Whiskeytemple_Vladimir 
Зимата не изневери на традицията да ни разкрива сериозния си характер в началото на месец януари. Последните години май все след Нова година ни затрупва първия бял и пухкав сняг. Днешният трети януари предложи сериозна доза зимен хлад и сняг, на които успях да се насладя в ранните часове на деня. По-късните оставих за поредното уиски ревю в блога Храм на уискито, в което този път реших да ви запозная с едно силно опушено уиски от о-в Айла, каквото по мое мнение би подхождало на суровия климат навън. Днес сме на вълна Port Charlotte Scottish barley single malt whisky, роден в пещите на дестилерията Bruichladdich /подробна информация за нея може да откриете в раздела „Дестилериите А-К“ или в отделните статии, посветени на уиски с марката Bruichladdich/.
За първи път ви представям уиски с името „Порт Шарлът“. Преди всичко е поясня, че то е произведено в споменатата вече дестилерия Брухлади. Независимо от това, то носи името на селце в близост до нея, в което преди близо 200 години била изградена дестилерията Lochindaal, функционираща от 1829г. до 1929г., чието начало поставил Колин Кемпбъл. През 1929г. дестилерията Лохиндал била затворена. И така до 2007г., когато била „съживена“ от собствениците на Брухлади, които заявили, че планират да я изградят отново в градчето Порт Шарлът, в което към днешна дата са останали някои от постройките на Лохиндал. Началото на новия `и живот било поставено с дестилирането на силно опушеното уиски Port Charlotte, което било дестилирано в медните казани на Брухлади. Новата дестилерия обаче все още не функционира, може би поради финансови затруднения и се очаква са види бял свят в идните години – оборудването `и е набавено от затворената вече дестилерия на Inverleven. За сметка на това, Брухлади вече предлага няколко дестилата с името `и, които явно трябва да подгреят „сцената“ за бъдещия рецитал.
Уискито на Брухлади Port Charlotte е 50%, като ечемикът му е сушен от огън, подхранван от горящи торфени буци, при което опушеността му се равнява на 40 фенолни единици /40 ppm/ и е сходнa с тази при Laphroaig 10 y.o. На етикета на бутилката гордо стои и надписът „100 % scottish barley“, което на български ще рече, че използваният ечемик произлиза изцяло от Шотландия /някои дестилерии от о-в Айла ползват ечемик от острова/. Това подсказва, че често в шотландската уиски индустрия се ползва ечемик, внасян и от други страни – Финландия е една от тях. Цветът на уискито беше приятно златист, от което съдя, че може би уискито не е оцветено. Не мога да заявя с категоричност и дали течността е студено филтрирана, тъй като не разполагах с цялата бутилка, а с мостра, предоставена ми любезно от Филип Станчев, който направи и заглавната снимка, за което му благодаря. След добавянето на вода консистенцията се замъти и по това съдя, че не е студено филтрирана.
Аромат – свежи жълти плодове, цитруси, сред които доминира лимонът, банани и ананас, силна медена нотка, спомен за нафталин, мазило /медикамент/ и силна опушеност. Усетих още силна пикантност, спомен за черен пипер, зад която прозира сладост, дървесност, ванилия и стафиди. С вода /уискито е 50-градусово и добавянето `и е силно препоръчително/ – повече опушеност, пикантност, малцова сладост, далечна плодова асоциация, кокос, още ванилия и заквасена готварска сметана. Вкус – сладък, силно спиртен и пикантен, опушен, слабо горчив и малцов. С вода – още горчивина и опушеност, сладост и ментова усещане. Финал – траен, с доминиращ спомен за дим и опушеност, бадеми, сладост, малц, може би жълт плод, метална нотка и последваща сухота в устата, дължаща се може би на високия градус, изчерпващ водното съдържание от езика. С вода – горчивина като от грейпфрут и още опушеност.
Оценка: 83/100. Цена: около 110 лв.
Оценка: 83/100. Цена: около 110 лв.
В обобщение: младо и сурово уиски, при което е трудно да се говори за комплексност. Мисля, че студената зима е неговият сезон, като идеално служи за контраст на мразовитостта навън. Успява да „запали“ чашата и да вдъхне живот в измръзналите крайници.
Наздраве, приятели!
