Benriach 1995, 18 y.o. single cask 3696

 В началото на втората седмица на юли Храмът на уискито приветства ревю на Benriach /тук са и останалите мои ревюта на марката/, което се забави във времето, независимо че бележките ми за това уиски отдавна бяха нанесени на късовете хартия. Причините са две и ще ги спомена, преди да продължа към същината на статията.

 Мостра от бутилка с този дестилат получих преди няколко години от колега – ентусиаст /Стан, наздраве!/, който направи и снимката с малкото шишенце, която виждате долу. Опитах благинката, тя ми допадна и реших да потърся своя собствена бутилка, която да заснема за представителност. Това ми отне време и едва преди седмица успях да издиря пълна стъкленица – не особено лека задача предвид годината на бутилиране на уискито, която ми коства и почти двойно на някогашната му стойност от 2014г., когато се е търгувало за около 85 евро.

 Втората причина бе, че към момента на нахвърляне на бележките не мислех, че е дошъл моментът, за да опиша в сайта и тази напитка. Бях подхванал друга уиски вълна и забавянето ми позволи да открия бленуваното стъкло. И двете пречки вече отпаднаха и спокойно пристъпвам към описването му, което се явява статия номер 1234 в Whiskeytemple.com.

 Дестилерията Benriach е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от „Longmorn Distillery Co Ltd.“ я затворили през 1900г. /в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/.

 Спиртоварната останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от „Glenlivet Distilleries Ltd.“, които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била продадена на канадците „Seagram“, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях.  През 1994г. на пазара се появил единственият такъв – BenRiach 10 y.o. pure malt, бележките ми за който се намират в архива на блога.

 През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с „торфен“ характер.

Сайтът Храм на уискито е изцяло личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен – не търся реклами, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.

 Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.

Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.

 По-късно, на 01.06.2016г., Бенриах, Глендронах и Гленгласа бяха закупени в пакет за около 280 млн. паунда от компанията Brown-Forman, която назначи Рейчъл Бари за мастър блендър, като курсът на марката пое встрани от многообразието, което Били Уокър въведе.

 Бе изградена стройна система от годишни уискита, простиращи се от 10 до 30-годишни дестилати, предлагани вече в обновен дизайн и цени.

 Уискито, с което ви срещам е от златните години на бранда, когато той се управляваше от Били Уокър и неговите съдружници. Малцовата напитка е получена през 1995г., като е с опушен характер. Бутилирана е през февруари 2014г. за уиски фестивала Whisky Weekend Twente.

 Този Бенриах произлиза от единична порто бъчва от типа пънчън /puncheon/ с номер 3696, като от нея са произлезли общо 776 бутилки. Всяка носи градуса на бурето – 53.5%. Течността не е студено филтрирана и не е боядисана с карамел е150а.

 Аромат на Benriach 1995, 18 y.o. Whisky Weekend – сериозно усещане като от сметанова торта/ сладкиш с пресни ягоди, опушеност, дим, сажди, мента. Сладост, зряла мандарина, боровинки, сок от червен плод, препечена филия със сладко от червен плод, прилика с друг представител на марката – Solstice 17 y.o. Нотки плодово мляко с мирис на ягоди или малини, ясно разпознаваемо винено влияние. Зряла червена ябълка, тирамису. Затоплена гума. С вода – опушеност, пикантност, печен блат от сладкиш, червен плод.

 Вкус – водеща сладост, опушеност, пиперливост, отприщва слюноотделянето, спомен за ягоди, зрял и сочен цитрус, прах, марината за барбекю, слабо нагарчащ бадем, кафе. С вода – интензивна сладост, плодов бонбон, джинджифил, опушени заемки. 

 Финал – среден, опушеност, сушени билки, сладникаво-нагарчащ цитрус, ядки, пикантност, плодова асоциация, последвана от свеж полъх, свежа праскова/нектарина. С вода – пикантност, опушеност и свежо плодово присъствие.

 Оценка: 88/100. Цена: неактуална.

 В обобщение: опушена бомба с плодов облик.