Dark Mode On / Off

Edradour „Barolo“ 8 y.o. single malt whisky


 Възможно ли е няколко човека да произвеждат в лимитирани количества едно от най-приятните за сетивата уискита? Отговорът може би щеше да бъде ,,не,, ако не ставаше дума за едно от изключенията, а именно за дестилерията Edradour / Едрадур или Едрадауър/, за която се твърди, че ангажира повече служители в посетителския си център, отколкото в производствения отдел. А за да илюстрирам тезата си за качеството на малцовия дестилат ви предлагам бележките си за Edradour „Barolo“ 8 y.o. single malt whisky, изкарало цялото си съществуване в бъчви от едноименното вино Бароло.

  Вече съм представял уиски от Едрадауър / в превод ,,между две реки,,/, затова само ще маркирам по-важните събития и личности около дестилерията. Основана е през 1825 г., въпреки че някои сочат и 1837г. като момента на рождението `и. В началото се е казвала Glenforres. В началото дестилатът се използва за премиум бленд уискита, като основен пазар е САЩ, където продуктите трупат популярност, независимо от изключително малкото производство от няколко стотин хиляди литра годишно. Стига се до там, че с „дистрибутирането“ на бранда се ангажира известният гангстер от Ню Йорк Франк Кастело, който по време на Сухия режим движи голяма част от подземния алкохолен бизнес в САЩ. Към онези години дестилерията е американска собственост, а малцът `и се изпива под формата на бленд уиски в американските клубове. Кастело, който впоследствие ще оглави рода Дженовезе и е близък до Лъки Лучиано няма проблем с „маркетинга“. Стабилно изградената му система от контакти с управляващи и политици, на които заделя по някой друг долар му гарантират доза комфорт, а за конкурентите винаги има заделен пълнител. В следващите години и с легализирането на алкохола мафиотския `и оттенък намалява, като след войната започва период на просперитет. През 1947г. дестилерията е електрифицирана. През 1982г. е закупена от Campbell Distillers, които впоследствие се трансформират в Перно Рикар и едва през 1986г. дестилерията с най-малките дестилатори пуска на пазара свое малцово уиски. През 2002г. е придобита от Signatory /независим бутилировач на уиски от Единбург/, като компанията полага невероятни усилия, за да наложи бранда, използвайки различни винени бъчви, в които уискито отлежава частично или изцяло. От втората категория е уискито, което ще ви представя в следващите редове, което прекарва 8 години в бъчви от вино Бароло от района Пиемонт в Италия. Това, което аз пробвах е от третата серия, бутилирано през 2014г. Уискито пробвах на “ Whisky, wine & rum“ /на мастъркласа на приятелите от Whisky Experience/ и тъй като мострата е в по-малко количество ще се въздържа от оценка. Уискито е нефилтрирано и идва при 46%.

 Аромат – пикантен, дървесен, сушени фурми, спиртен, след което се появиха и сушени плодове, слаба канела, течен шоколад, шоколадов топинг или глазура, солидна сладост, захарен памук, стафиди, нотки тропически плод, но не можах да го оприлича на някой конкретно, ядки, боровинки, овесени бисквити с шоколад. С вода – много сушени плодове, шоколад, сладко от орехчета, мармалад от круши. Вкус – сладък, сушени плодове, сладостта е досущ като при подсилените сладки вина, пикантност, джинджифил, канела, индийско орехче, карамел. Устата започва да се пълни със слюнка. С вода – пикантността отстъпва пред сладостта. Финал – ментово усещане, което завладява задната част на езика, стафиди и сладост, слаба горчивина /може би какао/, която се допълва от игривия пикантен нрав на младото уиски, масленост, сушени сливи и ликьорност, ядки, круши. С вода – нищо. Спомням си, че преди да напиша последните редове за послевкуса след добавянето на вода наредих бутилките и чашите за статията „Чаши за уиски“ и след време допих уискито, забравяйки за последната графа. 😀 

 Това е без значение, защото уискито ми хареса и бих го пробвал повторно. Защо не и потретил, ако намеря бутилка от малките му запаси. Цената му на запад е около 65€. Тук предполагам, че би била около и под 100 лв. Ако имаме късмета да получим бутилки от него.






 Edradour „Barolo“ 8 y.o. single malt whisky




 Is it possible a few people to produce in limited quantities one of the most pleasant to the senses whiskey? The answer would probably be „No“, if it wasn’t about one of the exceptions, namely the Edradour distillery, which allegedly engage more employees in its visitor center, than in the production department. And to illustrate my thesis about the quality of the malt distillate, I offer you my notes about Edradour „Barolo“ 8 y.o. single malt whisky, spent its entire existence in Barolo wine casks.

 I have already presented a whisky of Edradour /in translation „between two rivers“/, so I will only outline the major events and personalities related to the distillery. It was founded in 1825, although some suggest 1837 as the year of its establishment. It was initially called Glenforres. In the beginning distillate was used for premium blended whiskies, as the main market is US, where the products gain popularity, regardless of the very limited production of several hundred thousands of litres per year. It came to the point that the „distribution“ of the brand was associated with the famous mobster boss Frank Costello from New York, who was engaged in the illicit liquor business during Prohibition in the US. In those years the distillery was an American-owned, and its malt was drank in the form of blended whiskey in the American clubs. Costello, who later headed the Genovese crime family and was close friend of Lucky Luciano, had no problem with „marketing“. His steadily built system of contacts with the government and politicians, to whom he has been giving some other dollar, guaranteed him a dose of comfort, and for competitors he always had prepared pistol magazine. In the following years and with the legalization of alcohol, its mafia hue decreased as after the war a period of prosperity began. In 1947, the distillery was electrified. In 1982 it was purchased by Campbell Distillers, which subsequently transformed into Pernod Ricard and only in 1986, the distillery with the smallest stills launched its first single malt. In 2002 it was acquired by Signatory /an independent bottlers from Edinburgh/, as the company made great efforts to impose the brand using various wine barrels, in which the whisky partially or fully matures. The whisky, which I’ll present you in the following lines is of the second category, as it spent 8 years in Barolo wine casks from the Piedmont Region in Italy. The one that I tried was bottled as a third batch in 2014. I tried this whisky at „Whisky, wine & rum“ – Master test /at the Masterclass of friends from Whisky Experience/ and since I have a small amount of sample available, I’ll refrain from assessment. The whisky is unfiltered and bottled at 46% ABV.


 Aroma – spicy, woody, dried dates, with an alcohol smell. Then emerged dried fruits, slight cinnamon, chocolate spread, chocolate topping or icing, strong sweetness, cotton candy, raisins, notes of tropical fruit, but I couldn’t liken it to any particular, nuts, blueberries, oatmeal cookies with chocolate. With water – lots of dried fruits, chocolate, walnut jam, pear marmalade. Taste – sweet, dried fruits, the sweetness is just like in the sweet fortified wines, piquancy, ginger, cinnamon, nutmeg, caramel. The mouth begins to fill with saliva. With water – the piquancy gives way to the sweetness. Finish – minty sensation, which is felt on the back of the tongue, raisins and sweetness, slight bitterness /maybe cocoa/, which is complemented by the playful and spicy temper of the young whisky, butter notes, prunes and liqueurness, nuts, pears. With water – nothing. I remember that before I wrote the the final lines about the aftertaste after the addition of water, I arranged the bottles and glasses for the article „Whiskey Glasses“ and after some time I finished the whisky, forgetting about the last section. 😀


 It does not matter, because I liked the whiskey and I would try it again. Why not repeat myself if I find a bottle of its small stocks. The price in the west is around 65€. Here I guess it would be around and below 100 lv. If we are lucky enough to get bottles of it.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram