Whiskeytemple_Vladimir 
В тази статия ви приканвам да се впуснем в едно малцово пътешествие назад в годините, за да обследваме като същински археолози една напитка, превърнала се в символ на смесените уискита, която до скоро бе заключена в недостъпната пирамида, наречена „спряно от производство уиски“. В тази и в следващата статия ще си поговорим за придобилото слава в изминалите години уиски Johnnie Walker Green Label 15 y.o. blended malt whisky. Защо му отделям две статии? Ще пиша с голям шрифт и един виртуален лист ще ми бъде недостатъчен? Не, причината е, че успях да докопам /придобия звучи прекалено натруфено/ бутилка от новата версия на уискито /да, има такава и предполагам, че е ще я видим някога официално и тук/, която ще сблъскам със стария роднина от снимката. Нека преди всичко да визуализирам двубоя, предизвиквайки надявам се и слюноотделянето ви с долната снимка. 🙂
В настоящата статия ще ви представя повторните ми бележки за старата версия на уискито, което се намира в малката бутилчица по-горе. Преди повече от година имах щастието да ревюирам подобен дестилат при престоя си в гр. Трявна, бележките ми за когото може да прочетете в статията ми от март 2015г. Нека обаче да пристъпим плахо в света на старата визия на смесеното уиски.
Предполагам, че някои от вас ще си помислят, че има нещо нередно в течността в по-малката бутилка, просто защото не е голямо стъкло. Случвало ми се е да чувам подобни съждения, които са напълно неоснователни. Независимо от обема на бутилката, качествата на напитката в нея са сходни с тези на благинка от по-голяма бутилка, щом и двете са фабрично затворени от производителя, какъвто е настоящият случай /може да има разлика в партидите, но те не се дължат на субективно отношение към едното или другото стъкло/. Истината е, че закупих шишето с вместимост от 200 мл преди повече от година и половина и го отворих едва вчера, когато отворих и новата бутилка, за да бъдат поставени в еднакво положение. Старата версия на Зеления етикет е бутилирана през 2007г. Датата и годината на бутилиране се отбелязват фабрично с код, най-често върху стъклото или от вътрешната страна на етикета, като при повечето бутилки, съхраняващи уиски се ползва унифицирана поредица от букви и числа, включващ латинската буква „L“, следвана от число /при мен бе 7, поставено непосредствено след буквата/. „L7“ отбелязва годината – 2007г. След тази комбинация следва поредица от три числа, отбелязващи деня на бутилиране /не го помня в момента, но мисля, че бе в средата на годината/, след което се обозначава часът на пълнене. Често се маркира и линията в цеха за бутилиране, както и код, показващ пазара, за който е била предназначена напитката. При тези сметки, течността в малката бутилка се явява дестилирана през 1991-1992г.
Споменавайки благинката, нека допълня, че Зеленият етикет е смесено малцово уиски. С други думи, представлява продукт на дестилация на покълнал ечемик. Зърнено /царевично/ уиски тук не е налично. Съставено е /и при новата, и при страта версия/ от определено количество малцов дестилат с произход дестилериите на: Краганмор /Cragganmore/, Линкууд /Linkwood/, Талискер /Talisker/ и Ку Ила /Caol Ila/, като по този начин обединява уиски от шотландските райони Спейсайд, о-в Скай и о-в Айла. И четирите компонентна са поне 15-годишни, тъй като на етикета на уискито се поставя възрастта на най-младия дестилат. Напитката е 43-градусова, каквата е и новата вариация, с подсилен цвят /добавен е оцветител карамел Е150а/ и е студено филтрирана. Не помня каква бе стойността на старата версия на Green Label, но помня, че закупих моите 200 мл за 20 лв. За сметка на това, новата бутилка ми коства 96 лв /вече 108лв/. Споменах, че все още не се внася официално от Авенди и ако това стане може би цената ще падне. Не съм сигурен. На запад се търгува между 50 и 60 евро.
Какво ми направи впечатление още преди да съм удавил нос в Гленкирна /Glencairn е името на чашите, които ползвам/. От снимката по-долу може сами да се убедите, че новата версия е по-тъмна, за което „вина“ навярно има повечкото добавен карамел. Аз не оправдавам използването му.
Аромат – интензивен, дървесност, ядки, доза спиртност /бутилката бе току-що отворена/, флоралност, мед, пикантност, цитрус, слаба опушеност. Постепенно се появи и далечна асоциация с шери и още цитруси. Откроих и нотка „прах“, ферментиращи плодове, карамел. След още няколко минути се появи и добре разгадаема тъмна нотка, която оприличих на Демерара ром /Ел Дорадо/, както и спомен за презрял банан. Минутите в чашата добавиха още по-тъмен нюанс на уискито /в умерени граници, не оставяйте с впечатлението, че това е някакъв шери гигант/. С вода – повече свежест и сладост. Вкус – сладост и то силна, мед, презрял жълт плод, слаба опушеност, приятна пикантност, отприщва слюноотделянето, кокос, ананас. При последващите отпивания сладостта се засили в компанията на още пикантност. С вода – сладост и малц. Финал – среден до траен, пикантен, малцов, сладък, мед и дървесност. Масленост, спомен за неопределен жълт плод, щрихи опушеност, макар и слаби, подправки и тревистост. По-късно споменатата плодова нотка оприличих на тропически плод, навярно ананас. С вода – още сладост, но някак се размива.
Оценка: 85-86/100. Старата версия се търгуваше и за над 100 лв.
В обобщение: приятно смесено уиски, при което се долавят и слаби следи от шери, съчетани със силна сладост и лека опушеност, към която вкусът добавя приятна пиперливост.
