Whiskeytemple 
Glencadam /вижте и останалите представители на марката в сайта/ е име, което все още не успява да си извоюва славата като на други шотландски дестилерии. Дали, защото компанията – собственик не желае да се опита да го наложи с някакви по-агресивни рекламни кампании, било, защото няма ресурс за това или пък просто, защото спиртоварната няма толкова голяма фенска маса, с каквато разполагат Глендронах, Гленфарклас или Макaлън.
Но каквато и да е причината, тя не отразява реално достойнствата на Гленкадам, които намирам за неоспорими и не възразявам продукцията му да остане встрани от недоброжелателния интерес на спекулантите, а да радва единствено нас-ентусиастите. С други думи, ако все още не сте опитвали Гленкадам, дошло е времето да го направите.
Дестилерията Glencadam се намира в източните части на Висините, южно от Абърдийн в градчето Брехин. Основана е през 1825г. в близост до река Еск, като за неин основоположник се счита Джордж Купър. В периода 1827г. – 1837г. собственик бил Дейвид Скот. В следващия близо век дестилерията сменяла често господарите си, за да се стигне до военния период в Европа, когато преустановила дейността си като уиски производител, но пък приютила военен контингент.
През 1954г. била закупена от канадската компания „Хирам Уокър“ за по-малко от 85 хил. £, а две години по-късно от „George Ballantine & Son Ltd“, която по-късно на свой ред била придобита от „Allied Domecq“. През този период уиски от Гленкадам се използвало за блендовете на Балантайнс.
„Allied Domecq“ я затворили през 2000г. До тази година малцово уиски на Гленкадам било насочвано към достъпния до преди няколко години и на нашия пазар бленд Stewarts Cream of the barley – помня, че се продаваше като топъл хляб в Била. Описвал съм го в сайта, а имам и мостри от негови версии от 70-те, с които може да ви срещна.
Две хиляди и трета година донесла промяната и дестилерията била закупена от английската компания „Angus Dundee“, притежаваща и Tomintoul /Томинтауъл/ – малцов производител от Спейсайд. Именно под новото ръководство Гленкадам, а и Томинтауъл получи изцяло обновена продуктова гама, включваща напитки на възраст от 10 до 30 години, както и различни версии с винени финиши. Появиха се и разновидности от по едно буре, а от съвсем скоро Glencadam си има и свой посетителски център.
В досегашната ми уиски „кариера“ съм опитвал различни експресии на Гленкадам и от нито една от тях не съм оставал разочарован. Дори напротив, за повечето от тях мога да споделя суперлативи – вземете за пример 21-годишната версия, с която ви срещнах през юни 2017г. Или благинката от единично педро хименес буре. Но ако при тях може да отдадем представянето и на дългия задоволителен контакт с дъба, то тук при Гленкадам 10 неговото влияние е по-обрано времево. И въпреки това този младок успя да засияе пред мен – в буквален и преносен смисъл.
Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Сиянието, за което говоря, произлиза от напълно естествения профил на уискито. То не е студено филтрирано и не съдържа карамел е150а, какъвто други производители смело използват, за да манипулират възприятията ни – примерите включват брандове като Glenfiddich, The Glenlivet, Dalmore, Jura …
При Гленкадам това, което се вижда през стъклото на шишето /вече е с нов дизайн/ е реалният облик на малца, дължащ се единствено на връзката зърнен алкохол – сърцевина на бъчвата – предходно съдържимо в нея. При 10-годишната експресия са ползвани екс-бърбън бъчви, навярно комбинация от първо и последващо пълнене. И това си личи не само при краските, но и при профила на този 46-градусов дестилат, разкриващ всякакви зрели плодове на хоризонта, превръщайки този драм в почти идеална гарнитура към топлото лятно време.
Аромат на Glencadam 10 y.o. single malt – облик, който напомня на бяло вино /Совиньон Блан да речем/, ванилия, джинджифил, банани, плодови естери, асоциация с мириса на блажна боя, ацетон, малц, мая, свежи жълти и зелени ябълки, пъпеш, киви, зелено грозде, нектарини, сладко от праскови, сладко от бели череши, подова салата. Тунквана вафла с кафе, бисквити с мирис на кафе, винен сок шера, доза парфюмност. С вода – свежи плодове, затопляща пикантност, сладко от жълти плодове, кайсии, интересна асоциация с пластмаса.
Вкус – масленост, джинджифил, сочни зрели ябълки, зрели банани, пъпеш, мента, отприщва слюноотделянето, сладък лимон, крем брюле, обилна сладост. Леко презрели круши. Стил, който бих описал като течна плодова салата. С вода – по-лека пиперливост, танини, но и сладост, жълти и зелени плодове.
Финал – среден, сладост, отново мотив като от бяло вино, масленост, ядки, свежест, свежи жълти плодове, десерт с жълти плодове /плодова пита, тарталета/, мед, лимонена кора, марципан. С вода – круши, малц, сладост, пикантност, канела, лека киселинност.
Оценка: 87/100. Цена: платих около 40 евро по спомен.
В обобщение: откровено уиски с изявен свеж профил, воден от плодовите асоциации. Не претендира да бъде докрай комплексно или богато, а се стреми да демонстрира солидния алкохолен облик, съчетан с влиянието на американския дъб.
