Whiskeytemple_Vladimir 
Навлизам в серия от статии, посветени на смесените уискита в различните им проявни форми. Първо ви представих бележките си добрия бленд Rock Oyster на Дъглас Ленг, а днес ще ангажирам вниманието ви с друго смесено малцово уиски, този път блендирано от хората от The Lost distillery – млада компания, представена вече и на нашия пазар, смесваща закупени от нея бъчви с уиски, резултатът на което предлага под името на отдавна затворили шотландски дестилерии. Дами и господа, представям ви „Мамбо № 5“, означен на етикета като „Jericho Archivist blended malt whisky“.
The Lost distillery /TLD – в превод: „Загубените дестилерии“/ е компания, основана около 2013г. от Скот Уотсън и Брайън Уудс – и двамата бивши служители на световния алкохолен гигант Диажио /Diageo/. Уудс и Уотсън съзряли възможност да смесват закупувано от тях уиски и да го предлагат под името на отдавна несъществуващи дестилерии, като за целта ангажирали усилията на технолога Майкъл Мос /надявах се към екипа на Уотсън да се присъедини и Холмс/, изучаващ историята и вкуса на произвеждания в затворилите преди повече от век шотландски дестилерии. На базата на натрупаните знания, хората от компанията се опитват да възпроизведат частично облика на едновремешния малц, обличайки го в тъмни бутилки и в кат рекламни одежди.
От написаното по-горе следва извода, че TLD не дестилира сама нужния `и алкохол, а си го набавя от отделните дестилерии, след което го смесва в необходимата пропорция. Днешното уиски носи името на дестилерията Джерико, съществувала през 19-ти век във Висините. Търсейки пазарна ниша, хората от компанията-производител пресъздават куп факти за Джерико, с които обаче аз не искам да ви занимавам. Не те са важни в момента, а това, което почива в стъклото /на линка към официалния сайт на TLD може да получите достатъчно инфо, но е на английски/. Уискито, наименовано „Jericho Archivist“, комбинира няколко малцови уискита с неизвестна възраст. За нещастие, нито един от продуктите на компанията не носи означение на годините си, което аз намирам за техен недостатък, особено ако отчетем по-високата им цена. Но дори и малцов мърморник като мен би останал приятно изненадан от факта, че Джерико Аркивист е бутилиран при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Ще си позволя да предположа, че са ползвани солидни запаси от шери отлежало уиски, рефлектиращи не само върху краските на течността, но и върху ароматно-вкусовия `и облик, който макар и леко младежки ми се понрави. Всичко хубаво, но какво открих в тъмното стъкло? „Жакузи“, „фафли“ или просто приятно уиски?
Аромат – видни следи от шери, доза спиртност, парфюмност, асоциация с мириса на коледен сладкиш /щолен, но домашен, а не от изкуствените гадости в големите магазини/, стафиди, киснати в алкохол, сушени кайсии, цитрус, портокалова кора, сладко от портокали, доза прах, плодов мирис, който асоциирах със сушен плод /сливи/, боровинки, череши, зърно, малц, накиснат във вода. Мирисът е свеж, което заедно с леката спиртност индикират, че течността не е много стара. Отграничих още спомен за печени ябълки, сладко от праскови, маслена нотка, ванилов крем с карамелизирана захар, зелена тревиста нотка, плодови бонбони, пипер и свежи ябълки. Появи се дори и асоциация с какао и шоколад, тирамису, а след минути още повече следи от шери, съчетани с нюанси канела и намек за ацетон. С вода – зърнената нотка, ведно с шери облика изпъква, като прихванах още канела и микс от сушени плодове. Вкус – сладост и то силна, пикантност, свежест, восък, слаба опушеност, която ми напомни на малцовото уиски Clynelish /а може би и на Aberfeldy/, нищожна горочивина, цитрус, джинджифил, масленост, малц, нотки шери, флоралност и ванилия. С вода – пикантността спада, появи се лека дървесност. Финал – среден, свежест, лека острота, горчивина, заменена от масленост и сладост, пикантност и сгряващо усещане, слаба винена нотка, мед, свежи ябълки, зелен спомен, подобен на този, който оставя магданозът. С вода – интензивна сладост, спомен за праскови и череши, пикантност, канела, индийско орехче и лека метална нотка.
Оценка: 86/100. Цена: около 90 лв.
В обобщение: уиски, което умело облича мантията на шерито, за да прикрие младостта и леките си трески, дължащи се на младостта му. Намирам го за добро десертно уиски, което бих съчетал със сладкиш със сушени плодове. Може би заради по-малкия обем на партидата цената му остава висока.
