След дъжда никнат гъби, а в късните часове на деня – статии в блога Храм на уискито. След иначе натоварения ден писането идва на помощ като живителна течност в пустинята. Още снощи във Фейскбук профила на Whiskeytemple загатнах, че подготвям представянето на младока Олд Балантруан /Old Ballantruan/, но умората ми попречи да го представя в късните отминали вечерни часове. Днес обаче съм яхнал малцовото вдъхновение, което ни отпраща към малцово уиски от шотландския района Спейсайд, добито преди години в дестилерията Томинтауъл /Tomintoul/. Това е нейният дебют в блога, което може би отразява факта, че тя не е от най-познатите тук – продуктите ѝ вече се внасят и тук, и навярно срещите ни с нея ще зачестят. Няколко думи за миналото ѝ, примесени със снимки, след което насочваме взор към същината на течността. Преди това обаче искам да благодаря на приятел, който ми предостави бутилката си за няколко бързи фотоса, споделяйки с мен и съхраняваното в нея уиски /Здравко, наздраве!/.
Споменах къде се намира дестилерията – в богатия на уиски производители и чисти реки района Спейсайд в близост до Гленливет. Дестилерията носи името на селцето, до което е разположена и е основана през 1964г. от уиски блендъри от Глазгоу, които се нуждаели от допълнително количество малцов дестилат.
В началото медните казани били само два, но през 1974г. била добавена още една двойка. По това време дестилерията сменила собствениците си, когато управлението било поето от компанията „Whyte & Mackay“, която внедрила добивания ечемичен спирт в блендовете си. На пазара била пусната и първата 12-годишна версия на Томинтауъл.
В края на 20-ти век дестилерията открила новите си господари – компанията „Angus Dundee“, които добавили спейсайдъра към списъка си с производители, включващ и Glencadam.
Постепенно новите собственици насочили усилията си и към утвърждаването на Томинтауъл на малцовия фронт, независимо, че основната ѝ функция продължава да бъде обвързана с производството на малцово уиски, използвано в блендове. Преди месеци бяха пуснати и няколко версии на Tomintoul, пълнени от само по една бъчва, които явно се стремят да привлекат вниманието на ентусиастите. Освен неопушено уиски, компанията залага и на силно опушени напитки, носещи името Old Ballantruan – вдъхновено от водния източник на производителя. Нивото на опушеност се изчислява на около 55 единици на милион /ppm/, което надминава това и на някои уискита от о-в Айла.
Ползването на торфени буци в процеса на сушене на ечемика е указано и на задния етикет на тъмното стъкло.
Може би се питате защо бутилката е тъмна? Свикнали сме с прозрачните и този ѝ външен вид се явява нетрадиционен. Обяснението би могло да бъде открито в това, че със скриването на цвета на благинката зад черното стъкло се цели да не се влияе на очакванията ни – ставало е дума и преди, че битува нагласа, че тъмното уиски се възприема за по-качествено от светлото, което не е истина. Другото обяснение е, че с избора на непрозрачно тъмно шише дестилерията иска да постави ясна граница между опушеното си уиски и това, при което торфът не е ползван и което се предлага в прозрачно стъкло с различен вид на етикета. И в двата случая подходът ми се струва удачен. Олд Балантруан е наистина сериозно опушено уиски и потенциалните купувачи е добре да бъдат наясно с това. Имайте предвид, че ползването на торф при уискитата от района Спейсайд е позната практика – такива предлагат Бенриах, Бенромах, Балвени, Гленфидих, Гленливет и Макалън, макар че при последните две марки това е по-скоро изключение.
Освен наличието на влияние на торфените буци, това уиски може да бъде описано и като младо и високоалкохолно. Възрастта му тук не е посочена /намират се 10- и 15-годишни батковци/ и без притеснения можем да предположим, че тя е едноцифрена /според мен е около 7-8 години/. Алкохолното съдържание е 50%. Уискито не е студено филтрирано, но имам подозрения, че е с подсилен цвят. Отново без категорични доказателства бих заложил, че отлежава в екс-бърбън бъчви.
Аромат – свеж младежки профил, интензивен, дори агресивен. Силно ми напомни на евкалипт. Нотките опушеност също са ясно разграничими, спомен пепел или сажди, дори медицински мехлем, сладост, ванилия, спомен за жълт плод /пъпеш/, лимон, в някаква степен прилика с Caol Ila 12 y.o. Крем нишесте ванилия, бяло грозде, дим, бисквити с бананов мирис, прегоряло прясно мляко и още опушеност и евкалипт. Долових и нотки сладко от жълт плод, ромова есенция. С вода – все така интензивен и бурен. Евкалипт. Вкус – обилна сладост, масленост, пепел, прах, прегоряло дърво, пикантност като от лют джинджифил, сладък жълт плод, сладникава лимонена кора и още евкалипт и мента. С вода – сладост, малко по-спокоен, жълтеникав плод. Финал – среден, сладникав цитрус, сериозна опушеност, тревистост, жълти и зелени плодове, малц. Сгряващо усещане, пикантност, намек за лимонена кора. С вода цитрусова кора, чили, сладост, марината и опушеност.
Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 80 лв.
В обобщение: млада опушена бомба, която не може да се похвали с особено богатство. Силата ѝ е в мощната опушеност.