Whiskeytemple_Vladimir 
Отдавна не съм споделял какво се случва в Шумен, по-конкретно какво ние от Храма на уискито „случваме“ в Шумен или казано по-просто – не съм споделял нищичко в блога за последните дегустации в града. А те вече станаха осем и това ни нарежда не на челните места, а на челното място в България, защото никъде тук не се провеждат уиски дегустации от този тип. Да, в Пловдив, София и Варна може да присъствате на такива, но те са организирани от търговци, вносители или дистрибутори, заведения или единствено за ентусиасти от определена група участници в нея. Шумен е мястото в страната, където аз, в качеството си на уиски блогър и Яна, красивата половина на Храма, организираме отворени за посещения уиски срещи, които провеждаме не в качеството си на търговци, а на ценители и чрез които желаем да запознаем повече от вас с не до там популярни марки, стоящи извън глобалния маркетингов поток и да развием уиски познанието, колкото и неприятни истини да си казваме за едни или други марки. Не знам дали звучи самодоволно, но това е факт и той не може да се оспори.
В последните два месеца организирахме три уиски дегустации. Първата бе вдъхновена от Деня на Св. Патрик, патронът на ирландците, в деня на който светът си намира удобен повод за солидна употреба на ирландска бира и уиски. Опитахме 4 ирландски уискита, които произлизат от дестилерията Cooley. Това бяха новите за нашия пазар уискита с марката Teeling /Small Batch, Single Grain и Single Malt – ще ви ги представя скоро/ и 10-годишният дестилат Tyrconnell Madeira cask finish.
Благинките бяха приятни, но не блестяха с нечувани качества. Добри дестилати за консумиране. Това което обаче ми направи изключително приятно впечатление бе посещаемостта на класа ни – заедно с мен и Яна на събитието присъстваха 37 човека /по спомен/. Уважението на гостите ме зарадва, тъй като съм присъствал на класове в София с наполовина по-слаба посещаемост. А тук си говорим за Шумен. Надявам се близо двучасовото ми представяне да е било на ниво и гостите да са останали доволни.
Само седмица по-късно проведохме съвместна дегустация на Храма на уискито и Optimist1, в лицето на Пепи Керемидчиев, с когото пред 28 човека презентирахме пет дестилата: едномалцовото уиски Fettercairn 12 Douglas Laing и смесените малцови уискита, принадлежащи от серията на „Региоталните малцове“ /Timorous Beastie, Scallywag, Rock Oyster и Big Peat/. По общо мнение се получи чудесна сбирка, на която двамата с Пепи говорихме доста по темата. От петте изброени уискита съм ви представял само Scallywag, но скоро ще понапиша нещичко и за останалите.
Само преди няколко дни се проведе и заключителния ни пролетен клас, с който посрещнахме лятото. На 02.06.2016г., отново в Примо – Шумен, се събрахме 31 човека, с почитатели от Търговище и Русе. Класът бе доста интересен, тъй като представих пет благинки, всяка от които намери своите почитатели, без някоя от тях да бъде явен фаворит. Уискитата бяха: Aultmore 12, Old Pulteney 17, Glenfarclas 12, Tomatin 14 и холандското уиски Millstone 2008 Sherry oloroso cask /в блога са налични вече техните ревюта/.
Именно по това време на изминалата 2015г. проведохме и уиски дегустация № 3 в Шумен. Оттогава броят им нарастна на 8, като се надявам до края на годината да организираме поне още 2-3 в града, като първата от тях замислям за месец септември. Кои уисикита ще представя тогава все още не знам. Дотогава обаче има много време, в което ще ви споделям редовно бележките си опитаните от мен напитки. Именно това ще направя и в следващата статия, която за мен има особено важно значение, защото се пада под № 400. Затова ще ви запозная с едно специално уиски – Glenfarclas 40 y.o. single malt whisky. 🙂
Наздраве!
