Whiskeytemple_Vladimir 
Никога не е прекалено късно или прекалено рано, за да говорим за уиски. Консумацията в ранните часове може би не е сред моите любими занимания, но превръщането му в тема за готини разговори е сред любимите ми дейности /душейки чашата с кафе по подобие на т.нар. „нойзинг глас“, ползван за по-профи дегустации/. Вчера, 13.10.2016г., или по-точно снощи се проведе аз и Яна, живителната сила на Храма на уискито, проведохме десетата уиски дегустация в Шумен. До скоро подобен род събитие бяха непривични за града ни, но интересът към тях се засилва и ми се струва, че скоро ще вземем да си направим една малка уиски „забавачница“ или школа, в която да разширим познанията за вкусната напитка на още повече хора, а защо не и на персонал в заведения…
За тези десет изминали класа представихме около 52-53 уискита, повечето от които не бяха познати в района. Част от напитките от снощния клас бяха именно такива, докато други носеха името на утвърден бранд, но бяха в страни от масовите си събратя. И така, пет уискита, 29 госта, включително приятели от Добрич и Търговище и за първи път – нашите собствени чаши в действие. Масите бяха подредени, напитките разляти и оставаше единствено да падне мрак и залата на Примо да се напълни от гласа на присъстващите. Така и се случи, а ние опитахме следните чудесии, сътворени в пет различни страни:
1. Éirinn go Brách !
Първият залп даде новото за нашите ширини уиски от Ирландия, носещо красивото име West Cork. 10 години, малц, бъчви от бърбън първо пълнене, карамел Е150а и 40%. За мен този продукт на Куули, които са неговите производители, беше на ниво. Приятно, ненатрапчиво ирландско уиски, богато на ванилия, свежест и жълти плодове. Ако търсите сериозна и ангажираща напитка може би тази няма да ви свърши работа. Но хора, клонящи към по-леките аромати и вкусове мисля, че ще я приемат добре. Скоро ще дойде и детайлното `и представяне.
2. Малката булка в действие.
Индийското производство на уиски тепърва набира популярност в световен мащаб. В самата Индия уискито по правило е евтина напитка, в чийто състав се добавят и овкусители и подобрители, понякога и меласа, но експортните продукти са правени в индийски дестилерии, функциониращи по аналогичен на шотландските начин. Така стои въпросът и с индийското едномалцово уиски Paul John Brilliance, идващо от далечна и гореща Гоа. Цветът му е натуралният, бутилирано е при 46% и не е студено филтрирано. Снощи мнозина го пренебрегнаха, но ми се струва, че вина за това има и негативната нагласа към страната-производител или към качествата на някои от продуктите `и. При сляпа дегустация ми се струва, че би спечелило повече почитатели. На мен ми хареса и в близките дни/ седмици ще ви го предложа в по-описателен вид. Но не като индийски сериал.
3. Четири американски рози, другарю.
Казват, че основателят на марката Четири рози, Пол Джонс Младши, се влюбил в готина сеньорита и решил да я спечели за каузата си. Тя откликнала на вниманието му, закичвайки/ извезвайки четири рози на корсета си, а Джонс `и посветил уиски. Романтика и маркетинг. Истината е, че Four Roses винаги ми е харесвал като бърбън и снощният опит затвърди това ми впечатление. И не само моето. Small Batch се оформи като един от фаворитите на вечерта, при който приятното пикантно усещане, съчетано с маслена сладост излекува душите ни.
4. Well hellо, Mr. Bond.
Единственият шотландски представител снощи бе The Glenrothes Vintage Reserve single malt whisky. На бутилката е изписано пояснието „Vintage Resеrve“ /vintage=реколта/, но никъде не е посочена година на дестилирането му /тогава за каква реколта си говорим ?!?/. Истината е, че тази версия на Гленротъс започна обещаващо пътя си с чуден мирис от гърлото на бутилката, не лош в чашата и не до там рафиниран и траен вкус. Явно хората от Бери Брос & Руд, собственици на марката, но не и на самата дестилерия /объркващо е, нали/, изпитват недостиг на старо уиски и поради това са решили да навлязат дълбоко в земите на базовите уискита. Бъчонката е бутилирана при законовия минимум от 40% и крие годините си като срамежлива дама. Надявам се да си вземе поука, докато чака ред за представянето си и впоследствие да ме зашемети с аромат и вкус.
5. Kanpai, Mr. Samurai.
Личният ми фаворит пристигна от далечния изток. Липсва означение на възраст, навярно има добавен карамел и течността е студено филтрирана, но пък 43-те градуса донесоха много приятно усещане. Yoichi & Miyagikyo, двете дестилерии, чийто продукт се обединява под името „Nikka Taketsuru Pure malt“, съжителстват в хармония в тази бутилка. Колкото тъмно бе стъклото, толкова тъмни и вкусни бяха и нотките на нос, а вкусът предложи приятна опушеност. Детайлите идват скоро.
И преди да натисна бутона „Публикуване“ и да се потопя в кожения салон на въображаемото си Ферари, искам да благодаря на всички присъстващи, че уважиха усилията ни и че отделиха от личното си време в късната четвъртък вечер. Надявам се, че ще се срещнем и при клас № 11.
Наздраве!
Качество преди количество!
