Whiskeytemple_Vladimir 
Ето че отмина и петата уиски дегустация, която ние от Храма на уискито проведохме в Шумен. Тези от вас, които са от София или Пловдив /визирам само тези два големи града, тъй като в другите дегустациите на уиски все още са непозната зона/ и вече са присъствали на подобен род събития навярно не биха се впечатлили от този „юбилей“, но за мен, за хората от Шумен, които уважават събитията ни това е нещо ново. До преди 9 месеца и в Шумен уиски класовете бяха табу, но благодарение на вродения ми инат това малко по-малко се променя. И това ме прави горд, защото аз не съм търговец, не съм вносител или дистрибутор, рекламиращ своите марки и разполагащ с голям бюджет – ние /включвам и нежната половина от Whiskeytemple/ сме любители, които отделят времето, усилията и средствата си, за променят поне частично статуквото и да покажат, че с желание целите могат да бъдат постигани. Дори в малките затънтени градчета.
Идеята на този клас бе да представя 5 напълно различни стила уиски, които правилно поднесени и гарнирани с информация и доза хумор да ни накарат да разсъждаваме по темата “ Качество, а не количество „. Защото това трябва да преследва всяка дегустация, ако има претенциите, че е нещо различно от безцелно наливане с алкохол. Казвал съм го и преди – не се изисква умение или усилие, за да се напиеш и да похарчиш 20-25 лв за първия алкохол от рафта. Защо обаче трябва да си дадем парите именно за него и не може ли да намерим по-добра алтернатива? На този въпрос също се мъча да дам отговор по време на уиски класовете. Затова и марките, които представям са далеч от общодостъпните. Моята цел не е да ви срещам с известните маркетингови балони – идеята ми е да ви разкривам непознати вкусотии от почти непопулярни дестилерии. Но усещам, че съм настроен прекалено философски и ще прекратя размислите за качеството и количеството.
Какво представих на 09.12.? Уискитата бяха 5 и включваха представители от САЩ, Ирландия и Шотландия.
1. Започнахме с Blanton`s single barrel Kentucky straight bourbon.
Уиски, което се презентира в красива бутилка и носи силен спомен за дърво, съчетан с нотка плодове като от ягоди и череши, киснати в алкохол. Особеното при този Блантънс е, че е пълнен само от една бъчва в дестилерията на Buffalo Trace, като за първи път се появява през 1984г. по инициатива на мастър дестилъра Елмър Т. Лий.
2. Green Spot single pot still whiskey.
Свежест, зелени ябълки и ваниия очертават профила на това леко /“лятно“ уиски/. Произвеждано от дестилерията в Мидълтън, то носи духа на присъщото на Ирландия уиски от категорията „single pot still“. Казано по-просто – включва уиски, произведено от покълнал и непокълнал ечемик, дестилирано през меден казан. По време на събитието намери своите фенове предимно сред дамите.
3. Longmorn 15 y.o. single malt whisky.
Уиски N 1 за мен на дегустацията. Чудесно, богато уиски, чийто вкус носеше силна пикантност. Тази красота приляга на времето навън. Колко струва? Съжалявам,но вече е спряно от производство – можете да го откриете на някои места за около 200-300 лв. Струва ли си цената? Аз го купих преди около 2 години за 60 лв. Вие преценете.
4. Springbank 10 y.o. single malt whisky.
Отново запомнящо се уиски. Нежният в началото ароматна свежи плодове бе допълнен от пикантност и спомен за опушеност при вкуса. Всичко това обединено в течност с натурален цвят, нестудено филтрирана и при 46%. Отново уиски като за студено време.
5. GlenDronach 21 y.o. single malt whisky.
Шери гигантът. Представете си масивен танк – необходимо му е време да се задвижи и да поеме в правилната посока, но направи ли го, няма спиране. 48%, натурален цвят /няма да спра да го повтарям – когато някой ви заговори колко прекрасно е уискито от каталога му, вие го попитайте дали производителят „мами“ възприятията на клиента с подсилен цвят/, нестудено филтрирано. Уиски N 2 в моя избор.
И какво се оказа – за 5 класа ви представихме 23 уискита от Тайван, Япония, САЩ, Ирландия и Шотландия. Трудно ли е? Лесно няма или ако има, то това не е моята посока. Страшно ли е? Не, освен ако не обичате хубавата приятелска атмосфера по време на дегустацията. Скъпо ли е? За вас – не, за мен също, защото обичам това, което правя и каквото и да ми коства го правя с удоволствие. Ще спра ли да го правя? Споменах ви в началото – инат съм. До момента около стотина приятели са ме уважили, но пък в Шумен живеят поне 40 хиляди пълнолетни, които все още не са се престрашили. Но и това ще стане. 🙂
До нови срещи, приятели и весели празници!
