Dark Mode On / Off

BenRiach 16 y.o. single malt whisky

 В навечерието на първи април ще ви споделя нещо не на шега – поредното уиски ревю, чийто обект бе уиски от добре позната за страниците на блога дестилерия. В предходните статии ви запознах с едно изключително младо американско царевично уиски, Balcones Baby Blue, и с едно много старо уиски, Strathmill 32 y.o. За да поддържам баланса и да не наруша вселенския ред, днес ще ви представя дестилат, който стои в средата на годишната дистанция между горните благинки – ще си поговорим за 16-годишния Бенриак. 

 Дестилерията на Бенриак е една от тези, на които симпатизирам и от които до момента съм останал с позитивни впечатления. Хората от Бенриак полагат значими усилия да повишат доверието и престижа на марката не само сред заклетите фенове на малцовите напитки, но и сред по-непознатите и прохождащи ценители на вкусната напитка. Това им намерение намира израз във все по-разширяващата се гама от продукти на компанията, включваща както течности на крехка възраст и не до там натрапчив профил, така и такива техни събратя, с богат шери или опушен характер, често на възраст над 15 години. Уискито, за което пиша днес е „странна птица“ в портфолиото на бранда. Да, то е 16-годишно и в някаква степен се родее с наличните 15-годишни дестилати. За разлика от тях, то носи по-нисък алкохолен градус – 43%, вместо 46%, и не ползва услугите на специални видове бъчви, познати при по-младите красоти. Не съм абсолютно сигурен, но ми се струва, че основната матурация при Бенриак 16 е протекла в бъчви от бърбън, като за финиш мога да предположа, че са ползвани бъчви от шери олоросо. Тази технология не е откритие на компанията от 21-ви век, но настоящата тенденция сочи на друг подход. При добилите популярност „15-ки“ уискито е прехвърляно на финала на жизнения си път в различни, „по-нестандартни“ бъчви: от подсилено вино /порто, шери педро хименез, мадейра/, сладко вино /сотерн/, кларет /бордо/ или ром. Тъй като не виждам кутията му не бих могъл да кажа дали цветът на Бенриак 16 е естественият и дали напитката е студено филтрирана. Може би заради всичко изписано по-горе уискито остава в сянката на по-младите и актуални представители на производителя и не винаги получава високи отзиви. Но пък аз не търся „зарята“ във всяко уиски и затова подходих открито към тъмната красота, която в крайна сметка ми хареса. 

 Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от Longmorn Distillery Co Ltd. я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/. Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от Glenlivet Distilleries Ltd., които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била породадена на канадците Seagram, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появила единственият такъв, BenRiach 10 y.o. pure malt – бележките ми за него се намират в архива на блога в дясно или може да ги откриете в раздела с дестилериите над статията. През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ характер.

 Аромат – силно плодов, меден, свеж и сладък. Плодовете са най-различни: свежи жълти, зрели праскови, череши и вишни /натурален сок от вишни/, ягоди, малини, презрели банани, слаб цитрус. Долових още цветни нотки, дървесност, плодов локум, ацетон, асоциация с шери, плодови бонбони. Мирисът е свеж и в някаква степен ми напомни на ирландското „pot still“ уиски. Споменах следите от шери – проявиха се оснвно като спомен за кафе и споменатите червени плодове. По-късно се открои и асоциация с билков чай, горена захар или захарен памук, плодово сладко, плодове киснати в алкохол, нотки бърбън и сметанов крем със зелени и жълти плодове. С вода – още захарно-плодови нюанси, слаба дървесност и по-силно впечатление за бърбън бъчви. Вкус – сладост, слаба пикантност, танини /леки/, мед, спомен за бърбън, лека сухота, плодов локум, цветен, жълти зрели плодове. Пикантността не е силна, но може да я доловите по-добре ако задържите по-дълго течността в устата си. След време долових и спомен за портокали и още бърбън. С вода – някак изтънява, като се отключва повече сладост, бонбони „виолетки“ и пикантност. Финал – среден до траен, плодов, слабо пикантен, слаба горчивина, ядки, умерена сладост, малцов, мед и тревистост. След време спомен за грейпфрут и последваща масленост. С вода – слаба горчивина, дървесност, малц, плодова сладост, флоралност, мед и масло /следи от бърбън бъчвите/. 
Оценка: 86-87/100. цена: около 90 лв.


 В обобщение: приятно, непретенциозно уиски, носещо силна плодова нотка. Моята мостра отлях преди месеци и ако опитате току-що отворена бутилка ще откриете по-различен профил. Но това, че уискито е вкусно след толкова време само потвърждава съвета ми да не бързате със заключенията при нова бутилка, като `и дадете време да се развие.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram