Whiskeytemple 
В края на месеца подхващам поредното уиски ревю, което планирах да бъде изпреварено от няколко статии, посветени на напитки от Ирландия. Първоначалната ми идея бе във времето около Деня на Свети Патрик да опиша две или три ирландски благинки и едва след това да погледна към скоча. Но точно преди тематичния ден се поразболях, след което водих и презентация с шотландски малцове и не ми остана време, а и сили, да застана по-сериозно над чашите с Редбрест, Пади и Тирконъл. Дори и частично възстановен към онзи момент, не бих рискувал да давам отзиви, които биха могли да са повлияни от остатъци от настинката или вируса.
Вече в края на укрепването ми дойде времето и за пътешествието до Варшава, по време на което опитах поне дузина напитки /в София, а след това и в бар Dom Whisky/, което също не ми позволи да погледна към ирландските представители. И тази пауза ми позволи да опиша още един Гленгойн, бележките за който бях подготвил в по-ранен етап – именно тях помествам тук днес, а вече през април ще заговорим за споменатите „ирландци“. Но преди всичко това ще споделя с вас два кадъра от бар Мастърпийс и от Дом Уиски, с които ще се опитам да ви убедя в своята зърнена ангажираност.
Прехвърлям се вече към напитката от последния разказ за март 2026г. Стана ясно, че тя отново произлиза от дестилерията Glengoyne. Казвам отново, тъй като на 13.02. ви ревюирах друг неин ботлинг – десетгодишен изцяло отлежал в бурета първо пълнене. От него бях получил мостра от колега от Русе – на такава се основава и текущото повествование, която закупих от друг ентусиаст /Емо, наздраве!/ преди години. По този ред пристигна до мен и снимката на бутилката, която съм използвал за колажа и която ще споделя отделно след малко. Емо си беше набавил бутилка от този ексклузивен за Германия ботлинг, от която ми пресипа и която засне.
Пред нас се изправя едно младолико уиски от Гленгойн, получено през 1999г. и бутилирано през 2014г., при което е налице финиш в педро хименес бъчви. И преди съм опитвал заигравка на производителя с точно този вид шери бурета – през 2025г. разказах за Glengoyne 15 y.o. PX edition, който се предлагаше в сферата на летищните магазини.
Тук при този реколтен дестилат /посочена е годината на дестилацията и бутилирането му/ от 1999г. е налице малц, таргетиран за определен пазар – не съм сигурен колко бутилки са били пуснати в продажба в Германия. Знам, че алкохолното съдържание е 53,2%. Гленгойн не ползва оцветител в наши дни и ще заложа, че краските тук са напълно естествени – whiskybase категорично изключва добавянето на карамел е150а, като определя уискито и като непреминало през процеса на студена филтрация. Пред мен няма бутилка и не мога да заема категорична позиция.
Аромат – шери, малц, какао, пикантни подправки, канела, индийско орехче, шарена сол, червени ябълки, нотки капучино, кожа, сушени тъмни плодове, шоколадов десерт с карамел/ тофи. Слаба алкохолна нотка, боровинки, восък, кюспе, водещ винен почерк. Сушени сини сливи, зелени орехи, орехово сладко. С вода – още нотки шарена сол, каквито откривам и в чашата с шери олоросо, мирис като от аромат диня в дъвка или бонбони, карамел, още шери заемки, сладко от вишни или череши. Вкус – сладникав, леко суховат, чувство на трохи, подправки, винени щрихи, джинджифил, слаби танини, нотки препечена филия, по-явна дървесност от очакваното за ~14-годишно уиски. Отново червени ябълки и ананас. С вода – сладост, по-нежна пикантност, свежест, шери влияние. Финал – среден, обгорено, слаби танини и слаба сладост, зелени лешници, подправки, какаов крем, спомен за вино, лек свеж мотив и по-младолико усещане под винените завивки. С вода – живва. Сладост, като водеща за мен стана асоциацията с плодово сладко и пикантността.
Оценка: 86-87/100. Цена: неактуална.
В обобщение: младолико уиски с интензивно шери влияние.
