
По-добре късно, отколкото никога! Така мога само да обясня забавеното отразяване на организираните от екипа на Храма на уискито уисдки дегустации в Шумен. Изминаха два месеца от първата, но едва сега намирам няколко минути и часове, за да нахвърля впечатленията си. Т.е., да си направя разбор като селекционера от Мировяне. Лято е /макар и обилно напоено и разхладено/ и сега му е времето за подобен вид статия и анализи. Есента пък е време за нови класове.
Първата проведена уиски дегустация в Шумен бе от 18.03.2015г., ако не бъркам датата, и на нея ви представих чудесните Dalwhinnie 15 y.o., Dalmore 15 y.o., GlenDronach 15 y.o. и Bowmore Darkest 15 y.o. single malt whisky. Вече писах за нея и може да откриете статията ми вдясно, в категорията „Етикети“. Като за първи път в началото бях леко притеснен, но към края атмосферата предразположи към едно чудесно изкарване, за което говореха и усмихнатите лица на присъстващите. И тъй като знаем, че желязото се кове докато е горещо, а малцът се пие с усмивка, реших сравнително бързо да проведа втория уиски клас. Покрай такова събитие си има не малко организационна работа и 30 дни не са чак толкова дълъг срок за подготовка. Пък имах други лини и професионални ангажименти, които окупираха вниманието ми. Ето така се стигна до Клас 2.0 от 25.04.2015г.

И ако на първото събитие дегустирахме четири уискита /едното предоставено от приятелите от Maxxium България/, то сега напитките бяха пет. Идеята ми беше с тях да представя пет различни напитки, представляващи по един отделен уиски свят. Не случайно кръстих събитието с името “ Уискита от света“. Началото постави бърбънът Basil Hayden Kentucky straight bourbon, произвеждан от Jim Beam като част от лимитираната серия „Small batch“. Спрях се на него, защото ми се стори удачен избор за премиум бърбън, при който голяма част от сместа е заета от ръжта като зърнена култура, която се тачи в САЩ.

Следващият дестилат бе този на Redbreast 12 y.o. single pot still whisky, който получих от приятелите от Перно Рикар България/ Jameson България. Споделих им какво искам да направя и скоро след това бутилката бе при мен. Това уиски е едно от любимите ми ирландски. Не е нито бленд / смес между малцово и зърнено уиски/, нито чисто малцово уиски. Това е специфично ирландско уиски, при което са смесени покълнал и немалциран ечемик, за да се получи смес, която впоследствие се дестилира в меден казан /по-точно в три медни казани, тъй като уискито е тройн дестилирано/. Благинката бе доста свежа на мирис и вкус и зелените плодови и тревисти нотки се харесаха на мнозина. Скоро ще публикувам и повторното му ревю, а дотогава може да прочетете впечатленията ми за марката в раздела “ Дестилериите А-К“.

Третото уиски беше това на Ямазаки – Yamazaki Distiller`s Reserve single malt whisky. Едномалцово уиски без означение на възраст, което обаче мен ме зарадва. Особено след като го дегустирах месец след класа в домашни условия. За нещастие само то ще се предлага вече в България поради решение на собствениците от Suntory. Японците имат какво да предложат и идеята ми беше да запозная присъстващите с един от техните продукти, произведен изцяло в духа и традициите на шотландските традиции.

Kavalan Concertmaster single malt whisky беше четвърто по ред в списъка ни. „Младеж“ от Тайван на фона на шотландските 12, 15 и по-стари уискита, който обаче ми хареса доста. И не само на мен. Финиширал в бъчви от порто това уиски се бе превърнало в измамно вкусна и сладка течност, която приканва с чудесен плодов аромат. Чудесно! На кого не би се харесало? На тези, които не обичат прекомерно сладките и доминирани от винения финиш уискита.

BenRiach, този вкусен BenRiach! Бенриах е дестилерия, управлявана от шотландско-южноафрикански корпоративен субект, който не се числи към нито един от огромните и състоятелни международни собственици на алкохолни марки гиганти. Конкретното уиски бе 15-годишно и бе финиширало старееното си в бъчви от шери Pedro Ximenez. И за него последваха много гласове в края на дегустацията. Победител не бе излъчен, тъй като гласовете се поделиха между петте крадиви напитки.

Какво мога да кажа в обаче за класа? Не обичам излишната скромност и затова си мисля, че се представихме доста добре /към мен прибавете и красивата девойка с тъмната коса от последната снимка и ще получите екипа на Whiskeytemple/. Тези ми изводи се подсилват от впечатленията на присъстващите, които сложиха усмивки на лицата си и съм сигурен, че се прибраха с доза приятно настроение от срещата с тези течни вкусотии, заредени може би и от приятелската атмосфера на събитието.
Уиски клас 3.0 от 11.06.2015г.
Но тъй като знаех, че можем да покажем още няколко чудесни дестилати преди летния отпускарски сезон и затова реших в средата на юни, преди да сме се издавили от летните порои, да организирам и проведа още един дегустационен клас.

Като за финал на „сезона“ исках да предложа нещо още по-интересно. Затова се спрях на два символа – дестилериите на Macallan и на Glenfiddich, представяни от техни редки, а част от тях и вече спрени от производство напитки.

Началото постави Macallan 10 y.o. Fine Oak single malt whisky. 10-годишно малцово уиски, което е част от линията Fine Oak на Макалън, поляризираща мненията на уиски ентусиастите. Защо? До въвеждането `и Макалън носи славата на дестилерия, предлагаща уиски, отлежало в шери бъчви от Херез, Испания. По ред причини тази серия – Sherry Oak, става все по-трудно достъпна и по-скъпа, като запасите от такова уиски намаляват. Затова Макалън решават да обогатят асортимента с уиски, стареещо и в бъчви от бърбън, финиширащо в бъчви от шери. И този им ход не се харесва на мнозина, тъй като и цените се повишават. Какво не ми хареса на мен? Политиката на Макалън спрямо това 10-годишно уиски. В сайта си сочеха, че било удачно да се консумира в коктейл… Неуважение, което неим прави чест, защото уискито никак не е лошо. Да, не е най-доброто на света, но не заслужава смесването му с разни добавки. Намери своите фенове на класа.

Macallan 10 y.o. Sherry Oak single malt whisky. Второто уиски на Макалън, част от спряната гама Sherry Oak, за която писах по-горе. За уискито може да се кажат само добри думи. Цялостно отлежаване в шери бъчви от испански дъб, но не изцяло в първо пълнене. Типичните шери нотки, съчетани по-майсторки начин. Заедно с третото уиски поделиха призовото първо място на вечерта.

Третото уиски – Glenfiddich Master`s Edition single malt whisky. Уиски без години, може би около 12-13 годишно, с отлежаване в бъчви от бърбън и шери. Много свежо в началото, а след минути на контакт с въздуха се появиха и следите от шерито. Може би моят фаворит за вечерта, следван на косъм разстояние от Macallan 10 Sherry. Течността успя да изненада и присъстващи, които поначало не са от феновете на Гленфидих.

Glenfiddich 12 y.o. Caoran Reserve. Торфената изненада на вечерта, която плени почти всички. Свеж, бананово-кремов мирис, съчетан със слаб торфен вкус и послевкус. Много приятно уиски, което за нещастие също не се произвежда. С удоволствие ще пробвам и другата вариация на Caoran Reserve със сивия етикет, което може би ще се случи по-скоро от очакваното.
В обобщение: проведох 3 класа, на които успяхме да се насладим на 13 чудесни уискита, които в Шумен няма къде да бъдат дегустирани. Създадохме приятни емоции в присъстващите, които бих си позволил да нарека приятели. Намерих „щаба“ на Храма на уискито, в който мога чудесно да организирам подобни събития – Primo, bar & grill – Шумен. Положихме и основите на бъдещи приятелски отношения с част от вносителите на уиски. Надявам се да съм успял да покажа, макар и само малка част, от красотата на уискито и на уиски културата. Вече е лято и сезонът не е от най-подходящите за уиски дегустации. Затова ще продължим с този род събития на есен, когато се надявам повече хора да проявят желание и да се престрашат да присъстват. До тогава аз продължавам с писането на статии с регулярното представяне на различни уиски вкусотии от близо и далеч.
Наздраве, приятели! Качество преди количество! 🙂
