разположена западно от Абръдийн, на не повече от 30-40 мили, а може и по-малко, в градчето Олд Мелдръм /Old Meldrum/. За година на основаването `и се спряга 1797г., а за основоположник – Александър Менсън. Името `и е вдъхновено от долината Гири /може и Гийри/, спрягана за „Житницата“ на района.
През новия 19-ти век собствеността върху дестилерията се сменяла неколкократно. В края му контролът върху нея бил поет от компанията „T.G. Thomson & Co of Leith“, към които се присъединил и Уилям Сандерсън – тогавашният собственик на смесеното уиски „Vat 69“, притежаващ и дестелерията North Brittish, в състава на което попаднало и малцовото уиски на Глен Гири.
Началото на 20-ти век донесло несигурност и финансови затруднения на управляващите я. Военните периоди и времето на американския икономически срив, известен като „Голямата депресия“ затруднили дейността `и, за да се стигне до края на 30-те години, когато дестилерията била закупена от „Scottish Malt Distillers“ – компания, предшественик
на алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
на алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
Идните десетилетия и особено края на 60-те години не били от най-успешните за Гири, която затворила в навечерието на 70-те. Тогава била закупена от дружеството „Stanley P. Morrison Ltd.“. Дестилерията отново възобновила дейност и през 1982г. станала първата, ползваща газ за загряване на медните си казани. По това време /ориентировъчно – в началото на 90-те години/ японската компания придобила и контрола върху „Morrison-Bowmore“, а посредством него и върху Глен Гири. Между 1995 и 1997г. дестилерията не функционирала.
Към настоящия момент на пазара в България са налични два дестилата на Глен Гири: 12-годишен и такъв, без означение на възраст /Founder`s Resreve/.
Глен Гири 12 е уиски, отлежавало в бъчви от бърбън и в такива от подсиленото вино шери олоросо, на които се дължи отчасти тъмния му цвят. Мисля, че краските са подсилени с оцветител карамел Е150, което дразни изпитателния ми поглед и затова ще се въздържа от последващи възхвали за цветовия облик на благинката. В началото говорих и за цената като елемент от цялостното усещане. Тук не е от най-ниските, като на места доближава 70 лв, но
за мен е оправдана. Срещу нея получаваме висок градус и ползвани шери бъчви, които несъмнено рефлектират върху крайното ценообразуване. И най-хубавото е, че ги усетих като профил, а не само четох за тях на етикета.
Аромат – мед, обилно плодов мирис, напомнящ ми на печен плодов сладкиш с праскови. Долових цветна нотка, сладост, нотки цитрус, череши, канела, доза пикантност, плодово сладко от жълт плод, далечни шери нюанси, сладко от сливи във фонов режим, печени ябълки с канела, щрудел, спомен за нещо печено, дървесност и лек тревист спомен. Уискито не се усеща като прекомерно младо. Разгадах още щрихи ванилия, валинов крем, йогурт с жълти плодове, билков мед, карамел, сушени банани, бананови курабии или сладки. Постепенно в чашата затанцуваха повече подправки, сушени плодове и още шери, в съчетание с вкусния спомен за сметаново-ванилов крем. С вода – карамелово-плодови ноти, слаба дървесност, остовя охлаждащо усещане, праскове сладкиш и прасковен компот. Вкус – осезаемо сладък, пикантен, плодов, носещ спомен за стафиди, сушени жълти плодове, малц, масленост, мед, зелен нюанс, ябълки, ябълков сок /от купешките/ джинджифил. Отприщва слюноотделянето. С вода – силна сладост, зрели жълти плодове, карамел, малко по-суховат и по-слабо пикантен. Финал – среден, плодов, зелени нотки, сгряваща пикантност, нищожна
горчивина, последваща сладост, малц, масленост, прасковено-черешов спомен, който асоциирам с бърбън бъчвите, дървесност, а по-късно и сухота. С вода – дървесност, слабо нагарчащо усещане, ананас, пикантност, чили или люта чушка.
горчивина, последваща сладост, малц, масленост, прасковено-черешов спомен, който асоциирам с бърбън бъчвите, дървесност, а по-късно и сухота. С вода – дървесност, слабо нагарчащо усещане, ананас, пикантност, чили или люта чушка.
Оценка: 87/100. Цена: между 60 и 70 лв.
Вобобщение: добре балансирано уиски с плодов характер от тъмната и светлана
страна на плодовете, обвит в пикантна захапка.
страна на плодовете, обвит в пикантна захапка.
