Dark Mode On / Off

Port Charlotte 10 y.o. single malt whisky /2018 release/

 За мен е удоволствие да ви приветствам в поредното уиски дефиле, излъчвано в блога Храм на уискито, в което ще си поговорим за шотландските дестилерии с красиви личностни разклонения. Визирам Брухлади /Bruichladdich/ от о-в Айла, която по подобие на Спрингбанк /Springbank/ от полуостров Кинтайър, бутилира малцовото си уиски под три различни имена, съобразно наличието или отсъствието на влияние на торф. Едноименното Брухлади е неопушеният представител, Октомор /Octomore/ е торфеното чудовище, носещо висока степен на фенолни съединения, дължащи се на опушване/ сушене на ечемика с горящ торф, а Порт Шарлът /Port Charlotte/ е името на по-слабо опушеното едномалцово уиски на Брухлади.
 Откъде е черпено вдъхновение при избора на име за уискито Порт Шарлът. Ако потърсите информация, ще попаднете на данни, че Брухлади отстои на няколко километра от селцето Порт Шарлът. То е основано от Уолтър Кемпбъл през 1823г. и е кръстено на майка му. Самото селце/ градче възникнало с единствената цел да осигурява подслон на трудещите се в дестилерията Lochindaal /Лохиндаал/, известна и като Rhinns distillery, а по-късно и като Port Charlotte distillery. Дестилерията Лохиндаал просъществувала до 30-те години на 20-ти век, като след преустановяване на дейността `и част от сградите били закупени от „Bruichladdich distillery company“ през 2007г., с идеята там да се произвежда опушеното уиски. Поне до скоро тази идея все още не бе реализирана.
 Кога точно ще можем да опитаме уиски от дестилерията на Порт Шарлът никой не се ангажира да каже. Дотогава обаче на наше разположение са опушените версии, произведени в Брухлади. Днес ви срещам с Port Charlotte 10 y.o. single malt whisky, което се появи на пазара през 2018г. и ако не бъркам, бе първата 10-годишна общодостъпна интерпретация на Шарлът. Освен нея се предлагат и разновидности на по-крехка възраст /с 6-годишно уиски на PR предстои да ви запозная в близко бъдеще/, а в летищната мрежа бяха пуснати в продажба и някои 12-годишни уискита, носещи и по-висок градус, но те носеха още старата прозрачна визия на бутилките.
 Освен красивия дизайн на новите бутилки, съществува още една причина да тача Брухлади /всъщност още няколко/ – не пестят информация за продуктите си и не ни пробутват алабализми и легенди. Кутията, която не виждате на снимките, сама по себе си е щедра на данни за самия дестилат, но най-изчерпателните данни за него може да откриете в сайта на дестилерията. От прочита им става ясно, че нивото на опушеност при Port Charlotte 10 y.o. е 40 феноли на милион, което го доближава до 10-годишния Лафройг. За разлика от него обаче, този Порт Шарлът е бутилиран при завидните 50% алкохолно съдържание, не е оцветен с карамел е150 и не е студено филтриран – това означава, че не са премахнати маслата от зърното, които водят до богато усещане за вкуса на напитката. В сайта изчерпателно е описан и вида на отлежаването – 65% от ползваните бъчви са от американско уиски /бърбън, а може би и тенеси/, първо пълнене, 10% са refill бъчви от американско уиски, в които преди това е отлежавало вече уиски на дестилерията, а 25% са refill бурета от френски вина, в които също вече е било съхранявано уиски на Брухлади. Посочен е и произходът на ечемика – добит е единствено от района около Инвърнес.
 Аромат – интензивен, обилно плодов мирис като от кокос, манго, ананас, банани, сочно жълто грозде, нотки ванилов сладолед с плодов/ бананов топинг, плодова дъвка с мирис на пъпеш или банан, десерт с бананов мирис, праскови, асоциация със сладко бяло вино. Долавя се не малка опушеност, оставяща усещане за барбекю. Долових още нотки евкалипт, кроасан или еклер с ванилов крем. Мирисът ми напомни на този от сладкарница, в която има и щанд са сушени плодове. Нотки варена млечна царевица, канела, бял шоколад, зелена растителност и усещане като от прясно окосена трева, парфюмност и портокалов мармалад. С вода – жълти плодове, цариградско грозде, сочен зрял жълт плод, бял шоколад, марината и спомен за мириса на асфалт. Вкус – пикантност, щедра сладост, нотки жълти екзотични плодове, пъпеш, доза минералност, прах, тревистост, слаб медицински нюанс на опушеността, слаби танини, бадеми, цитрус, канела и джинджифил. С вода – сладост, лакта, по-слаба пикантност и танини, по-силен мотив на жълти плодове. Финал – среден до траен, нотки дим, сладникаво-нагарчащо усещане, бадеми, танини, черен шоколад, мента, охлаждащо действие, слаба сухота и леко накиселяващо усещане, жълт плод, който прозира под опушеността. С вода – сладост, слаба цитрусова горчивина, дим и тревистост.
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между 50 и 60 евро.
 В обобщение: опушено уиски, при което влиянието на торфа и силните плодови заемки съществуват с хармония.     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram