Glenmorangie The Nectar 16 y.o.

 Гленморанджи /Glenmorangie/ е името, което изконно се свързва с винените финиши. Това е традиция, възникнала още от началото на 90-те години, когато поетапно и някак иновативно за бранша в Шотландия се появяват дестилати с явно и добре афиширано винено влияние. Не съм опитвал първопричината, а именно благинката с финиш в бурета от Бордо от тези години, след което се гласува вот на доверие към почти всеки тип винен профил.

 Може да изредим порто, мадейра, сотерн, марсала и бургундските финишите /вторичната шери матурация е позната и преди това/, които след дебюта си през 90-те са се наложили като неизменна част от гамата на Гленморанджи и в настоящето. Разбира се, днес почти всяка дестилерия протяга ръка към виното като желан източник на вторичен характер върху малцовия си сок, но оригиналният вдъхновител е Glenmorangie, който някога смело разчупва догмата.

 Първият ми досег с такова уиски, при което профилът му бива доизграден от контакт с дъбов съд, съдържал преди това вино, датира от май 2014г., когато получих от приятел и колега ентусиаст от Варна първата си колбичка с Glenmorangie 12 y.o. Quinta Ruban. В сайта са налични всичките ми отзиви от дестилерията и именно този „сблъсък“ бележи началото им.

 Помня, че уискито доста ми хареса и след него си купих още две или три негови разновидности – една от тях бе по-нова версия на Quinta Ruban 12, а след замяната и с актуалната 14-ка, тя също попадна при мен. И все така отзивите ми бяха позитивни, макар и не със същия блясък, белязан от онези капки от пролетта на 2014г., когато начинанието Храм на уискито бе в своето начало.

 По-късно опитах и версия на Portwood finish-a на компанията от началото на новия век, а години след него закупих и Quinta Ruban в разновидност, при която липсва посочена възраст. Може би вече ви е ясно, че клоня към порто влиянието, но то не може тотално да измести от полезрението ми и другите винени финиши на Гленморанджи – в един момент си набавих и Lasanta 12 y.o., гарнирана с някогашния 12-годишен дестилат Nectar d`Or, при който магията идва от буретата от сладкия сотерн.

 За разлика от редица свои конкуренти, Glenmorangie реши да заменя тези свои представители не с по-млади, а точно обратното – с по-зрели колбички. Quinta Ruban вдигна годините на етикета, които днес са 14, Lasanta „навърши“ 15 завъртания около слънцето /все още не съм опитвал тази нова експресия/, а Nectar d`Or, който някога е бил дори 15-годишен, след краткия период, в който не носеше отразена възраст, неочаквано за мнозина от нас се върна с гордо изписани 16 години.

 И с името The Nectar, което ведно със сходния дизайн между поколенията, бележи приемствеността в политиката на марката. Точно този дестилат, който закупих през 2024г., ревюирам днес. Той на практика надгражда това, което предходните версии на „Нектара“ съдържаха и това е многопластовото влияние на буретата от сладки бели вина.

 В новата подобрена /дали на практика е налице ъпгрейд ще реши всеки, който е опитал уискито/ версия д-р Бил Лумсден и неговият екип са поели на доста всеобхватно пътешествие, при което са подбрали бурета от френските сотерн и монбазияк, от испанския москател и от унгарското токайско вино, в които да прехвърлят отлежавалият 14 години в екс-бърбън бъчви дестилат на Гленморанджи за още две години. Дали не в налице припокриване на винените профили? Възможно е. Пълноценен отговор за това кой в водещият профил бих могъл да дам, ако опитам заедно и четирите вина – идея, която следва да реализирам.

 Финалният продукт е запечатан на 46% в отсъствие на студена филтрация. Възможно е да е използван оцветител карамел е150а, което би било жалко.

 Аромат – силно сладкарски мирис, нотки ванилия, мента, сушени жълти плодове, пъпеш, жълти сливи, манго, праскови, малц и мед. Профилът напомня на букет от зрели тропически плодове. Долових още нотки тютюн, лимонада с мента, обилни винени щрихи. Намек за малинов чийзкейк, тофи, сладкарски подправки, плодова дъвка, пудра захар, жълти стафиди, шамфъстък, горена захар. След минути спомен за сладко от праскови и усещане за бърбън под всичко това. С вода – още горена захар, сладки жълти плодове, кайсии, йогурт с жълти плодове.

 Вкус – сладост, лека пикантност, плодове от жълтата гама, чувство на трохи, дървесност, винени щрихи, нотки прах, жълти ябълки, нюанс на малини. С вода – по-слаба пикантност и дървесност, форма на тревистост и още сладки асоциации с жълти плодове.

 Финал – среден, пикантност, сладост, джинджифил, сладко жълто грозде, мента, последваща сухота. Восък, нотки слабо нагарчащи ядки, усещане като от газирана алкохолна напитка с вкус на портокал /Martini портокал/, сушени кайсии. С вода –  сладост, дъхави плодове. Профил, който ще определя като „лято в чаша“. Последваща дървесност и сухота.

 Оценка: 87-88/100. Цена: по спомен ми коства около 130 лева.

 В обобщение: уиски с подчертано сладкарски мирис, което стои не така сладко при вкуса и мириса. Там се проявява добре изразена дървесност.