Dark Mode On / Off

Johnnie Walker Blender`s batch red rye cask finish blend whisky

 Отдавна не бях посягал към категорията на смесените шотландски уискита и късните вечерни часове на отминалия ден ми позволиха да се поправя. Като повечето вечери в Шумен заведенията са почти празни, но пък все още на щандовете се откриват по някоя и друга изненада. Този път тя дойде от клуб Зино, където преди време бяха заредили новото отроче на алкохолния гигант Диажио /Diageo/, притежаващ огромен брой шотландски дестилерии и правата върху марката „Джони Уокър“. Новият продукт, който вече се намира и на нашия пазар, носи името „Johnnie Walker Blender`s batch red rye finish“ и както повечето дестилати с името на „Ходещия човек“ представлява комбинация от малцово /ечемично/ и зърнено /царевично уиски/, всяко дестилирано самостоятелно през меден казан и колонен дестилатор, и идващо от различна дестилерия или зърнен промишлен комплекс. 

 Съдейки от ниската му цена, която варира около 20 лв и от това, че се доближава до тази на стандартното „Червено Джони“, което определено не ми е по вкуса, си мислех, че тук също ще се сблъскам със „стена“ от млад и груб спирт и почти нулев аромат. Не знам дали заради направена ми магия или просто заради добрия подбор на бъчвите и променена рецепта, но този „лимитиран“ представител на Уокър ми се понрави. Не съм сигурен до кога ще бъде наличен на пазара, но според мен от него са произведени стотици хиляди бутилки /а защо не и милион/ и е трудно да го възприема за „лимитиран“. Какво е особеното при него, освен по-практично изглеждащия етикет /предлага повече информация/?

 Не се сочат годините му, но спокойно можем да отсъдим, че уискито е на около 3-4 години /все пак е масов продукт е след навършване на трите години, необходими за отлежаване по норматив уискито е готово да щурмува света/. Оцветено е и то много /вижте го в някой магазин и ще се убедите колко неестествено изглежда/ и е студено филтрирано. Може би е излишно да го споменавам, но е бутилирано на законовия градусен минимум и съдържа 40% алкохолно съдържание. Тук може би някой би казал, че това е евтино смесено уиски и ползването на карамел Е150 е оправдано – това обаче няма да бъда аз, тъй като с този прекомерно наситен цвят се гони допълнителния ефект на въздействие върху възприятията ни – втълпява ни се, че по-тъмното уиски е по-качествено и отлежало. До тук виждате, че характеристиките му не предвещават запомнящ се краен продукт. Сега става интересно.

 Всичко се крие в бъчвите, а може би и в избора на зърнените и малцовите уискита. На етикета е отрзанено, че уискитата за бленда отлежават в бъчви от бърбън, първо пълнене, а на финала на стареенето си уискито прекарва до около 6 месеца в бъчви от ръжено уиски. Не знам дали сте наясно как функционира уиски индустрията в частта `и относно смесените, бленд уискито, котиращи се в милиони продадени бутилки. Освен че се бутилира младо зърнено и малцово уиски при нисък градус, компаниите гонят и ниска производствена цена, определяща и ниската продажна стойност, ползвайки многократно дъбовите бъчви, дошли от САЩ или от Европа /такава хипотеза е почти немислима/. Една такава бъчва може да се ползва десет и повече пъти – след всяка ползване преминава през процеси на обгаряне, за да се отключат химичните съединения в дървото, които са намалили интензитета си след първите няколко ползвания. Когато дървото е все още активно то отнема, пречиства спирта от лошите химични компоненти в него, като в замяна му придава от своите. При моногократното ползване на бъчвата обаче тази „любовна“ връзка между дъб и спирт се износва и накрая се получава суров, беден от към аромати продукт, чийто вкус често е груб, силно спиртен и неприятно горчив.

 За да избегнат това, хората от Диажио, за целите на проекта си „Blender`s batch red rye cask finish„, са ползвали бъчви от бърбън, които след пристигането си в Шотландия не са били пълнени с друго уиски /това ще рече „първо пълнене“/ – практика, присъща на производството на качествено малцово уиски. Не е ясно дали цялото количество от бленда е отлежавало в такива или само малцовото уиски /или част от него/, но на практика те тотално променят облика на благинката, вдигайки нивото `и. И за да бъде историята още по-шарена, уискито е прехвърлено за финиширане на съзряването си в бъчви от ръжено уиски, правени отново от американски дъб, но този път ползвани повече от веднъж преди това. Искаше ми се да мога да ви кажа кои точно ечемични и зърнени уискита са включени в бленда /освен от затворилия зърнен комплек Порт Дъндас, Port Dundas/, или от коя американска дестилерия са бъчвите, но това е част от мистиката на проекта.


 Аромат – силен спомен за бърбън. Може би ако не знаех, че пия шотландско уиски щях да предположа, че напитката идва от Америка. Нотки карамел, ванилия, масленост, спиртност, далечен спомен за малц, череши, ябълки, кайсиеви плодови бонбони, сладост и спомен за жълти сливи. Слаба цитрусова кисела нотка и асоциация с ацетон или разредител. Вкус – силна сладост, спирт, отново ябълки, приятно пикантно усещане, слаб нюанс на горчиви ядки, мощна масленост, спомен за бърбън. Долавя се и усещане като от мента/ евкалипт. Финал – къс до среден. Сладостта и маслеността доминират и тук. Долавя се и свежа, зелена нотка, която ми напомни и на свежо зеле, мента, марципан и слаба горчивина, която бе изместена от маслената сладост.
 Оценка: 83,5/100. Цена: около 20 лв.

 В обобщение: изненадващо пивък и приятно ароматен бленд. Ако обичате бърбъна и сладостта непременно му дайте шанс. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram