Whiskeytemple_Vladimir 
Няколко дни след приключване на поредната уиски дегустация в Шумен, организирана от мен и Яна, реших да понапиша няколко реда. Предколедно и предпразнично. Като за начало ще кажа, че класът премина чудесно. Не страдам от излишна липса на самочувствие и безотговорно акцентирам върху подготовката ни – бяхме облечени с коледни пуловери … Шегата настрана, но с Яна се превръщаме във все по-силни малцови машини, които успяват да превърнат удобната и красива на Примо в малцов център на северна България /навярно заради това на класа гостуваха приятели от Търговище и Варна, които отделиха средства и часове от студената декемврийска вечер, за да уважат инициативата ни/. Може да ви звучи пресилено, но уиски дегустации от подобен порядък не се провеждат никъде в нашата част на страната. В София и Пловдив колеги също полагат усилия в тази насока, но често срещите са организирани от представители на отделни фирми, които популяризират продуктите си. Може да се справят добре, но целта им е да продадат нещичко на посетителите, докато при нас идеята е друга – не ме интересува коя фирма представлява даденото уиски /представителят днес утре може да загуби марката си и да бъде заменен от другиго/, не ме интересува какво казват официалните презентиращи от името на компанията собственик на бранда. Единственото, което ме вълнува е да се представим на ниво и да донесем няколко часа удоволствие в присъстващите, които аз възприемам за приятели.
Единствено на първата дегустация си позволих да нося риза и сако. Вече спрях да го правя, не защото не харесвам официалния стил, а защото на подобен род събития той създава невидима дистанция между говорещия и гостите. Съдя по себе си. Случва се да присъствам и на чужди сбирки и зализан човек с костюм и вратовръзка ми действа странно – все едно някой ми продава библии или прахосмукачки, информацията за които е заучил в голямото междучасие. Затова вече се обличам приветливо, но удобно и съответстващо на отношението ми към повода и приятелите. Класът бе предколеден и с Яна бяхме навлекли по един коледен пуловер, който спомогна за премахването на границите.
Този път сборихме пет уискита, всяко едно от които произлизаше от Шотландия. Вижте добре снимката – от пет марки, четири се внасят от различни конкурентни фирми в България, които никога не биха си позволили да изложат на една сцена свои и чужди продукти. Първо, защото ще им направят реклама и второ – защото е възможно да демонстрират слабостите на своите си напитки. Е, за мен подобни ограничения не съществуват и в сряда, 07.12.2016г. имах удоволствието да говоря за: 21-годишните Нокандо и Аберфелди, новото за България смесено малцово уиски Джерико Аркивист, литровия Оубан Литъл Бей и високоградусовия Глендронак, партида четири. Идеята на сблъсъка бе да проверим дали повечето години в бъчвата винаги носят повече задоволство и усмивки. Не мога с категоричност да определя победителя, но е факт, че след класа бяха поръчани четири бутилки GlenDronach cask strength, batch 4, бутилиран при 54,7% алкохолно съдържание. Всяко едно от уискитата ще получи детайлно представяне в блога, както съм процедирал със всеки дестилат, представен на клас и за всеки ще дам мнението си на любител, но тук искам да споделя моите фаворити. Останах прияно изненадан от 21-годишното Нокандо, дестилирано през 1988г. и от младия Джерико Аркивист, който ме впечатли с коледния си мирис и вкус. Не знам все още кога ще дойде ред, за да ги превърна в главни герои на разказите си.
Наздраве и весело посрещане на предстоящите празници!
Очаквайте още срещи през 2017г.
Качество преди количество!
П.С. Поръчките, които последваха класа свидетелстват кой бе фаворитът на присъстващите.
П.С. Поръчките, които последваха класа свидетелстват кой бе фаворитът на присъстващите.
Смятам че изказа за облеклото е доста не уместен ако продаваш крави или ги презентираш можеш да облечеш каквото си поискаш но за специфичен продукт струващ една пета от дохода на среден Българин трябва да се постараеш повече от това да сложиш дънки !
Привет!
Старанието идва другаде и ще се радвам да се видим на живо, за да се убедиш в това сам. Сравнението, което правиш е неуместно, а констатациите относно дохода нямат касателство относно презентацията ни. Заповядай следващия път. 🙂