Dark Mode On / Off

Glen Garioch 12 y.o. single malt whisky

 Не са много уискитата, които бих определил като отлични по показателя „цена-качество“, като обяснението за това е просто: или са прекалено скъпи за това, което предлагат, или за мен не са толкова интересни, че да попаднат в графата на предлагащите завидно качество на поносима стойност. Тук е мястото да посоча едно от изключенията – уискито от снимката, мостра от което достигна до мен благодарение на приятел /наздраве, Велизарe/. Става дума за 12-годишния официален ботлинг на шотландската дестилерия Глен Гири /Glen Garioch/, бутилиран при сериозните 48% алкохолно съдържание. Не стига това, но уискито не е и студено филтрирано, което предизвика в мен емоция като от вида на дузина панаирджийски кебапчета в студен и гладен ден /досещате се, че обичам тези животинки/. В свят, в който повечето млади, а и стари такива, се пълнят при нисък градус /40 или 43%/ и то след пречистване на течността посредством технологията на студената филтрация, отношението спрямо младока от снимката е почти като извадено от античен скрин, водещ към отдавна забравен магически свят.

 Глен Гири /не се произнася Глен Гариък или Глен Гариъч/ е дестилерия от шотландските
Висини, разположена западно от Абръдийн, на не повече от 30-40 мили, а може и по-малко, в градчето Олд Мелдръм /Old Meldrum/. За година на основаването `и се спряга 1797г., а за основоположник – Александър Менсън. Името `и е вдъхновено от долината Гири /може и Гийри/, спрягана за „Житницата“ на района.

 През новия 19-ти век собствеността върху дестилерията се сменяла неколкократно. В края му контролът върху нея бил поет от компанията „T.G. Thomson & Co of Leith“, към които се присъединил и Уилям Сандерсън – тогавашният собственик на смесеното уиски „Vat 69“, притежаващ и дестелерията North Brittish, в състава на което попаднало и малцовото уиски на Глен Гири.

 Началото на 20-ти век донесло несигурност и финансови затруднения на управляващите я. Военните периоди и времето на американския икономически срив, известен като „Голямата депресия“ затруднили дейността `и, за да се стигне до края на 30-те години, когато дестилерията била закупена от „Scottish Malt Distillers“ – компания, предшественик
на алкохолния гигант Диажио /Diageo/.

 Идните десетилетия и особено края на 60-те години не били от най-успешните за Гири, която затворила в навечерието на 70-те. Тогава била закупена от дружеството „Stanley P. Morrison Ltd.“. Дестилерията отново възобновила дейност и през 1982г. станала първата, ползваща газ за загряване на медните си казани. По това време /ориентировъчно – в началото на 90-те години/ японската компания придобила и контрола върху „Morrison-Bowmore“, а посредством него и върху Глен Гири. Между 1995 и 1997г. дестилерията не функционирала.

 Към настоящия момент на пазара в България са налични два дестилата на Глен Гири: 12-годишен и такъв, без означение на възраст /Founder`s Resreve/.

 Глен Гири 12 е уиски, отлежавало в бъчви от бърбън и в такива от подсиленото вино шери олоросо, на които се дължи отчасти тъмния му цвят. Мисля, че краските са подсилени с оцветител карамел Е150, което дразни изпитателния ми поглед и затова ще се въздържа от последващи възхвали за цветовия облик на благинката. В началото говорих и за цената като елемент от цялостното усещане. Тук не е от най-ниските, като на места доближава 70 лв, но
за мен е оправдана. Срещу нея получаваме висок градус и ползвани шери бъчви, които несъмнено рефлектират върху крайното ценообразуване. И най-хубавото е, че ги усетих като профил, а не само четох за тях на етикета.

 

 Аромат – мед, обилно плодов мирис, напомнящ ми на печен плодов сладкиш с праскови. Долових цветна нотка, сладост, нотки цитрус, череши, канела, доза пикантност, плодово сладко от жълт плод, далечни шери нюанси, сладко от сливи във фонов режим, печени ябълки с канела, щрудел, спомен за нещо печено, дървесност и лек тревист спомен. Уискито не се усеща като прекомерно младо. Разгадах още щрихи ванилия, валинов крем, йогурт с жълти плодове, билков мед, карамел, сушени банани, бананови курабии или сладки. Постепенно в чашата затанцуваха повече подправки, сушени плодове и още шери, в съчетание с вкусния спомен за сметаново-ванилов крем. С вода – карамелово-плодови ноти, слаба дървесност, остовя охлаждащо усещане, праскове сладкиш и прасковен компот. Вкус – осезаемо сладък, пикантен, плодов, носещ спомен за стафиди, сушени жълти плодове, малц, масленост, мед, зелен нюанс, ябълки, ябълков сок /от купешките/ джинджифил. Отприщва слюноотделянето. С вода – силна сладост, зрели жълти плодове, карамел, малко по-суховат и по-слабо пикантен. Финал – среден, плодов, зелени нотки, сгряваща пикантност, нищожна
горчивина, последваща сладост, малц, масленост, прасковено-черешов спомен, който асоциирам с бърбън бъчвите, дървесност, а по-късно и сухота. С вода – дървесност, слабо нагарчащо усещане, ананас, пикантност, чили или люта чушка.


 Оценка: 87/100. Цена: между 60 и 70 лв.

 

 Вобобщение: добре балансирано уиски с плодов характер от тъмната и светлана
страна на плодовете, обвит в пикантна захапка.

 
Whisky moment. Ok, twelve moments per every year this whisky spent in the oak casks. 🙂 Tonight’s dram comes from the Scottish Highlands, from Glen Garioch distillery in particular. Still affordable, still carrying age statement, non-chill filtered and bottled at the lovely 48% ABV. Sadly, some colorant has been used, maybe to emphasize on the sherry matured whisky used in this blend /it’s single malt whisky, but different casks from Glen Garioch are blended together and some of them previously were keeping sherry/. Straight to the point. Beautiful dram. Fruity and spicy. Lots of ripe fruits, honey, banana cookies, apple strudel with cinnamon, vanilla, yoghurt with peaches or pineapple, hints of citrus, cherries, flowers, plum jam at the background and more sherry notes after 20-25 minutes. With water: caramelized fruits, oak, cooling effect on the nose, peach cake or peach compote. Very sweet on the palate, spicy, some raisins, dried yellow fruits, ginger, buttery, apples, apple juice, honey, malt and green note. „Here comes Johnny!“ – I mean it got sweeter after I pour some water, caramel, and a bit dry. Finish: warming, medium. Fruity again, slightly bitter, malt, butter, cherries and hints of peaches, some oak and in several minutes it left dry feeling. With water: pineapple, chili, oak, additional bitterness, but nothing extraordinary. Tasty fruity malt with a spicy bite. I utterly enjoyed it. Cheers all! #cheers #celebration #glengarioch #bowmore #suntory #scotch #scotland #whiskey #whisky #drink #bourbon #whiskeyporn #whiskyporn #wine #fruits #pictureoftheday #picoftheday #natura #nature #photography #photo #instadrink #instagood #spring #fashion #bloggerlife #modern #singlemalt
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram