Отново е време за Dalmore! Tози път ще си говорим за уиски без означение на възраст. Уискито е 40-градусово, с подсилен с карамел Е150а цвят и е филтрирано. Предлага се в литрова разфасовка и е на пазара от 2013г., когато е пуснато за продажба в магазините по летищата. Постепенно се разпространява и извън тях, като вече може да се намери и в България за цена между 70-100 лв. Носи името „Храброст“ и е вдъхновено от постъпката на представител на клана Макензи, който през 13-ти век спасил при лов шотландския крал Александър Трети от побеснял елен. Отлежава в бъчви от бърбън първо пълнене, идващи от Бостън и Клермонт, в бъчви от шери Матусалем първо пълнене на Gonzales Byass и в бъчви от порто от областта Дуоро в Португалия. Повече за дестилерията и за другите дестилати на Даумор, които съм пробвал може да откриете тук.
Моите впечатления:
Аромат – силно шери влияние /наистина силно/, кленов сироп, петмез, ром, кафе, която нотка се засилва, ликьорност /вишни и череши – ферментирали/, земна нотка, сушени сини сливи, стафиди, фурми, индийско орехче, черен пипер, горена захар, карамел. С времето се засилва мириса на кафе и шери нотките. Вкус – сух, впоследствие сладък и пикантен, кафе, обилни сушени плодове – кайсии, фурми, сливи. Стори ми се малко хапещ, издавайки, че уискито вътре е преимуществено младо /като цена е позиционирано между Dalmore 12 и Dalmore 15/. “ Виновник“ за пикантността може би са и европейските шери бъчви, които придават и такъв профил. Финал – сушени плодове, сладост и лека пикантност, лек метален привкус /отново издаващ младост/, мед, шери, слаба горчивина като от какаов шоколад.
Оценка: 83-84/100.
Оценка: 83-84/100.
В обобщение: не лошо уиски, при което шерито добре прикрива младостта на дестилата. Достъпно като цена при добри вкусови качества.