Whiskeytemple_Vladimir 
Някои марки, някои дестилати остават като символ, като неизбледняващ спомен за качество или за породени приятни емоции. Джони Уокър е бранд със световна значимост, оставил приятен емоционален белег в много хора. Тази му популярност често бива експлоатирана незаконно със създаването на фалшификати. В други случаи някога добри партиди от смесените уискита силно контрастират с други, по-слаби, което разминаване се дължи основно на подбора на бъчви и на отделните малцови и зърнени уискита, ползвани за създаването му. Каквото и да си кажем, славата на „Златното Джони“ се движи пред него и който го е опитал е останал приятно изненадан. Бях чувал, че е блендът е добър и качествен, но покрай многото малцови задачи оставаше в задните редици.
Тази снежна и доста студена вечер ни предостави удобен случай най-накрая да го опитам. Казвам „най-накрая“, защото Gold Label 18 y.o. вече не се предлага, а в заведенията или в магазините са останали последни бройки. Причината – Gold Label Reserve е новото “ благородно“ уиски в гамата на Уокър, което взе цвета на стария пълнолетен бленд. Той от своя страна придоби платинен нюанс и вече се предлага като Johnnie Walker Platinum Label 18 y.o. blended whisky. Нищо не се губи в природата, нали? 🙂
Основите на марката били положени в ранните години на 19-ти век от Джон „Джони“ Уокър, който започнал да предлага уиски от бакалията си в градчето Ayrshire, Шотландия. Уискито, което предлагал било бленд, купаж от уискита, и бързо придобило популярност. Но едва след смъртта му в края на 60-те години на 19-ти век марката набрала скорост, която я движи и към днешна дата. Славата `и се свързва с нахъсаните за постигане на успех син и внук на Джони Уокър, съответно Александър Уокър и Александър Уокър Втори, които превърнали авантюристичното начинание на своя предшественик в успешен бизнес. И за да илюстрирам какво е сторил синът Александър с компанията и с разпространението на уискито ще спомена, че по времето на Джони приходът от търговия с уиски варирал около 9% от общите постъпления, а в последните години на Александър този дял вече бил около 90%. През 1865г. синът и внукът представили техния първи бленд – Walker`s Old Highland. През 1870г. въвели и познатата форма на бутилката, която позволявала по-лесното `и транспортиране и устойчивост към чупене. Променили и разположението на етикета – наклонили го под ъгъл от 24 градуса, като по този начин успели да съберат повече информация, видима на лицевата част на бутилката. В началото на 20-ти век последвала нова иновация – цветното означение на различните видове уиски. През 1908 г. на етикета на бутилките се появило и името на „родоначалника“ – самият Джони Уокър. По това време било въведено и познатото ни ходещо човече, превърнало се в символ на вечния стремеж към развитие и усъвършенстване. През 1909г. било презентирано и уискито, познато ни като Johnnie Walker Red label, съществуващо до този момент като Walker`s Special Old Highland Red Label. Било създадено с идеята да се смесва със сода. По време на Втората Световна война производството било спряно. През 1932 г. на пазара било пуснато и уискито Johnnie Walker Swing, което било затворено в една различна по форма бутилка, която се поклащала весело в ритъма на вълните на луксозните презокеански кораби. Било `и отредено обаче да придобие повече слава след 1945г. Сменили се и няколко собственици, за да се достигне до настоящия, а именно лидерът в алкохолната индустрия – Diageo, появил се в резултат на сливането на бившите собственици от Guinness и Grand Metropolitan.
Основите на марката били положени в ранните години на 19-ти век от Джон „Джони“ Уокър, който започнал да предлага уиски от бакалията си в градчето Ayrshire, Шотландия. Уискито, което предлагал било бленд, купаж от уискита, и бързо придобило популярност. Но едва след смъртта му в края на 60-те години на 19-ти век марката набрала скорост, която я движи и към днешна дата. Славата `и се свързва с нахъсаните за постигане на успех син и внук на Джони Уокър, съответно Александър Уокър и Александър Уокър Втори, които превърнали авантюристичното начинание на своя предшественик в успешен бизнес. И за да илюстрирам какво е сторил синът Александър с компанията и с разпространението на уискито ще спомена, че по времето на Джони приходът от търговия с уиски варирал около 9% от общите постъпления, а в последните години на Александър този дял вече бил около 90%. През 1865г. синът и внукът представили техния първи бленд – Walker`s Old Highland. През 1870г. въвели и познатата форма на бутилката, която позволявала по-лесното `и транспортиране и устойчивост към чупене. Променили и разположението на етикета – наклонили го под ъгъл от 24 градуса, като по този начин успели да съберат повече информация, видима на лицевата част на бутилката. В началото на 20-ти век последвала нова иновация – цветното означение на различните видове уиски. През 1908 г. на етикета на бутилките се появило и името на „родоначалника“ – самият Джони Уокър. По това време било въведено и познатото ни ходещо човече, превърнало се в символ на вечния стремеж към развитие и усъвършенстване. През 1909г. било презентирано и уискито, познато ни като Johnnie Walker Red label, съществуващо до този момент като Walker`s Special Old Highland Red Label. Било създадено с идеята да се смесва със сода. По време на Втората Световна война производството било спряно. През 1932 г. на пазара било пуснато и уискито Johnnie Walker Swing, което било затворено в една различна по форма бутилка, която се поклащала весело в ритъма на вълните на луксозните презокеански кораби. Било `и отредено обаче да придобие повече слава след 1945г. Сменили се и няколко собственици, за да се достигне до настоящия, а именно лидерът в алкохолната индустрия – Diageo, появил се в резултат на сливането на бившите собственици от Guinness и Grand Metropolitan.
Уискито е 40-градусово, с подсилен цвят и е студено филтрирано. Представлява смес между няколко малцови дестилати от портфолиото на Diageo и едно или няколко зърнени /царевични/ уискита, получени в някой от малкото на брой зърнени индустриални комплекси в Шотландия. Чувал съм, че рецептата предвижда по-висок процент малцови уискита, в сравнение с Johnnie Walker Black Label 12 y.o., но не съм сигурен какво е съотношението им.
Аромат – зрял, комплексен мирис, с нотки тирамису, зрели /ябълки/ и печени плодове, сладко от ягоди, тревистост, джинджифилова пикантност и спомен за пакетче с подправки, карамел и карамелизирани орехи, орехов ликьор, течен шоколад с нотка кафе, плодова дъвка, слаба дървесност. След време се появи и спомен за опушеност, за сол и лека морска нотка като от миризмата на морския бряг и водораслите. Долових и асоциация със захарен памук. Вкус – пикантност, слаба опушеност, масленост, плодова сладост, флоралност, восък и мед. Финал – траен, сгряващ, пикантен, сушено плодов, мента, мед, сладост, малцов и доза спиртност.
Оценка: 87/100. Цена: срещал съм го до 150-160 лв.
Оценка: 87/100. Цена: срещал съм го до 150-160 лв.
В обобщение: слуховете се оказаха верни – блендът е вкусен и носи зрял облик. Бих го повторил.
Това е велик бленд с осн CLYNELICH.