Dark Mode On / Off

Bruichladdich The Classic Laddie single malt whisky

 Предстоят ми поредица от интересни предколедни статии. Не че написаните до сега не бяха интересни. 🙂 Подготвям ви няколко /20 и повече/ специфични ревюта, като началото поставям с Bruichladdich The Classic Laddie single malt whisky. Уиски, което идва от особено място, в нетрадиционно „облекло“ и алкохолен градус. Да започваме!

 В началото правя едно уточнение, което ми се струва полезно. Името на дестилерията е някак чепато и поне на мен ми беше трудно в началото да го произнеса и да си изкълча езика. На български Bruichladdich се изговаря „Брухлади“, но ако му казвате приятелски „Лади“, също биха ви разбрали. Пък и си го пише на бутилката. 

 Дестилерията се намира на о-в Айла. Онзи остров с изключително торфените уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Брухлади-то в този му вариант обаче се води неторфено /е, има си малко, но не е болка за умиране/. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда. В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от Whyte & Mackay. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името „Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore. През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. И преди да пристъпя към моите бележки, да не пропусна да спомена, че дестилерията се слави с това, че в процеса на дестилиране и бутилиране на уискито не се използват компютри. Такива има в административните кабинети, разбира се, но дейността се извършва изцяло от хора. Може дори да я проследите, като посетите сайта на марката, където има линк към онлайн камерите, монтирани в сградата на Брухлади. Аз погледах малко. Не е събитие, което ще преобърне живота ви, но ми се стори интересно да бъде отбелязано.

 Уискито от снимката, което ще ви представя в следващите редове, се казва The Classic Laddie. Идва в интересна синя кутия и бутилка /снимката по-долу/, на която няма означение на възрастта на течността. Всъщност този дестилат заменя 10-год. Лади и това не се харесва на повечето любители на бранда.

 Моята бутилка я намерих в Tobacco bar. При цена от около 140-150 лв. беше намалена на 100 и не се стърпях. Какво знаех за уискито преди това? Че не е торфено и че е с алкохолен градус от 50. Знаех, че дестилерията произвежда още два други дестилата – торфеният Port Charlotte и торфеният звяр Octomore /звяр е, защото съдържанието на торф е между 100 и 169 феноли на милион /ppm/, което съпоставено с 40 ppm при Lagavulin 16 y.o. single malt whisky или около 60 при Laphroaig 10 си е наистина чудовищна разлика/. Знаех още, че уискито идва с натуралния си цвят и че не е студено филтрирано, но затова накрая.

 По традиция започвам с аромата на уискито. Тук той е пикантен, леко тревист, флорален, леко торфен и опушен, меден, с нотки ябълки и карамел. С добавянето на вода стана по-сладникав и меден, дървесен, по-слабо пикантен, като ми се открои сладкиш от типа на щрудела или тиквеник, както и спомен за сушени плодове. Изпъкна и торфът, който напук на твърдяната му липса аз открих. Вкус – лек торф, опушен и стипцив, пикантен, сушени плодове, горчив, крем карамел. Водата не отключи нещо различно, като единствено пикантността отстъпи на сушените ядки. Финал – среден, малцова сладост, мед и опушено/ слаб торф. Това открих и при добавяне на вода.
 
 Оценка: 85/100. 

 В обобщение: уиски, което не ме впечатли особено с чисто вкусовите си качества. Не го намирам за особено комплексно. Въпреки че се води неторфено носи спомен за профила на дестилерията, от която произхожда. Накратко: липсва ми елемента „УАУ!“. Но!

 Горното важи за вкусовите му качества. Какво ми направи приятно впечатление? Първо, високият алкохолен градус, позволяващ по-широка манипулация на течността от страна на пиещия с добавянето на нужното количество вода. И второ, това, че уискито не е студено филтрирано. Не страдам от предразсъдъци относно наличието или лирсата на добавен оцветител Е150, защото той доказано не променя вкуса на напитката. Но ценя производителите, които не прибягват до метода на студената филтрация. С добавянето на вода в чашата течността се замъти по един изключително приятен начин, което подсказва именно това, че няма последваща намеса върху „чистотата“ на крания продукт. Това адмирирам. Скоро ще ви представя друг представител на дестилерията, този път с конкретно означение на възрастта и с по-специфичен характер.

 Качество преди количество! Наздраве!
 



 Bruichladdich The Classic Laddie single malt whisky

 
 
 
 I’m entering into a series of interesting pre-Christmas articles. Not that the written so far were not interesting. 🙂 I’m preparing for you some /20 and more/ specific reviews, as I set the beginning with Bruichladdich The Classic Laddie single malt whisky. A whisky that comes from peculiar place in an untraditional „clothing“ and alcoholic strength. Let’s start!

