Dark Mode On / Off

Glencadam 12 y.o. Portwood single malt whisky

 Красотата идва от разнообразието! Подобно съждение важи с особена сила за материя като уискито. Наясно съм, че повечето от вас са добре запознати с основните марки на пазара, които са част от огромни компании, отделящи не хиляди, а милиони за реклама. Същите тези компании искат да превземат пазара, често жертвайки качеството за сметка на количество, измерващо успеха по техните стандарти. За мен обаче родовото понятие „уиски“ включва всяка знайна и непозната мощност, стремяща се законно да произвежда уиски. И именно в непознатите производствени кътчета често може да открием прашасали течни ценности, без оглед на наименованието им. Предполагам, че уискито от снимката е такава „тъмна Индия“ за голяма част от вас, приятели. За мен обаче то се превърна в малко съкровище. Да разберем защо.

 Гленкадам спада към по-непознатите дестилерии, но това не е прави пренебрежимо нищожна и незаслужаваща внимание. Напротив. Основана е през 1825г. в района Хайлендс /Висините/ в Шотландия, в близост до река Еск, като за неин основател се счита Джордж Купър. В периода 1827г. – 1837г. собственик бил Дейвид Скот. В следващия близо век дестилерията сменяла често собствениците си, за да се стигне до военния период в Европа, когато преустановила дейността си. През 1954г. била закупена от канадската компания Хирам Уокър за по-малко от 85 хил. £, а две години по-късно от George Ballantine & Son Ltd, която била придобита от Allied Domecq по-късно. През този период уиски от Гленкадам се използвало за блендовете на Балантайнс. Allied Domecq я затворили през 2000г. /до тази година малцово уиски на Гленкадам било насочвано към достъпния и на нашия пазар бленд, купаж, Stewarts Cream of the barley, което вече ви представих/, но през 2003г. била закупена от английската компания Angus Dundee, притежаваща и дестилерията на Tomintoul. Новите собственици положили значими усилия за налагането на марката, като пуснали и някои по-интересни дестилати, като 12-годишният с финиш в бъчви от порто /да, този красавец от снимката/, аналогично на този, който предлага Томинтауъл. Освен това, уиски от Гленкадам се среща и като малки дози в бленд уискитата /смесените уискита между малц и зърнено уиски/ на Ангъс Дънди. Уискито може да откриете и като част от линията на независими бутилировачи /Douglas Laing/ – вече ви предложих подобно ревю. 

 Време е да се върнем на „мъдростите“ ми от началото. Като изключим по-високата цена на дестилата, който се търгува за сумата между 93 и 110 лв, уискито е попадение. То е 12-годишно, и след около 10 години, прекарани в бърбън бъчви, течността е прехвърлена в бъчви от порто за цели две години. Имайте предвид, че повечето големи компании преминават през този процес за няколко месеца. Така че 2 години могат да направят разликата. Не стига това, но благинката е презентирана в натуралния си цвят, дължащ се единствено на взаимодействието на алкохола с дървото, бутилира се при 46%, без студена филтрация. По моите разбирания това е поведение, будещо уважение. И тъй като след два дни ще я презентирам по време на уиски клас N 4 в Шумен, реших да я пробваме на спокойствие с приятелката ми. Какво открих?

 Аромат – силно тревист, плодов, в някаква степен в началото ми напомни на ирландското pot still whiskey, представляващо смес между  дестилати, получени от покълнал и непокълнал ечемик. Открои се спомен за грозде и стафиди, билки, след което се появи микс от тъмни плодове, лека мента, а след време канела, орехи, повече сладост и пикантност, както и още тъмни плодове. С вода – уау! Порто, силен спомен за порто, мадейра, кленов сироп, мед и плодов чай, който накрая доминираше чашата. Вкус – пиперливо-сладък, с далечен спомен за порто. С вода – сладост, слаба пикантност, чай и плодово боле. Финал – траен, маслен, плодов, леко спиртен, слабо горчив, по-късно сладък. Не съм отразил как се развива с добавянето на вода.
 В обобщение: много вкусно уиски, което не ме разочарова. Оценки и подробни впечатления ще споделя след събитието, когато течността взаимодейства и с околния въздух. Сега бих го оценил в горната част на 80-те точки.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии