Whiskeytemple 
Може би подцених бръснещия вятър, който бушуваше в средата на март на платото, когато правих снимките към днешната статия, в резултат на което за десетина дни бях извън оптималната си форма за опитване на уиски. С това пропадна и идеята ми за Свети Патрик да разкажа за ирландско уиски тук. Временният дискомфорт обаче вече отмина и възвръщам ритъма си след тази нецелена, но получена почивка. И веднага поглеждам към модела от онези злополучни кадри, който описвам днес – Redbreast 12 y.o. Cask strength, B1/16, бутилиран на 57,2%. Това е драм, затворен в стъклото през 2016г., който на свой ред закупих през 2019г. за под 70 лева от магазин на нашето Черноморие. Понастоящем стойността му е над 50 евро и тези разновидности на Мидълтън /дестилерията, която го произвежда/ днес имат малко по-различен дизайн. Не крайно променен, както при Бенромах, Бенриах и Гленкадам от Шотландия, а по-скоро леко изменен.
Нееднократно съм ревюирал Редбрест в сайта – чрез търсачката или чрез етикета Redbreast може да откриете целия опис. Това е марката, която най-многолюдно изпълва категорията на т.нар. „single pot still whiskey“ – типичен за Ирландия прочит, при който малциран и немалциран /суров ечемик, но е възможно да е и друга зърнена култура/ биват съчетани в смес след смилането им, естествените захарите от която се извличат с помощта на топлата вода в т.нар. „mash tun“. Попадал съм на информация, че работата с немалциран ечемик не е никак лесна и получаването на стойностен краен продукт изисква по-задълбочено внимание от ангажираните с производството. Най-малкото, защото на етап на извличане на захарите смленият немалциран ечемик в досег с водата формира сериозна консистенция, която ако не се бърка удачно, може да се превърне в подобие на плътна овесена каша. При Мидълтън /същото място, където се добива и Jameson/ това умение е развито от години, в резултат на което бял свят видяха плеяда от стари уискита с марката Redbreast, радващи се на интереса на ентусиастите. На моя също, като в сайта съм ревюирал основното портфолио на бранда, а тепърва да ви разкажа и за нейната 18-годишна експресия.
Уискито пред нас е високоградусно – 57,2% и се води cask strength /с градуса на бурето/. Имайте предвид, че това се долавя ясно – тук ме посрещна категорично изразена пикантност, която се овладява с не малко вода. Другото, което ми направи впечатление, е наборът от интересни асоциации, които долових /Мая самостоятелно разгада някои от тях/ и които ми дават да основание да нарека тази напитка като драм с индивидуалност. Парафин, дървесина, петрикор, дори пластмаса – все шантави асоциации, които индикират, че пред мен не стои един конвенционален продукт от Ирландия. Ще ги обобщя като индустриална нотка.
Вън от това ще спомена, че напитката е тройно дестилирана и че отлежава в екс-бърбън и екс-шери бъчви. Не преминава през процеса на студена филтрация, но заради тройната пречистваща дестилация не очаквайте силно замътване в чашата. Подозирам, че е ползван карамел е150а за подсилване на цвета.
Аромат – интензивен и пикантен, тревист, зелени билки. Нотки восък, парафин, сладникаво усещане като от праскови или кайсии, сушено манго, следи от шери, но не очаквайте шери бомба. Дървесина, жълти стафиди, прасковен компот, тютюн, сушени портокали, портокалови корички, асоциация със стар бленд /т.нар. „OBE“/, мокра почва, петрикор, мента, ягоди и намек за по-тъмен профил. С вода – тестен сладкиш с жълти плодове, асоциация с мирис на пластмаса, тревисти нотки, зарзали, жълти сливи, парафин. Пролетни цветя и тофи. С още вода – шери заемки, амарето, бадеми, зелена чушка. Вкус – пикантност, масленост, сладост, нотки шери, спомен за зряла праскова, пиперливост, мента, мед, тревистост, отприщва слюноотделянето, компот от жълти плодове, зрели сладки портокали. С вода – обилна сладост, горчица, пикантност, следи от шери, сериозна пиперливост, костилкови жълти плодове. С още вода – сладост, но и лек солен мотив като от солен карамел, нюанси на шери. Финал – среден до траен, пикантност, кафе, сладост, масленост, шери, тревистост, жълти плодове, ядки и слаби танини. С вода – сладост, компот от череши, свежест, лютива мента. С още вода – чили, дървесност, какаови бисквити с кафе.
Оценка: 87-88/100. Цена: неактуална.
В обобщение: уиски с характер. Носи сериозна пикантност и неочаквани асоциации, които няма да бъдат за всеки вкус. Драм за хладно време.
Здрасти, Влади!
Изненадващо представяне на доста старичка бутилка, но пък уискито си заслужава вниманието. А и, ако се вярва на коментарите на други почитатели на уискито в Интернет, разликите между отделните издания не са особено драстични.
Redbreast, до преди 3-4 години, беше много, много изгодно у нас. Особено 12 CS и 15 годишното. Не пропусках да споделя с чуждестранни коментатори как в България мога да си купя 12 CS за под 40 € и 15 за под 45 € 🙂 Powers 12 John’s Lane пък беше 40-42 лв. Днес, уви, нещата са малко по-други…
Още не съм пробвал 16/01 изданието, но от 21/01 впечатленията ми са много добри, особено като се отчете и цената му на нашия пазар тогава. Самият стил „single pot still“ и тройното дестилиране сякаш не са съвсем по моя вкус, предпочитам двойно дестилирано уиски от 100% малц, но с добра презентация и балансирано влияние на бъчвите, на разумна цена, single pot still уискито също заслужава внимание. Уви, тази комбинация се среща изключително рядко, щото ирландците се мислят за японци: близка до нулата прозрачност и информация за произхода на дестилата, налудничави цени.
Ще си позволя една-две забележки по фактологията. Single pot still изисква в суровината да има pone 30% и поне 30% немалцован ечемик, но общият им дял трябва да е 95%, т.е. за други зърнени култури (пшеница, овес, царевица, просо) са оставени най-много 5%. Трудността при извличането на захарите идва от това, че в немалцования ечемик нишестето не е обърнато предварително на по-прости въглехидрати. Именно това е и смисълът от малцоването: при покълването се жертва част от скорбялата, за да се произведат ензими, които разграждат скорбялата и осигуряват захари за развитието на новото растение. Съответно, колкото по-малък е делът на немалцованото зърно, толкова по-бавно ще се разгражда нишестето в кашата и при досега с топлата вода тя ще стяга. При недостиг на ензими, озахаряването на нишестето иска повече „готвене“ и съответно бъркане. Между другото, точно заради ензимите по правило към mash-bill-а за бърбън се добавят 5-10-15% ечемичен малц.
Ники, здравей!
Благодаря ти за корекцията – останал съм с впечатлението, че изискването за 95% е отпаднало, но явно то е било погрешно. Както спомена и ти, трудно се борави с немалцирания ечемик и ми се иска по-скоро да посетя някоя ирландска дестилерия, която произвежда сингъл пот стил уиски /да речем Boann/, за да ми обяснят на практика колко усилия им коства този стил.
Симпатизирам на категорията и на Редбрест в частност и тук при тази конкретна 12-ка на висок градус виждам един по-нестандартен прочит. Тази „индустриална“ за мен нотка е силно отличаваща го, както да речем такова е и ръженото уиски от САЩ или опушеното от Шотландия. И към всичко това онова леко загатнато шери влияние, което изкарва на преден план някои познати ни асоциации, без да превръща изживяването в моноспектакъл на виното.
Наздраве!