 The distillery is located at the island of Islay. That one island with an extremely peated whiskies. You know I’m not such a fan of them, although I find them quite interesting. The Bruichladdich in this variation itself, however, is unpeated /well, there’s a small amount of peat, but it’s not a dealbreaker/. The distillery is founded in 1881 by the Harvey brothers –  Robert, William and John, as it remains a family-owned distillery until 1929, when the production stops. The Harveys, however, were a dynastic whisky family /according to data since 1770/, which meant only one thing – gained experience that to be materialized in a good-quality product. In 1938 was sold to Hatim Attari, Joheph Hobbs and Alexander Tolmie for the sum of £23,000. In the following decades, the distillery kept changing the ownership, as in 1975 was acquired by Whyte & Mackay. In 1995 the distillery closed its doors again and in 2000 was sold to a consortium, that operated under the name ‘Bruichladdich Distillery Co. Ltd.’ /driving force behind the purchase was the independent bottler „Murray McDavid“/ for £6.5m. The new owners decided to bring the distillery to new heights and for Production Director was appointed Jim McEwan /who retired last month/, the former Bowmore manager. In 2001, the capacities enliven again and the production revived. And so until 2012 when the distillery was acquired by „Remy Cointreau“, but now for the sum of £ 58m. Before I proceed to my notes, I want to mention that the distillery is known for that they are not using computers in the process of distilling and bottling the whisky. They have computers in the administrative offices, of course, but the activity is performed entirely by men. You can even track it by visiting the website of the brand, where there’s a link to the online cameras, installed in the building of Bruichladdich. I watched a little. Not an event that will overturn your life, but it seemed interesting to be noted.

 The whisky in the picture, which I’ll present you in the following lines is called The Classic Laddie. It comes in an interesting blue box and bottle /the photo/, on which there is no age statement. Actually, this distillate replaces the 10-year-old Bruichladdich and the most of the fans of the brand are not pleased with this.

 I found my bottle in Tobacco bar. Its price was reduced from 140-150 lv to 100 and I could not resist. What did I know about the whisky before? That it is non-peated and has an alcohol content of 50%. I knew that the distillery produces two other distillates – the peated Port Charlotte and the peaty beast Octomore /it’s beast, because the content of peat is between 100 and 169 ppm, which compared to 40 ppm at Lagavulin 16 y.o. single malt whisky or about 60 ppm at Laphroaig 10 is really monstrous difference/. I also knew that the whisky comes with its natural color and it is non-chill filtered, but about that on the final.

Traditionally I start with the aroma of the whisky. In this case it is spicy, slightly grassy, floral, slightly peaty and smoky, honeyed, with hints of apples and caramel. With the addition of water became sweeter and more honeyed, woody, less spicy, as I recognized something like strudel or pumpkin cake, as well as remembrance of dried fruits. The peat, which in spite of the statements for its lack I found, also stood out. Taste – light peat, smoky and acerbic, spicy, dried fruits, bitter, creme caramel. The water does not unlock anything different, as only the dried nuts prevailed over the spiciness. Finish – medium, malty sweetness, honey and smoky/ light peat. That’s what I found and after adding water. 
 Assessment: 85/100.

 In summary: a whisky, that did not impress me much with its taste qualities. I did not find it particularly complex. Although, it is said to be unpeated it bears a memory of the profile of the distillery of origin. Briefly: I miss the „Wow“ element. But!

The above mentioned applies to its taste qualities. What did make me a pleasant impression? Firstly, its higher alcohol content, allowing to the drinker a wider manipulation of the liquid by adding the right amount of water. And second is that the whisky is non-chill filtered. I have no prejudices concerning the existence or absence of added coloring agent E150, because it is proved that it does not influence the taste of the drink. But I respect the producers, that do not resort to the chill filtering method. With the addition of water in the glass, the liquid turned cloudy in a very pleasant way suggesting exactly that there is no subsequent intervention on the „purity“ of the final product. I admire this. Soon I will present you another representative of the distillery, this time with an age statement and with more specific character.
Quality over quantity! Cheers!

 
#bruichladdich #distillery #discontinued #cuvee #claret #bordeux #wine #chateaulafleur #16yearsold #pomerol #singlemalt #scotch #islay #scotland #whiskey #orgasmic ##whiskyporn #bulgarianwhiskyblog #whiskyreview #whiskeytemple #winecask #matured #bourbonbarrels #sherry #france Guys, guys, wait for a minute. I’ve just finished sampling one of the best whiskies I’ve had so far. It’s relatively young and it comes from Bruichladdich distillery/ again/. And again it’s discontinued. Part of the „Cuvee“ series this one finished its maturation in #bordeaux casks from Pomerol region in France. This dram is so gentle, so refined that if I had a closed bottle i`d marry it… Ok, I wouldn’t do that, but I would shared it with my girlfriend, who definitely would love it too. Fruits, raspberries, raspberry jam and raspberry cheesecake, gentle fruit notes, vanilla and remembrance of port wine and honey. Stunning! Well done, #bruichladdich!
Снимка, публикувана от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

2 Comments

  1. Уискито е едно от най- интересните като мирис и вкус. Уникално, но не за всеки. С всяка нова бутилка можете да откриете нещо ново…. Градус като за истинско шотландско уиски STRONG, WOW. Едно от най добрите цена/качество. Но както се казва: за всеки влак си има пътници. BRUICHLADDICH е …. да не говорим за BLACK ART

    1. Привет,

      благодаря за коментара. Все още имам нещичко от него в бутилката и ще се завърна към „класическото“ Лади. А дестилерията е чудесна в разнообразието на продукцията си.

      Наздраве,
      Владо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram