Whiskeytemple 
He се случва често в блога да дебютира нов шотландски производител. В последните години бял свят видяха редица уиски проекти, някои по-успешни и разпознаваеми от други – сред ясните любимци на уиски ентусиастите изпъкват имена като Дафтмил и Арднамъркан, докато Isle of Raasay, Ardnahoe, Lochlea, Isle of Harris, Clydeside, Eden Mill и Lindores Abbey тепърва ще се борят за стабилен пазарен дял. И за своето оцеляване.
Някъде по средата между двете групи стои производителят, за който ще поговорим днес – Розайл / Roseisle/. Тази спиртоварна започна добив на уиски през 2010г., но като чисто малцов продукт уискито `и се появи в продажба през 2023г., като част от Diageo Special Releases, когато в продажба бе пуснат именно 12-годишният дестилат, който виждате на снимките и който ще ревюирам днес. Вън от него и от последващата му интерпретация от 2024г. Розайл няма свой собствен малцов ешалон – вместо това нейното уиски се използва доста успешно в блендовете на Диажио – компанията, която притежава намиращия се в Спейсайд нов играч. А щом стане дума за смесените уискита на алкохолния гигант, веднага в съзнанието ни изплуват имена като Bell’s и Johnnie Walker. Именно в Johnnie Walker Black Ruby Розайл зае съществена позиция сред внедрените малцове – тази разновидност на „Ходещия човек“ ще представя в следващата статия. Всичко това ме кара да си мисля, че мнозина от нас, опитващи части от гамата на JW, неусетно са се докосвали и до капките от спейсайдъра. Но днес разглеждаме едномалцовия Розайл в неподправената му форма.
Идеята за създаването на дестилерията се прокрадва някъде около 2007г., като за няколко години и срещу почти 40 млн. паунда тялото на спиртоварната бива изградено. И така през 2010г. потича първият алкохол от медните казани /14 на брой, ако не се лъжа/.
Особеното при тази нова голяма дестилерия, способна да добива над 10 млн. литра алкохол годишно е, че собствениците `и могат да моделират стила на произвеждания алкохол с различни периоди на машуване и ферментация, както и чрез ползването на алтернативни методи за кондензиране на спирта – това цели да им предостави свободата да разполагат с многолико уиски, което да внедрят в своите блендове, или да презентират като чист малцов продукт.
С оглед липсата на стандартно портфолио към днешна дата, бележките за Розайл са все още рехави. Тепърва предстои да проследим курса на развитието `и.
Навярно ви прави впечатление, че освен голяма бутилка, на кадрите съм запечатал и едно красиво мъниче, съхраняващо късчета от това, което е в голямото стъкло. Причината е, че преди известно време получих щедър и неочакван дар от вносителя на продуктите на Диажио, който включваше сет от осемте уискита, които компанията пусна през 2023г. като част от Специалните си версии. Него ползвах за ревюто.
От преди година заглеждах и голямата колбичка, която бях решил да си закупя. Първо, защото бе малцовият дебют на Розайл и второ, защото ми хареса, щом като го опитах в Whiskey in the jar във Вроцлав през миналия юли. През ноември пък по време на Whisky Show 2024 затвърдих първоначалните си отзиви от уискито – и двата пъти ми хареса доста. Двете снимки илюстрират тези ми срещи.
Неусетно се намеси и малцовата Фортуна, позволила ми да си набавя стъкло от него за 150 лева – жестоко намалена цена от немски търговец, която не ми остави аргументи против покупката на стъкленицата. Подозирам, че този дискаунт е продиктуван от слабите продажби на уискито, дължащи се основно на ценообразуването му.
И след като проследих как се породи интереса ми към това уиски, нека си кажем няколко думи и за обективните му особености. Това е неопушен дестилат от Спейсайд , който отлежава в бъчви от американски дъб първо пълнене /с произход бърбън индустрията/ и вече ползвани бурета – дали сред тях има и такива от шери не става ясно. Напитката е презентирана при 56.5%, но категорична информация дали е студено филтрирана и какъв е произходът на цвета `и не срещнах. Подобен текст липсва на бутилката, а не се открива и на кутията. Считам, че това е значима информация, а отразеното от рекламния отдел е пълнеж без практическа стойност.
Аромат – интензивно усещане за зрели жълти плодове. Зрели и сочни кайсии, праскови, ананас, манго, дюли, сладко от дюли и праскови, жълти сливи, бели череши и сладко от бели череши, пъпеш, банани, лимон, мед, слаба пикантност. Усещане за лимонов чийзкейк/ десерт с лимонов крем, меденки с канела, компот от праскови, крем шампанско и асоциация с плодово сладко от споменатите плодове. Ванилов сладолед, лешников крем, захарно петле и прилика с мириса на купа с плодова салата. С вода – в същата стилистика, като бих добавил още мента, тоник и още сладникави плодови заемки. Вкус – маслен, интензивен и силно сладък, мед, осезаем спомен за зрели жълти плодове, жълто грозде, палачинки с мед и масло, сладкиш с жълти плодове и ромова есенция. Пикантност. С вода – мощна сладост, но съчетана с цитрусови нагарчащи тонове, свежест и лека тревистост. Чили. Финал – среден, сладост, пикантност, нотки бял шоколад, плодова салата с жълти плодове, зелени лешници, сладникав лимон и последваща сухота. С вода – сладост, пикантност, свежи жълти плодове, водещи като асоциация за мен сред които бяха прасковите.
Оценка: 89-90/100. Цена: около 300 лева
В обобщение: уиски, което ще опиша като течна плодова салата. Въпреки възрастта си, не стои младежко. Единственият му минус за мен е цената, която ще прегради пътя на мнозина ентусиасти.
