Whiskeytemple_Vladimir 
Дойде ред да се допитам за съвет от любимата висока чаша какво уиски да ви представя. Тя ми намигна дяволито и се наклони към златистия 21-годишен Гленкадам, който стоеше в ъгъла, тайно надявайки се да пристъпя към него най-накрая. Бутилката остана няколко месеца отворена – милосърден съм /понякога ми казват и татко Терез/ и реших да `и отпусна няколко десетки дни, в които да се доразвие под влияние на заобикалящия я въздушен обков. Времето изтече като разпиляно по наклонена маса уиски и в тъмните часове предприех фронтална атака срещу стилното стъклено укрепление. Последваха минути на търкаляне по земята и композиране на бутилка и чаша, за да мога да постигна удовлетворяващ ме кадър, който пък да ползвам в настоящата статия. Да, точно така – освен че обичам да се наслаждавам на уискито, отпивайки го, аз изпитвам и несравнимо удоволствие и да го снимам. Ако това изисква и да се търкалям по земята като футболист – правя го. Но преди да съм задълбал в крайни откровения, нека ви представя Glencadam 21 y.o. single malt whisky, наричан от производителя „Изключителният“ /The Exceptional/. Преди неговия звезден миг ще ви запозная с не до дам чутовната история на тази несправедливо подценявана марка.
Основана /дестилерията/ е през 1825г. в района Хайлендс /Висините/ в Шотландия, в близост до река Еск, като за неин основател се счита Джордж Купър. В периода 1827г. – 1837г. собственик бил Дейвид Скот. В следващия близо век дестилерията сменяла често господарите си, за да се стигне до военния период в Европа, когато преустановила дейността си като уиски производител, но пък приютила военен контингент. През 1954г. била закупена от канадската компания „Хирам Уокър“ за по-малко от 85 хил. £, а две години по-късно от „George Ballantine & Son Ltd“, която била придобита от „Allied Domecq“ по-късно. През този период уиски от Гленкадам се използвало за блендовете на Балантайнс. „Allied Domecq“ я затворили през 2000г. /до тази година малцово уиски на Гленкадам било насочвано към достъпния и на нашия пазар бленд, купаж, Stewart`s Cream of the barley, който вече ви представих/, но през 2003г. била закупена от английската компания „Angus Dundee“, притежаваща и дестилерията на Tomintoul.
Новите собственици положили значими усилия за налагането на марката, като пуснали и някои по-интересни дестилати, като 12-годишния с финиш в бъчви от порто, аналогичен на този, който предлага Томинтауъл. Освен това, уиски от Гленкадам се среща и като малки дози в бленд уискитата /смесените уискита между малц и зърнено уиски/ на Ангъс Дънди. Уискито може да откриете и като част от линията на независими бутилировачи.
Към днешна дата официалната линия на компанията включва уиски без означение на възраст, 10-, 12-, 14-, 15-, 17-, 21-, 25- и 30-годишно уиски, както и някои лимитирани версии.
От всичко написано е видно, че компанията поддържа солидна гама от едномалцови дестилати, като единствено при базовия сегмент си позволи да премахне означението на възрастта му. Правило със сила на аксиома е политиката на настоящите управленци да не оцветяват уискито си с карамел Е150, противно на практиката при мнозина други далеч по-реномирани производители, да го бутилират при 46% алкохолно съдържание и да избягват процеса на студената филтрация /такова „животно“ като „топла филтрация“ не съществува/. И не го крият, а гордо го изписват на етикета, където е мястото на тази важна за всеки потребител информация /консуматорите това не ги вълнува/. Не стига това, но и си позволяват риска да бутилират дестилати, доминирани предимно от влиянието на бърбън бъчвите, без да се ползват услугите на прекалено натрапчиви винени разновидности. Това не означава, че Гленкадам не ползва бъчви от португалско порто и испанско шери.
Всичко изброено важи и за 21-годишния Гленкадам, който ревюирам днес. Той е пълнен при 46%, в чистия си натурален цвят, който можем да сравним със злато или цвят на ранна рапица, в отсъствие на студено филтриране и след почти цялостно бърбън отлежаване. Доколкото съм запознат са ползвани и шери бъчви, но със сигурност не са първо пълнене.
Аромат – отчетлива пикантност, намек за малини или ягоди, силен спомен за мед, щрихи шери, но много слаби, обилна сладост, свежест като от по-младо уиски, цитрус, зрял грейпфрут, грозде, ферментиращо грозде, локум с мирис на роза, презрели праскови, тоник, нотки сладко бяло вино, компот от праскови или кайсии с индрише, ванилия, ванилови обикновени бисквити, бисквитена торта, йогурт, кисело мляко с жълти плодове, сладко от ананас или ананас от консерва като онези, които добавят към сладоледите, слаба асоциация с мириса на дървесина, цветя, тревистост и бананов десерт. С вода – още сладка плодова нотка, плодова пита, съчетана с пикантност и слаба дървесност. Вкус – интензивен, осезаема сладост, но и пикантност, джинджифил, восък, цветя, свежест, тревистост, жълто плодов мотив, цитрусова кора, сгряващо усещане, дървесност, отприщва слюноотделянето, нагарчащи ядки, винени танини, зряла круша или ябълка. С вода – все така интензивен, пикантен, чили, мед, малц, още свежи заемки. Финал – траен, пикантен, спомен за газирано вино или шампанско, свежест, мента, грозде, стафиди, масленост, мед, леко нагарчащ цитрус, дървесност, но не като за 21-годишно уиски. С вода – свежест и лютив джинджифил. Малц.
Оценка: 88-89/100 /Цък за още статии/. Цена: тук се предлага за около 300 лв.
В обобщение: старо уиски, което оставя впечатление за по-млад и игрив дестилат. Течността изисква внимание и не я препоръчвам за току-що прохождащите малцофили, тъй като е специфична и може да остане недооценена. Уиски като за ранна есенна вечер.
Оценка: 88-89/100 /Цък за още статии/. Цена: тук се предлага за около 300 лв.
В обобщение: старо уиски, което оставя впечатление за по-млад и игрив дестилат. Течността изисква внимание и не я препоръчвам за току-що прохождащите малцофили, тъй като е специфична и може да остане недооценена. Уиски като за ранна есенна вечер.
